Есенният театрален салон започва в Сливен

Днес започва 14-тото издание на сливенския Есенен театрален салон. До 8 октомври под покрива на Сливенския драматичен театър „Стефан Киров“ ще бъдат представени  шест нашумели заглавия от националния  афиш – от „Бог“ на Уди Алън до „Богът на касапницата“ на Ясмина Реза. През тези дни публиката може да види любопитен прочит на пиеси от класиката и съвременността, на автори като Оскар Уайлд, Антон П. Чехов и Уди Алън, на нашумялата Ясмина Реза и два авторски спектакъла. Представленията са поставени на сцените на театрите в Сливен и Благоевград, на Младежкия и Народния театър, на Театър 199 и Театралната работилница „Сфумато“. 

По време на Есенния театрален салон в Сливен ще бъде представена работата на режисьори като Антон Угринов, на утвърдения вече Стайко Мурджев и на обещаващия Веселин Петров, на актьора Стефан Мавродиев и на младия Васил Дуев. Ще има емоционална среща с театрални светила, между които Калин Врачански, Малин Кръстев, Владимир Карамазов, Юлиан Вергов, Радена Вълканова и проф. Ивайло Христов Директорът на театъра Радост Костова обяви заглавията в афиша.

Директорът на сливенския театър Радост Костова заяви:

 Ние започваме, и е традиция сливенския театър да открива Есенния театрален салон със своя премиера в случая заглавието е „Бог“ от Уди Алън, режисьор Веселин Петро, сценография и костюми Михаела Добрева, композитор Георги Атанасов. Участва почти целия състав на сливенския театър. Надявам се на любопитство от страна на театралната публика на Сливен към Уди Алън и към едно такова заглавие. Уди Алън не е много често поставян, особено в България. За това пожелавам късмет на нашия спектакъл и дано той има дълъг живот. На 18-ти септември продължаваме с „Приятно ми е, Ива“ на театър 199. Моноспектакъл на Ива Тодорова. Следващият спектакъл е „Самотни персонажи“ на театрална работилница „Сфумато,“ постановка Васил Дуев. На втори октомври гостува „Портретът на Дориан Грей “, постановка Стайко Мурджев, на благоевградския театър, с участието на Калин Врачански. На 4-ти октомври гостува „Иванов“, на Чехов. Това е младежки театър. Постановка Стефан Мавродиев, участва и любимецът на сливенските театрали проф. д-р Ивайло Христов. Завършваме театралния салон с „Богът на касапницата“ на Народен театър „Иван Вазов,“ постановка на Антон Угринов. Участват Радена Вълканова, Александра Василева, Владо Карамазов и Юли Вергов. Това е, което предлагаме на сливенската публика. 

Костова обясни как е направена селекцията за 14-то издание на Есенния театрален салон:

 Мога да кажа – на личния ми вкус, на личните ми предпочитания и това, което ме е впечатлило, разтърсило ме е и виждам някакъв свеж въздух, красив театрален въздух. На тази основа е селекцията.

На публиката в Сливен се предлага една няколко седмична провокация, която директорът на театъра Радост Костова нарече - театрално удоволствие:

 Просто се опитваме да предоставим, да подсигурим на сливенската публика заглавия, които или в този сезон или в предходни сезони са се превърнали в емблематични, за да се върне удоволствието от качествен и добър театър. Това е важно, за да може да съществува театъра.

Завесата на тазгодишната есенна театрална панорама под Сините камъни ще вдигне „Бог“ – новият спектакъл на Сливенския драматичен театър. Премиерата е поверена на младия режисьор Веселин Петров:

 „Бог“ от Уди Алън е вече на финалната права. Искам само да кажа, че това е моят първи опит на голяма сцена. Ние извървяхме много сериозен път, с целия екип, с актьорите, с колегите. Мисля, че те заслужават своята публика. Мисля, че са готови им вярвам, че ще се справят.

Режисьорът Веселин Петров обясни,че това е  пиеса в пиесата и покани публиката на първата му изява като режисьор на голяма сцена.

Персонажите в пиесата „Бог“, те са създадени от Уди Алън, но в същото време той задава въпроса, дали ние – хората или зрителите в залата не сме написани от някой друг. И другата идея. Аз реално сблъсквам двете идеи, че всъщност, че човек е господар на собствената си воля. И това беше главната ми цел да противопоставя тези две идеи една срещу друга. Като разбира се пиесата е изключително забавна и има доста така като обем количество чувство за хумор, за да по някакъв начин да действа като панацея срещу тези въпроси, за да не забиваме прекалено много във философията.