ГРАНИЦА

Седем хиляди и петстотин бежанци могат да бъдат върнати обратно в България, стана ясно през седмицата. Сюжетът предизвика паника в правителството и вицепремиерът Кунева свика половината министри на специална среща по проблема.

Държавната агенция за бежанците пък немедленно тръгна да обяснява, че нямало как от Западна Европа да ни пратят обратно толкова много бежанци. Случаите били различни, имало си разни процедури, а и давностен срок. „С оглед на посочените особеностите е трудно да се каже точно кога и колко лица ще бъдат върнати в България“, заключи философски  агенцията.

И все пак, ако богатите държави решат да ни пратят ресто всичките тези бежанци, какво точно ще правим с тях? Центровете за имигрантите имат общ капацитет 6 000 души и в момента са населени на 60 процента. Ще ги настаняваме в землянки ли?

Иначе проблемът на България се дължи на така наречения Регламент Дъблин – две. Приет е през 2003 година като абсолютно задължителен за всички държави от Европейския съюз. Накратко преразказан, той повелява ако влязъл в България нелегален се промъкне до Швеция или Дания, примерно, и там бива заловен, той да бъде върнат не в родината си, а в първата европейска държава, откъдето е влязъл в Евросъюза. Тоест пак в България.

Никак неслучайно преди повече от две години южноевропейските страни Испания, Франция, Италия, Малта и Гърция поискаха – притиснати от емигрантската вълна след Арабската пролет – Евръсюзът или да дава пари, или пришълците да бъдат настанявани пропорционално и в останалите държави. Много искаха, ама не стана нито едното, нито другото.

Въпросният регламент може да не е справедлив, но той не изключва в никакъв случай задължението на държавата България да охранява територията си. Друг е въпросът, че държавниците й изобщо не са наясно кой и как да го направи.

Стигна се дотам, че МВР-шефът публично да признае, че ведомството му не може да се справи с бежанския натиск. И поиска армията да помага на полицията. Президентът Плевнелиев реагира мигновено срещу предложението с мотива, че щял да стане голям международен скандал, ако бронетранспортьори се появят край границата с Турция – наш съюзник в рамките на НАТО.

За сведение - армията на южната ни съседка е втората по големина в Североатлантическия пакт със своите над 510 хиляди войници, 10 500 танка, 350 бойни самолета. Така че е много съмнително десетина БеТеЕр-а в Елховско да причинят уплах у комшиите. Както и у нелегалните емигранти.

Точно така, както не ги плаши и новопостроената 30-километрова ограда, която се преодолява с малко по-височка стълба и елементарна ножица за тел, като и двете пособия свободно се продават в железарските магазини в Одрин и Лозенград.

А сега пък вече правителството мечтае за още по-дълга ограда – още някакви си 131 километра. Най-вероятно строежът й ще се проточи като този на магистрала Хемус, ако изобщо започне, разбира се.

Но по-важният въпрос е защо всъщност България е разграден двор? Защо едно правителството от началото на 90-те години реши, че не е демократично да си пазим границите както трябва. Тогава бе демонтиран кльонът по западната и югозападната граница. Оградата по полосата с Турция бе зарязана и в последствие ограбена, а граничните застави обявени за продан.

Парадоксът е, че от всички държавни ниституции по това време единствено ветеринарната служба се противопостави на демонтажа и кризата с шапа от преди две години доказа далновидността на конските доктори.

Вярно, през 2001 година имаше намерение оградата с Турция да се ремонтира, но то си остана само намерение заради липсата на пари. Сега ще бъдат дадени- вероятно - поне десет пъти повече.

Което пък за пореден път доказва, че управници в България се намират под път и над път, но държавници не.