КАЗАРМА

От 2008 година насам, когато армията ни стана професионална, мине се не мине време и току изплува на повърхността на общественото внимание  носталгия по времето, когато всеки млад български гражданин е преминавал през родната казарма.

Обикновено тези носталгични тежнения се изразяват от хора, наричащи себе си патриоти, което иде да подсили публицистичния им плам по темата.

Бургазлии няма как да са пропуснали ежеседмичните  в последните няколко месеца протестни шествия срещу безобразията в държавата вкупом и в частност срещу днешното състояние на българската армия.

Любопитното е, че в традиционните вече неделни шествия огромната част от протестиращите са младежи, повечето от които средношколци.

И които ама хал хабер си нямат за това, което би ги сполетяло, ако държавата след седем години реши да върне  задължителната казарма, по идея на депутата Красимир Каракачанов и няколко негови сподвижници.

Всъщност, в казармата не е чак толкова лошо. Армията, например, се грижи- абсолютно безплатно - за разлика от фитнес центровете - за физическата кондиция на новобранците чрез ежедневните сутрешни кросове на три километра.

За най-добрите има допълнителни екстри – петкилометров марш на скок в пълно бойно снаряжение и с противогаз на муцуната.

За любителите на екстремните спортове е така нареченото облазване. Схематично представено, то изглежда така – аскерът ляга по средата на пътя в колона по един, а над него преминава танк. Усещането, повярвайте е наистина невероятно. Като изключим припадъците и двойното натоварване на полковите перални.

За екологично настроените младежи армията също  се е погрижила, като им осигурява пряк достъп до природата. Кодовото название на дисциплината е „на прибежки и припълзявания“. Това ще рече, че редникът трябва да се придвижи от точка А до точка Бе с лице, навряно в свежата трева, и спорадично появаващи се кални локви.

Но физическото израстване е само едната страна на процеса на превръщането на тийнейджърите в мъже.

Другата страна е социализирането. В армията то се изразява – на първо място – в прекъсването на всякаква връзка с нормалния свят. Там няма интернет, а смартфоните се отнемат още на портала на родната казарма. Не като наказание, а като превенциална мярка евентуалният противник да научи важни военни и държавни тайни. Например разположението на нашите отбранителни сили, водоизточниците  в Странджа планина или проходимостта на пътя Царево – Малко Търново, която сама по себе си граничи с нулата.

Като резултат се получава рязко покачване на финансовите резултати на фирма Български пощи. Виновник затова е засиленият обмен на старовремския тип писма, между новоизпечените бранители на Родината и техните изгори. Вярно, става малко трудно, защото иска лист, химикалка, плик и марка, но пък е много, ама наистина много романтично.  Особено ако е писмото е пропито с нежен дамски парфюм.

В казармата новобранците с учудване установяват колко богата е армейската фауна. Обикновено първата им среща е с майката на ротата. В цивилизацията това е жена, а в казармата е старшината. Който винаги е строг, а понякога и справедлив. Отличителният му белег е, че по правило изчезва, когато най-много ти трябва, при това в склада му никога няма нищо, ако вярваш на думите му.

Оттам нататък следват младши и старши офицери, началник-щабове, дежурни по район и други хора със зведички на раменете, всеки от които обаче може да ти даде от пет до десет денонощия в ареста, ако те хване в издънка.

Времето на войника е подчинено на строг график - ставане в 5 часа, сутрешна гимнастика с крос, вдигане на знамето под звуците на химна, учебни занятия, почистване на оръжието и прочие дейности, сред които прекопаване на градинки, зареждане на печки с кюмюр, миене на коридори, изхвърляне на баките с помия, отпушване на канали и носене на караулна служба.

С други думи, в казармата винаги е интересно. По подразбиране войникът винаги трябва да бъде зает с нещо, за да не мисли за глупости, гласи военната философия.

Да, на входа на казармата има табела с надпис „Добре дошли“, адресиран към новобранците. Уловката е, че от другата му страна пише “Дупе да ви е яко“…