РЕФОРМА

И така, свърши се! Най-после реформата тръгва! Онази,  съдебната, дето се точи на практика от 1991 година, ако си  спомняте за Втори адвокатски колектив, когато тройката Димитров, Соколов и Лучников, разпусна Висшия съдебен съвет и назначи нов, който пък избра Татарчев за главен прокурор. Със всички произлезли от това последици, разбира се. И така общо четири пъти Съветът бе разпускан

Но това е вече в историята - онази история, поуката от която е, че никой не си вади поука от нея. Особено пък родните политици.

Онова, което вчера бе внесено в парламента, в общи линии е ясно:

Разделяне на Висшия съдебен съвет на прокурорска и съдийска колегии, пряк избор на членовете на съвета от съдебната власт, право на Инспектората да се рови в имотите на магистратите и да ги следи за конфликт на интереси.

Запазва се съотношението на професионалната и парламентарните квоти в колегиите,- в прокурорската ще бъде 6:6, а при съдиите 8:5 с превес на избраните от гилдията.

Онова пък, което не бе прието,са явното гласуване, намаляването на мандата на Висшия съдебен съвет от пет на четири години , както и възможността главният прокурор да бъде изслушван от парламента за прилагането на закона. 

Всичко това опаковано в мантрата съдебна реформа. Предполага се, че след като проектозаконът бъде одобрен и влезе в сила, татковината ще стане царство на справедливостта, а хората ще се обичат като братя. Правораздавателните върхове ще бъдат населени с ангели в човешки облик, непознаващи корупцията, личното облагодетелстване и слугуването пред силните на деня. Законът няма да прави разлика между царя и пъдаря, а ще бъде прилаган безкомпромисно….

Но само какъв трънлив път изминаха политиците ни. То не бяха срещи, разговори, обещания, заплахи, пиене на кафе и чисто пазарене  в хайванпазарска стилистика. Така преминаха не един и два месеца. Чак на електората му писна от празнословие и нищоправене и по-будни протестни граждани изкараха едни плакати пред парламента. Но да не мислите, че те стреснаха народните ни избраници? Естествено, че не.

Решаващи в случая се оказаха 14 чужди посланици, които на практика избабуваха един що-годе консенсус между шест парламентарни групи. Е, малко озадачаващо е, че подкрепа на софийския гей парад оказаха 18 посланици, а на съдебната реформа – 22 процента по-малко, но както и да е. По важният извод от дипломатическата интервенция е, че ако продължаваме така да я караме, спокойно можем да затворим парламента и да и да минем на дистанционно управление от чуждите амбасади. Не че нещо съществено ще се промени…

Според адептите на реформата тя трябва да удовлетвори общественото изискване да се създадат гаранции за независим и безпристрастен съд и за действена прокуратура в защита на обществения интерес.

Проблемът е как ще разберем, че това вече се е случило?

Защото доверие и удовлетвореност от нещо си е твърде субективно нещо. Затова ще се доверим на един вече бивш посланик у нас – Марси Рийс.

България би могла да постигне напредък в икономическото си развитие, само ако има напредък в борбата с корупцията, заяви тя преди година на конференция за съдебната реформа и припомни  че чуждите инвестиции в България са намалели от 9 млрд. евро през 2007 г. до 1.3 млрд. евро през 2014 г.

Така че, използвайки алгоритъма на госпожа Рийс, можем да интeрполираме , че ако след осем години инвестициите у нас стигнат 9 милиарда евро, това ще означава, че организираната престъпност и корупцията са пред изчезване, а върховенството на закона е победило. ..Което пък ще даде повод на управниците ни бодро да рапортуват пред Брюксел че заданието е изпълнено. Което впрочем, май е и главната цел на съдебната реформа.