УНИВЕРСИТЕТ

България има 52 университета. Засега.

Засега, защото се задава появата на 53-ти такъв. Бабува му лично не кой и да е, а просветният министър професор Танев.

Съответно на ранга му, бъдешето висше училище няма да бъде някакъв си тривиален университет, а много, ама наистина много специален. Това ще бъде уникалният Национален университет на Третата възраст или - преведено от чиновнически на човешки – пенсионерска алма матер.

Министърът толкова се е вживял в начинанието, че вече е обявил обществена поръчка за проект на бъдещето учебно заведение. Което наистина май ще бъде уникално в европейски план дори, тъй като тертипът за него ще се вземе от Австралия, Чили и Бразилия, вроятно поради липса на опит в тази посока на Стария континент, където има образователни центъри за възрастни, но не и цели университети.

Бъдещият Университет на Третата възраст ще се финансира от бюджета, от такси, които учащите пенсионери трябва да плащат, както и по проекти от еврофондовете. В университета за възрастни ще има обучение по академични програми, които се изучават и в други ВУЗ-ве, както и програми за здравно обучение, курсове по физическа култура, изкуства и по изучаване на чужди езици и комуникационни технологии, предвижда министърът.

Всичко това е добре, макар че е трудно да се обясни защо ни е 53-ти университет, при положение, че и в момента всеки желаещ пенсионер може да се запише в кой и да е от вече съществуващите.

Според статистиката само 78 са студентите над 60 години у нас, а най-възрастният е 85-годишният бивш учител Панайот Панайотов.  Някак си е нелогично да се създава университет за няма и стотина души. А да се надява министърът, че поне половината от над двата милиона пенсионери ще се затичат към аудиториите е меко казано нереалистично.

Вярно, човек наистина цял живот се учи, но не непременно в академична среда и то след пенсия. Едно такова обучение може да бъде само за собствено удовлетворение, но не и начало на нова трудова кариера. Не е лесно човек да повярва, че седемдсетгодишенбивш кантонер ще запише ядрена физика, защото в Козлодуй заплатите били високи. Или пък баба ще учи за фелдшер, за да може сама да  мери кръвното в пенсионерския клуб и да предписва илачи на наборите. Да покаже на живо, как спасението на давещите се става дело на самите давещи се.

Труден за решаване ще бъде и въпросът със студентските такси. От една страна пенсионерите не са най-са сред най-богатите – макар телефонните измамници да не са съгласни с това твърдение -, но от друга страна ветераните би трябвало да могат да използват студентски заем като по-младите си колеги.

Доколко банките са склонни да финансират престарелите питомци на Националния университет на Третата възраст предстои да се види.

Възрастта, разбира се, не е порок, даже би могла да е в полза за най-ученолюбивите пенсионери. Колко му е фарацевтична фирма да ги спонсорира, след което да се хвали как медикаментите им правят от старците енергични и успешни студенти отличници…

Разбира се, редно е и преподавателите в бъдещия университет да бъдат набори на питомците си. Така новите студенти ще се обучават в позната от пенсионерските клубове среда, но вече на едно по-високо академично ниво…

Изобщо перспективите пред бъдещия университет са блестящи. Без съмнение за него ще се говори и в чужбина. Дори може да се разкрият филиали, например в Слънчев бряг, където така или иначе редовно идват австрийски пенсионери – колко му е да им се спретне някой квалификационен курс – ол инклузив. Изобщо варианти много.

Прочие, да живее бъдещият НУТВ!