ЗАЕМ

В своята шеговита Автобиография Бранислав Нушич пише:

„Представете си как ще изглежда историята след петстотин години, колко томове ще има, колко имена, колко дати и за какви ли не събития ще разказва. А представете си и положението на ония нещастни ученици, които тогава, след четиристотин-петстотин години, ще трябва да учат история!“

Да, наистина няма да е лесно на тези след нас. И не само с историята. Ако слушаме депутатите от опозицията,  специално  българските поколения ще имат проблем не толкова с този иначе симпатичен учебен предмет, колкото с изплащането на дълговете на държавата.

И основната причина за това щял да бъде искания от правителството нов заем от 16 милиарда лева

„Ако не приемат дълга, като не го приемат - 6 милиарда до края на годината, ако някой ми покаже откъде да ги вземем, понеже аз не знам, ще предоставим на други тази възможност и то още днес", контрира премиерът, плашейки с оставка и респективно предсрочни избори.

Страстите около сюжета бяха възпламенени от напоително разгласената новина за нов заем от 16 млрд. лева с евентуална лихва от 10%, 

Допълнително бензин в огъня наля фактът, че финансовият министър бил вече подписал договори с четири чужди банки, дни преди да го представи на вниманието на парламента, което – според опозицията – си било направо неконституционно.

Като оставим това, любопитен факт е, че въпросните чатири банки са именно онези, които осигуриха преди метири месеца за правителството почти един и половина милиарда евро, за да се изплатят защитените влогове от Корпоративна търговска банка.

Според експерти още при подготовката на посочения кредит е поет ангажимент именно тези банки да посредничат при емитирането на бъдещия заем, с който да се рефинансира предишния.

Ама били избрани непрозрачно – без конкурс, ама заемът бил със сериозната лихва от 10 процента, ама в договорите не пишело какви такси и комисионни ще вземат тези финансови институции – няма значение, това били дребни подробности от пейзажа, твърдят управляващите. И упорито отказваха да дават обяснения, какво точно ще се прави със заема. На всичко отгоре се оказа, че май нямало нужда от толкова много пари, можели сме да си плащаме дълговете и без тях.

Да, по традиция  българската държава изплаща борчовете си чрез взимане на нови и нови заеми. Хубаво, ама тази  схема няма как да работи вечно – справка съседна Гърция.

Въпреки уверенията, планираните за три години 16 милиарда лева трябва да покрият не само заемите, но и дефицита в държавния бюджет, който е хроничен и до голяма степен дълговете се увеличават от него. 

"Проблемът не е защо трябва да рефинансираме дълговете, а защо винаги харчим повече от миналата година. Според мен причините са две - популизъм и липса на реформи", посочи бившият икономически министър Николай Василев.

За популизма е ясно –  в татковината текче безспирна върволица  избори, а  мантрата „реформи“ е само добро пожелание.

В същото време сивата икономика – неплащаща данъци и осигуровки - е вече почти 35 процента. А държавата ни събира само една трета от дължимите данъци. Единствено Литва е след нас, а развитите европейски държави събират от 45 до 50 процента.

Така само за пет години от 2007-ма до 2012-та държавата не е успяла да си пребере 12 и половина милиарда лева.

Ама и защо да ги търси – това е досадно и трудно начинание. Със заеми явно е по-лесно да се скърпи бюджета. Да видим докога.