НОИ

... И ще бъдем с теб„в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност, докато смъртта ни раздели”. Това са думите, които изричат – ако се вярва на американските филми – двама влюбени, решили в пристъп на неоправдан оптимизъм  да нахлуят хомота на брака.

В българската действителност  вероятно така ще звучи задължителната клетва, полагана от 1 януари пред Националния осигурителен институт при прехвърлянето на парите за пенсия от частен фонд в държавната каца.

А че клетвата ще бъде задължителна, няма съмнения. Защото Националната агенция по приходите вече пусна становище до териториалните си звена че вноските за втора пенсия ще могат да се прехвърлят само веднъж от частен фонд към НОИ, но не и обратно. Е, данъчните се застраховаха, че въпросът предстои да се реши законодателно, но пък засега такива били разпоредбите на действащия Кодекс на социалното осигуряване.

Какъв всъщност е казусът? Ами такъв – спорен. Знайно е, че всички родени след 1959 година правят задължителни вноски за пенсия не само към НОИ, но и към частни пенсионни фондове, откъдето ще очакват да получат втора пенсия.

Сега им се предлага да прехвърлят парите си оттам в държавната институция. Както вече забелязахте – еднократно. В смисъл, че връщане обратно няма да има. Къде остава свободната воля на гражданина на широко демократичната държава България не е ясно. Ясно е само, че кацата НОИ дрънка на празно

Но какви са разликите между двата варианта. В частните фондове внесените пари са на твое име. И дори могат да се наследяват. Там те трупат лихви, т.е. увеличават се, поне теоретично.

В държавния НОИ внесените от осигуровки пари моментално се похарчват за изплащане на пенсии на сегашните пенсионери. Нарича се солидарна система.

Колко е солидарна е съвсем друг въпрос, щом като сивата икономика е над 30% и работодателите пестят между 350 и 400 милиона лева от невнесени вноски за социално осигуряване.

Затова цели 53% от размера на сегашните пенсии идва не от събираните осигуровки, а от държавният бюджет.

Сегашният „солидарен“ модел може  да работи през следващите години само ако хората от идващите поколения са повече от отиващите си. За съжаление в България демографската криза не предлага такъв вариант. И като нищо след 20 години работещите, които внасят осигуровки, може да са по-малко от пенсионерите, които разчитат на НОИ.

Но частните пенсионни фондове, създадени преди 12 години,  едва ли са безалтернативна панацея. „В десетте фонда, които изследваме,  може би само през последните две години е имало положителна доходност“, заяви бургаският депутат от ГЕРБ Дияна Йорданова.

Затова и в момента се обмисля как въпросните  фондове да бъдат законово задължени да осигуряват поне така наречената нулева доходност, т.е. ако не печелят, поне да не губят от парите на хората.

Е, на частниците това не им хареса. Намерението те изтълкуваха като обявяване на война от страна на държавата.  И може би имат право.

Още се помни как през октомври 2010 година премиерът Бойко Борисов разпореди близо половин милиард лева, намиращи се по лични сметки в частните професионални фондове,  да бъдат фактически национализирани, като бъдат прехвърлени в планиран от правителството солидарен фонд за ранно пенсиониране към НОИ, който да изплаща пенсии на работещите в тежки условия. Осем месеца по-късно Конституционният съд  поряза прехвърлянето на средства от индивидуалните партиди на осигурените в частни пенсионни фондове във фонд “Пенсии” на Държавното обществено осигуряване като нарушение на частната собственост…

Сега наблюдаваме нещо  като  нискобюджетен кавър на случката отпреди пет години. Само дето вече става дума не за половин за  8 милиарда лева, колкото са активите на частните фондове.

Е, има и малък елемент на доброволност. Точно както при брака, когато след края на медения месец суровата действителност  побеждава, но вече е прекалено късно...