Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За хавлията - пазач и особеностите на българския турист

Хавлии - пазачи
Снимка: БНР-Бургас

Докато всяко лято търсим кусури на концесионери на плажове, хотелиери и ресторантьори, малко на заден план остават и порочните практики на самите туристи.

Ефирната ни разходка ни отвежда от най-привлекателните плажове по Южното Черноморие – „Атлиман“ в Китен. Ивицата е красива, има достатъчно голяма свободната зона, пясъкът е фин и чист, водата – бистра и спокойна.

Проблем се оказва намирането на място на плажа.

Единият ви шанс е да идете рано сутринта. Под рано, разбирайте, събудили сте се още към 7 – 7 и нещо и още неотворили гуреливи очи и не пили чаша кафе с Боби или който там се намира, да сте се пласирали с вилица и плажна кърпа пред хотелския ресторант, за да намажете поне малко от платената закуска. Оттам – в лек тръс, преминаващ в спринт, да се озовали още към 8:30 ч. на ивицата. Така можете да си намерите що-годе читаво място на плажа.

Ако сте неблагоразумни и останете да поспите до по-късно, тогава ще се сблъскате с един любопитен феномен – на хавлията – пазач. Гледате – шезлонг на първа линия - празен. Няма хора на него или пък тъкмо виждате как те стават. Задавате се към тях с поглед пълен с надежда и въпроса „Освобождавате ли го?“. А те ти просъскват „Не!“, оставят си хавлията на него и отиват на дълллллга сиеста. Тоест – хапване с дрямка. Тъй де, кихнали са 21 лева за комплекта, няма да си го дават я. Практиката се оказва, че е от години, масово прилагана основно от български туристи. Хората решават, че след като са си платили, то плажните им принадлежности са резервирани за цял ден и дори да не ги ползват, това означава, че и други не могат. Практиката е възприета и от чужденци, показа репортерският опит да изтегнем морни телеса на някой шезлонг. Работещи на плажа се опитали да противодействат на порочната практика, обаче срещнали контрареакция от страна на летуващите. След като им махали хавлиите, туристите започнали да твърдят, че под тях имало портмонета и ценности. И идва кварталният с въпросите, образно казано. А почиващите стигали и по-далеч – да си оставят кърпите и за вечерта. Един вид – тоя шезлонг е мой и ничий друг, в болест и бедност, докато края на отпуската ни раздели.

Ама, братя – българи, хайде да спрем с тия номерца на дребно, а? Дали в Гърция бихте направили същия номер? Или, ако използваме вечните примери за фрапето, дето осигурявало чадър и шезлонг, ще си оставите недопитото фрапе, с уговорката, че имате още няколко глътки до края на отпуската, а? Или в кръчмата можем да хапнем шопската салата наполовина, че да имаме и за другия ден?

Така че – нека спрем с тази порочна практика, вземем си хавлийките и да дадем още малко сянка на отрудените туристи в този парещ и горещ август. Нека всеки от нас се докосне до благините на съвременното туристическо обслужване, донесло малко удобство по нашите Черноморски ширини. Свободни шезлонги – за един по-мирен свят!


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Празник на пъпеша в каварненското село Българево

Седемнадесето издание на празника на пъпеша се провежда в каварненското село Българево. Събитието за поредна година събира местни жители, гости и любители на сладкия летен плод на централния площад в селото. Тазгодишното издание се организира от Община Каварна със съдействието на кметството и Народно читалище „Народен Будител – 1940“ в Българево. В..

публикувано на 27.07.25 в 15:00

Лонгозните гори по Българското Черноморие

Лонгозните гори по нашето Черноморие представляват крайречни гори, разположени в долните течения на някои черноморски реки, където климатичното влияние на морето е най-ясно изразено. Характерният облик на лонгозните гори по Българското Черноморие е свързан с участието на редица растения с дълги увивни стъбла (лиани). Тези горски формации са..

публикувано на 27.07.25 в 13:00

В Малко Търново канят на Фестивал на занаятите „По Малкотърновски – от извора на Странджа“ 2025

14 – ти Фестивал на занаятите „По Малкотърновски – от извора на Странджа“ 2025  ще се проведе днес и утре в  Малко Търново .  По време на събитието отново ще бъдат представени елементи от  уникалните странджански занаяти, кухня, традиции и фолклор, съобщи Милена Райчева, секретар на читалище „Георги Попаянов 1914“, организатор на..

обновено на 26.07.25 в 10:38

Показват антична мода и гладиаторски битки днес на фестивал в Деултум

Националният археологически резерват „Деултум“ край село Дебелт ще бъде домакин днес  на античния фестивал „Деултум - малкият Рим в Тракия“. " Събитието отбелязва 45 години от началото на археологическите проучвания на първата римска колония на територията на днешна България, а именно Деултум “ - казва директорът на общинския исторически музей в..

публикувано на 26.07.25 в 09:00

Фестивал на виното за 13-и път в Бургас

Бургас е домакин за 13-ти път на Wine & Spirits Fest 2025. Международният конгресен център на Морска гара ще събере почитатели на виното, спиртните напитки и автентичната фермерска храна в три дни, посветени на вкуса и вдъхновението между 25 и 27 юли.  За първи път събитието ще се проведе под патронажа на Президента на Република България – Румен..

обновено на 25.07.25 в 11:13

Безплатен курс обучава на практични умения по самозащита

За втора поредна година в програмата на Младежкия  международен център-Бургас е включен курс по самозащитата. Занятията са безплатни и се провеждат един път седмично в сградата ММЦ-Бургас в комплекс "Меден рудник".  Радостина Николова притежава II дан по Полицейска лична защита, и на участниците в курса предава своя опит като инструктор към..

публикувано на 23.07.25 в 14:45

В Созопол се намира единствената подводна каменна гора на нашата планета

През 1958 година любители водолази регистрират за първи път отделни дървета, без да знаят, че става въпрос за подводна каменна гора от епохата на Миоцена.  Тя се намира в района на Созопол и засега на науката не е известен друг подобен природен феномен. Геоложките слоеве доказват възраст от 20 милиона години , разказа пред БНР доц...

публикувано на 22.07.25 в 17:00