БИЖУ

Радостна новина сполетя цялалата прогресивна общност в България тази седмица. Милата татковина вече си има министър на просветата. Слава богу!

Сега ще речете – ами то винаги сме имали  такъв, - като започнеш от първият след Освобождението -Георги Атанасович, последван от митрополит Климент, Константин Иречек, Димитър Агура, Константин Величков, та чак до Дядо Вазов.

Така е, но различното е, че нито една от тези знакови за родната история личности не е била окичвана с титлата „Интелектуално бижу на България“. С тези думи подалият оставка Тодор Танев характеризира заместничката си Меглена Кунева, предавайки й поста си…

Е, някому думите на професор Танев могат да му се привидят като комплимент от добре възпитан кавалер, ама не е точно така.

Защото госпожа Кунева наистина си е интелектуално бижу. В този смисъл , че е напълно многофункционална личност.

Тя не само е вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси, но е задължена и да наблюдава дейността на министрите на външните работи, на правосъдието, на отбраната и на вътрешните работи.

Върхът на сладоледа е, че Меглена Кунева отговаря и за асансьорите в България. Да, така е – по длъжностна характеристика „Бижуто“ е нещо като принципал на Агенцията за метрологичен и технически надзор

Но само асаньорите и прочие подемни платформи да бяха, с мед да ги намажеш. Вице-премиерката, юристка по образование,  е натоварена да следи агенциите за технически операции, за бежанците, за българите в чужбина и – О, Боже – за Ядреното регулиране. Което вече си е повече от плашещо. Не че Кунева не е наясно как се затварят блокове на централата в Козлодуй, но все пак…

А сега получи и образованието. Наистина само някакъв самороден гений би могъл да се справи  прилично с всички тези тегоби…

Но със сигурност „интелектуалното Бижу“ ще се справи. И то в кратки срокове. Ето ви и пример. Тя бе одобрена в петък миналата седмица от премиера Борисов за заместник на Танев. В събота и неделя явно яко се е трудила, щом като в понеделник вече беше готова със собствена концепция за реформа в образованието.

Е, някои черногледци твърдят , че зад полата, респективно концепцията, на Кунева прозира сянката на един друг бивш министър на просвещението – Даниел Вълчев, но ние не можем да се уповаваме на махленски клюки.

Впрочем, въпросната личност Вълчев остави неизлечим отпечатък върху родното образование. Той бе – по време на тройната коалиция – бащата на делегираните бюджети. Тези бюджети, които професионалистите в сферата наричат „най-големия грях в родната просвета“.  И които бюджети превърнаха учителите зависими от учениците.

Да сте чували в последните няколко години за изключен от училище вагабонтин или побойник? Не, разбира се. Няма и да чуете. Защото дори и най-големият непокропсаник носи 1 300 лева годишно на родното школо.

Финансирането „на калпак“ в просветата стана порок за системата до такава степен, че деца, които не са стъпвали в клас и ден, получават дипломи – така наречените мъртви души.

Дори директорка от Вълчидол беше включила в самостоятелна форма на обучение всички старци от родното си село, които не са завършили прогимназия или гимназия. Един път месечно в селото идвал автобус, който возел възрастните хора до града. Те били доволни, че са си направили екскурзия, а просветната управничка - че е прибрала парите за тях.

Това е един от резултатите от делегираните бюджети на Сивия кардинал на „Интелектуалното Бижу“ Вълчев. Какво ще бъде оттук нататък, предстои да видим.

Да се надяваме, че мощният интелект на новия министър ще се разпростре като една лавина от реформи върху цялата система на българската просвета.

Система, която днес отчита, че броят на функционално неграмотните деца от 15 до 16 години вече е 41 на сто,  а всяка година от училище отпадат около 13 процента от учениците. И което вече е не проблем, а истинска катастрофа.

Какво пък, спирачът може да се окаже „Интелектуалното бижу“.