САНИРАНЕ

Един милиард лева ще изсипе държавата за напълно безплатно саниране на панелни блокове. Кои точно - ще се реши на конкурсен принцип.

Условията за участие на практика са две – да са блокове с поне 36 апартамента и собствениците да регистрират сдружение на етажната собственост.

Звучи прекрасно, толкова даже прекрасно, че направо страх да те хване. Защото си знаем – безплатен обяд няма, а единственото безплатно нещо е сиренцето в капана за мишки. Така че на практика няма нищо гратис – въпросът е кой го плаща.

Хайде сега да се пробваме да познаем чий е въпросният 1 милиард. Точно така –  наш е, от парите на данъкоплатците, отишли в бюджета на държавата.

Следователно можем  да попитаме – откъде накъде ще бъдат безплатно санирани само панелни блокове? А хората в тухлените такива да се оправят сами ли? Не е ли вид дискриминация това решение? Още повече, че панелки има най-вече в големите градове. И друго. Как е определна границата от 36 апартамента. Защо не 24 или 48 примерно?

Всички ще плащаме чрез данъците си, включително и хората в санираните блокове ще кажете. Така е, но късметлиите на практика получават неясно на какъв принцип  държавна помощ, която ще доведе до нараснала пазарна стойност на тези имоти и бъдещи спестявания от енергосметки.

На всичко отгоре въпросният 1 милиард няма как да стигне за всичките над 70 000 панелни блокове у нас. Всъщност тези един милиард лева трябвало – според регионалното министерство – да бъдат гаранция за получаване на неколкократно по-голямо финансиране от международни финансови институции за задвижване на програмата – т.е. ще бъдат изтеглени заеми, които вероятно ще се превърнат в дълг за България и трябва да бъдат изплащани от всички ни.

Другият неясен момент е защо живеещите в блока трябва да се регистрират като юридическо лице, т.е. като сдружение на собствениците. Какъв е смисълът от това, при положение, че става дума за безплатно саниране? Да не говорим че немалко апартаменти са необитаеми или пък дадени под наем, а собствениците живеят я в друг град, я в чужбина.

Въпросните сдружения крият и една потенциална опасност, за която юристи предупредиха още преди две години. Според приетите текстове в законите за енергетиката и за управление на етажната собственост, ако всички живеещи в блока, се регистрират като юридическо лице и направят сдружение на собствениците, може да получат с 20% по-ниска тарифа за отопление и подгряване на водата, тъй като са със статут на фирма.

Това хубаво, но само докато дойде сметката на името на асоциацията.  Ако се намерят няколко човека, които принципно не искат да платят /а такива винаги ще има/ останалите ще трябва да покрият борча им. Да не говорим, че след две неплатени фактури "Топлофикация" може да заведе дело не срещу отделните собственици, а  срещу блока и дори да се стигне до обявяването му за публична продан.

Т.е. сдруженията напомнят за добре известните групи на мобилните оператори, когата при един неизряден член спират разговорите на всички.

Да, вероятно могат да се намерят начини до подобни колизии да не се стига, но българинът винаги е бил подозрителен към орташката работа, а и към безплатните подаръци.  Особено ако ги прави държавата.

Защото знае – единствено безплатно е сиренцето в капана за мишки.