ПРОСВЕТА

Този 15-ти септември е един по-различен първи ден на новата учебна година. това каза директорката на едно карнобатско училище. жената имаше предвид възкръсналото от пепелта школо, преживяло пожар през пролетта.

Но всъщност думите й важат за цялата училищна система в държавата. защото 15-ти септември 2016-та е и първият ден в който реално започна да функционира реформата в училищното образование.

Която смело може да оприличи със  своеобразен стрес тест за обществото.

В началото на учебната година въпросите към министерството на образованието и науката са повече от отговорите.  явен е стресът върху ученици, родители, учители, които в крачка ще трябва да разбират как да усвояват новите учебни програми без съответстващи учебници, с допечатки в последния момент, с новопоявили се пособия и други изненади, поднесени дни преди началото на новата учебна година.

В самото й навечерие бяха променени имената на училищата, съответно бяха променени  трудовите договори на учители и училищен персонал, смениха се печатите, естествено се промениха и банковите сметки и  електронните подписи - това бяха първите стъпки, които училищните директори трябваше да направят, за да осъществят реформата в образованието.

От промяната на имената бяха засегнати основно езиковите и математическите гимназии, както и средните общообразователни училища, които бяха прекръстени съответно на профилирани гимназии (ПГ) и на средни училища (СУ).

Което си е доста странно и дори безмислено, след като дори възпитаник на помощно училище може да се сети, че гимназия по немски /примерно/ език е профилирана именно в изучаването на езика на Гьоте без пред името й да се се изписва ПГ…

Сред другите реформи е тази, че още преди 15 септември в училищата трябваше  да бъдат формирани и обществени съвети, които да осъществяват граждански контрол върху образователното заведение.

Поне засега не се е чуло да има подобни съвети. Друг е въпросът какво точно разбират  родители бизнесмени, икономисти, търговци или строители от педагогика и пропедевтика, че да контролират училището.

Много по-добре би било тези добри граждани да контролират откъсо отрочетата си и да ги възпитават в уважение към учителя.

Защото днес българският учител е безсилен да се справи сам срещу многобройните жалби от родители заради заслужено ниски оценки на техните деца. Разни комитети, НПО-та и всевъзможни организации подбуждат и отправят препоръки родителите да завеждат дела срещу учители, позволили си да имат отношение към злосторни и неприемливи деяния, извършени от техните деца.

Впрочем, според  в новия просветен закон - член 205, алинея 5 законодателят услужливо и изрично упоменава, че наказаните ученици могат да оспорват наказанията по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Наказания, чието действие е за съответната учебна година, но при бездруго претоварения съд и след обжалване срокът на наказанието вече е изтекъл по давност…

Иначе министерството изразява грижа за преподавателя  и неговата – цитирам -  „постоянна и всеобхватна квалификация с непрекъснат характер като част от стратегията за учене през целия живот.“

Е, големият проблем на тази концепция е, че средната възраст на педагозите у нас е 55 години, а болшинството са надхвърлили тази възраст и не им е останал много живот през който да учат изцяло нови познания, базирани на напълно непознати практики и технологии. За цели поколения преподаватели овладяването на такива познания е практически непостижимо.

А появяването на млади съвременни, грамотни и необременени учители в класните стаи при сегашните заплати на педагозите е меко казано Фата Моргана.  

Да, на прочулия се учителски събор в Арена Армеец министър Кунева обеща 10 процента увеличение на заплатите, но то все още не е факт…

Но така или иначе на 15-ти септември 2016-та реформата стартира. Плодовете й ще ги берем след 12 години. За съжаление тогава може да е твърде късно…