РЕФЕРЕНДУМИТЕ

Vox pópuli, vox Déi  или „Глас народен — глас божи“ гласи известна латинска поговорка. Всъщност пълният римски израз е „Гласът на едного е глас на никого, глас народен — глас божи“.

Но това е дребна подробност. Особено за държава, в която така наречените народни избраници вкупом и с беззаветна смелост си позволяват да фризират или направо да окастрят предложените досега нищожен брой референдуми, тоест допитвания до суверена.

Същия този суверен, за когото в Конституцията е записано, че цялата държавна власт произтича от него, в смисъл от народа…

Всъщност досега националните референдуми бяха два – единият за строежа на АЕЦ Белене, вторият – предложеният от президента Плевнелиев. В първия случай единственият въпрос бе обърнат с хастара навън, а във втория два от общо трите въпроса просто бяха отсвирени дружно, ако ползваме жаргона, от парламентаристите.

Тази седмица сюжетът с българските референдуми отново стана актуален с лансирани две нови всенародни допитвания.

Известният като Слави шоумен и познатият като аптекарски бос Марешки започнаха независимо един от друг да събират подписи под своите предложения.

Според Трифонов народът трябва да каже тежката си дума по шест въпроса, сред тях необяснимо отново присъства този за дистанционно гласуване по електронен път,  наред с въвеждането на задължително гласуване и дали директорите на областните дирекции и на районните управления на МВР да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура.

Останалите три въпроса са за мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, за намаляване на броя на народните представители от 240 на 120, както и дали държавната субсидия на партиите да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори.

Повечето от тези въпроси се повтарят и в предложенията на Марешки. И за броя на депутатите, и за партийните субсидии, и за отмяна на имунитетите.

Иновативни и направо революционни са последните два въпроса, формулирани от варненския бизнесмен

"Подкрепяте ли да се премахне ограничението един човек да може да открие не повече от четири аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентeн и да се намалят цените в аптеките";

И "Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите".

В първия въпрос определено може да се търси конфликт на интереси, но хайде, от нас да мине, щом става дума за евентуално поевтиняване на илачите.

Любопитно е обаче как в единия въпрос се настоява за дерегулация на пазара, а във втория – за горивата- се ратува за точно обратното.

Впрочем, не е излишно да припомним, че парламентът е в правото си да редактира по свое усмотрение въпросите в предложените референдуми.

В този план е особено любопитно какъв точно тип редакция ще използват депутатите върху въпроса за  намаляването на броя на народните избраници. Най-вероятно – брахиологична, тоест съкращаване, стигащо  до премахване.

Вероятно същата участ ще сполети и предложенията за мажоритарен избор на депутати, при това в два кръга. Без да е голям интелектуален подвиг, отсега можем смело да прогнозираме, че съдбата им ще бъде като на по-горните.

И индикацията за това се появи непосредствено след отминалите избори, когато големите партии предложиха единственият мажоритарен изборен елемент в изборната ни система -  така нарачените преференции - да отпаднат…

Та такива ми ти работи. Да, със сигурност са спорни повечето въпроси в предложените два нови референдума. Но това далеч не означава, че не трябва да ги има. Защото суверенът не просто може, а е задължен да постави на дневен ред жизненоважните за обществото и държавата проблеми. Включително и недъзите на политическата ни система.

Да, известният учен от VIII век Алкуин в послание към бъдещия император Карл Велики отбелязва:

„И хората не трябва да се вслушват в тези, които казват, че гласът на народа е глас божи, тъй като необуздаността на тълпите винаги граничи с безумие.

Но пък именно за безумството на храбрите пеем ние песни, е казал поетът…