Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стоян Панчев: Не трябва да се избързва за влизане в еврозоната догодина

Стоян Панчев
Снимка: БГНЕС



В първата седмица от въвеждането на еврото в Хърватия се наблюдава поскъпване на стоки и услуги. От първи до 15 януари там разплащанията ще се извършват и в куни, и в евро. Рестото се връща в евро, за да може постепенно хърватската  парична единица да бъде изтеглена. В търговските банки обмяната ще продължи до края на тази година. Преди обаче да бъде въведена общата европейска валута в страната имаше инфлация, цените на хранителни продукти се повишиха с над 13% за октомври и ноември 2022 година. Такава инфлация ли да очакваме и ние, ако бъде въведено еврото и у нас, коментарът в предаването „Експертът говори“  е на Стоян Панчев, председател на УС на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), създаден у нас преди 12 години.  

Стоян Панчев е анализатор и икономист, прави различни прогнози за бюджета, еврото и инфлацията. Какво се случва в момента в Хърватия след въвеждането на еврото от началото на януари. Ще се случи ли това и при нас? Какви дейности развива още ЕКИП? Отговорите от експерта:

„В момента се занимаваме с провеждането на най-различни анализи, като нашата специализация е в сферата на паричната теория, на здравеопазването, на публичните финанси.  Правим и например прогнози за инфлацията, за бюджета, за еврото. От друга страна работим и с компании, които имат специфични изчисления и модели. 

Това, което става в Хърватия е очаквано, що се отнася за нашата група в ЕКИП. Там в момента изпитват първия скок в цените след превалутирането в евро. Този скок е познат на хората като скок (инфлация) от закръгляне нагоре след преминаване в еврото. Това правят основно търговци на дребно, които завишават леко нагоре цените, което е наблюдавано и в почти всички страни в еврозоната.  Концентрирано е в цени на хранителни стоки и напр. фризьорски услуги. Когато бъде изчислено на база на годишната инфлация се простира на около 0,3% и 0,5%. 

Има и голям скок в цените на конкретни стоки, например в Хърватия лукът е скочил като цена с 25%, някои тестени изделия с над 37 на сто. В кафето има много голям скок, дори с над 20% скок в цените. 

Трябва да се знае от хората, че този първоначален скок в цените не е единствен. На практика това стана на третия ден в Хърватия.  По-големият и по-опасен скок  ще се случи в следващите няколко години. Той ще е вследствие на цялостната промяна на паричната система. 

При нас също ще има промяна ако влезем в еврозоната, защото в момента сме във валутен борд. 

Скокът на паричното предлагане през последните две години води и до скок в цените. Това е големият скок в инфлацията.

Ако погледнем страни като Естония и Литва, това са държавите с най-висока инфлация в момента. Те са били във валутен борд, след това са въвели еврото и това доведе в Естония 10% ръст на инфлацията. 

Трябва да кажем, че не е сигурно, че ще влезем в еврозоната през 2024 година. Има редица неща, които трябва да се случат преди това да стане. На този етап според нашите прогнози и данните, които имаме не отговаряме на критерия за инфлацията например. 

Виждам и определени инициативи в посока на организирането на референдум, който в други страни като Дания и Швеция е спрял влизането в еврозоната.  Затова не можем да кажем, че и при нас със сигурност ще се случи въвеждането на еврото. А ако това стане е много вероятно да имаме и в България двата вида скок на цените. Първо, този от закръглянето (превалутирането), който коментираме за Хърватия, както и вторият, който е вследствие на генералната смяна от валутен борд в евро. 

Има доста социологически проучвания през последните години за нагласите на хората. Те показват, че 50-60% от българите са против, около 20-25% са „За“, а останалите не са сигурни дали искат тази замяна на лева с евро. Притесненията на хората са основно в скока на цените.

Пътят, по който е тръгнала Румъния е разумен, защото те ще изчакат за премине голямата инфлационна криза. Към 2029 година отново ще коментират темата, което е и по-правилното. Не виждам защо трябва да бързаме за 2024 година“, посочи още експертът. 

Чуйте повече по темата в разговора на Свобода Атанасова със Стоян Панчев.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Слънчев бряг

Веселин Налбантов, БХРА: Обмисляме протест в Слънчев бряг

Хотелиери от Слънчев бряг обмислят протест, срещу липсата на ред и законност в най-големия български курорт, който е 75% държавен. Това съобщи за БНР Бургас Веселин Налбантов, заместник-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. По думите му превозни средства, теглени от животинска тяга не би трябвало да бъдат в..

публикувано на 21.08.25 в 13:00

Дигиталните менюта в заведенията може да са допълнение, но не и алтернатива

Ресторанти, барове, кафенета и други заведения все по-често имат дигитални менюта с предлаганите от тях храни и напитки. Те обаче могат да се използват само като допълнение към традиционните, но не и да ги заместят, коментира по БНР основателят на некомерсиалния проект „Ние, потребителите“ Габриела Руменова. „Закачени са на чадърите на плажа или са..

публикувано на 21.08.25 в 09:00

Туристическият бранш подкрепя идеята за фонд, който да налага единен бранд на България

Правителството ще подготви Закон за учредяване на Национален фонд "България днес и утре". Новата структура ще координира стратегическия процес по изграждане и налагане на единен бранд на България в международен план. Това стана ясно от приетата законодателна програма на правителството до края на годината.  Стъпки за учредяване на Национален..

публикувано на 20.08.25 в 16:30

НСИ: Заплатите в Бургас растат, но остават под средните за страната

Заплатите в Бургас се покачват, но остават под средното за страната: 2 048 лв. срещу 2 572 лв. за България. По този показател областта е на 11-о място.  Най-висока средна работна заплата получават наетите в столицата - 3 489 лв., а най-ниското месечно заплащане е   в областите Кюстендил - 1 779 лв., Смолян - 1 801 лв. и Видин - 1 818 лева...

публикувано на 19.08.25 в 13:00

Как незрящите у нас ще се ориентират при приемането на еврото?

Незрящите хора у нас ще се ориентират по специална матрица при въвеждането на еврото.  Това обясни пред БНР Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите в България. Има разлика в размера на банкнотите в лева и евро и матрицата ще улеснява разпознаването им. Разработен е и макет с отвори на монетите. Разликата в дължините на някои от..

публикувано на 18.08.25 в 12:00

ИАРА на среща в Малта: Предстои да се изгради у нас демонстрационен център за аквакултури

На работна среща в Малта са обсъдени основните приоритети в Програмата за морско дело и рибарство, която е за периода до 2027 година. Това каза за БНР Бургас изпълнителният директор на ИАРА д-р Николай Георгиев, след срещата в морската държава.  Специален акцент в разговорите в Ла Валета, между зам.-министъра Стефан Бурджев и ресорният министър на..

публикувано на 18.08.25 в 11:10

Половин милион туристи са посетили остров "Св. Анастасия" за последните 11 години

Около половин милион туристи са посетили остров „Св. Анастасия“ за 11-те години от съществуването на комплекса там. На Успение Богородично островът празнува, както и храмът, разположен на късчето земя край Бургас. Поради силното вълнение на морето и вятъра, обаче, тържествената програма за днес е отменена, съобщиха във Фейсбук страницата си от..

публикувано на 15.08.25 в 10:00