Колко струва златният олимпийски медал по математика

Единадесетокласникът е един от деветимата ученици със златни отличия от България, един от тримата със злато по математика и един от четиримата медалисти от училището си. ПМГ излъчи още един сребърен и двама бронзови медалисти, които - наред с други участници в престижното състезание - разказаха пред БНР - Бургас как е протекло то.

286-те състезатели по математика решават по три задачи в продължение на четири часа и половина през всеки от двата дена. Максималният брой точки за всяка е седем. Борбата за тях не приключва с оповестяването на резултатите от журито. Напротив - тогава започват контестациите. Именно така Ангел и множеството му помощници се преборват и от сребърен медалът става златен.

"След като свърши състезанието, те (журито - бел. ред.) не ти казват: „Имаш еди колко си точки. Край“. Те ти казват например: „Имаш три точки“ и ние гледаме работата и казваме: „Тук всъщност са седем точки“. Подготвяме се. Имаме ден и нещо, за да се подготвим. Обсъждаме и отива ръководителят при журито – учениците не винаги се допускат – и казва: „Така и така, вижте работата. Тук има това, има онова. Трябва да бъде със седем точки" - разказва сребърният медалист по математика, също от ПМГ в Бургас, Петко Лазаров. За него сребърният медал сега е вторият. Той печели такъв и като десетокласник. - Ние се събирахме заедно и търсихме откъде може да се вземат точки, което продължаваше много. Един от дните аз си легнах в 2 ч сутринта, а Ангел – в три и половина, за да можем да обсъдим и намерим възможно най-добрите аргументи, за да защитим даденото решение и да вземем възможно най-голям брой точки."

Първото, в което трябва да бъде убедено журито, е, че ученикът има идея за решаването на задачата, но например не му е стигнало времето за описването на решението ѝ, а не просто е писал нещо. Във втория случай резултатът му варира от нула до три точки, а в първия - може да достигне шест или максимумът от седем. "Много често това определя медалите", отбелязва единадесетокласникът Петко.

Ключовата за Ангел задача е последната шеста, от любимата му геометрия. Момчето я решава, но оценяването е разочароващо. "Аз знаех, че Ангел е решил задачата и очаквах максимален резултат, обаче видях срещу неговото име нула точки", разказва учителката им по математика от пети клас, която е в България и следи работата онлайн, Ганка Вътева. От всички 286 участници в математическото състезание комисията е оценила един-единствен с максималните седем точки. Той е ученик от Армения.

Тогава двамата с Петко се съсредоточават в нея, за да може на контестацията да получат точки. Помагат си не само учениците. Помагат им и ръководителите на отбора. Наравно с момчетата работят и Вътева от България, и главният учител Динко Раднев, на чиито плещи лежи организацията на многобройните състезания от календара на учениците, а също приятели математици, които не са в Алмати за състезанието. Консултациите са многократни - с бивши възпитаници на гимназията, с математици от висок ранг. За ден и няколко часа помощниците стават "двуцифрено число" - както казва Ангел пред БНР - Бургас и допълва: "Зад този златен медал стоят много, много хора. На всички съм благодарен".

В крайна сметка екипът успява да убеди строгото жури, което въпреки абсолютно вярно решената задача присъжда три точки, а Вътева обяснява решението им с факта, че "всеки един детайл се гледа отделно". "Тези точки, които получава на шеста задача, всъщност го изстрелват да получи златния медал. Иначе без тази задача беше сигурен сребърен медалист", добавя тя. 

Учителката сравнява Жаутиковската олимпиада по трудност с Международната олимпиада по математика, тоест форум на изключително високо ниво. Участват представители на много сериозните математически школи на Таджикистан, Узбекистан, Киргизстан, Русия, Турция, Румъния, Армения, Сърбия. България не отстъпва. Страната ни има седем отбора, два от които са от Бургас.

"България има много силни математици, много умни млади хора и аз съм изключително обнадеждена. Аз контактувам с много умни млади хора", казва с гордост Ганка Вътева.

В бургаските отбори е и Ванеса Калинкова. Миналата година единадесетокласничката от бургаската ПМГ е в националния отбор. Сега тя печели бронзов медал по математика, но интересите ѝ не спират дотук.

"Занимавам се с математика и лингвистика, посещавам и школата по физика. Налага се моята подготовка да е балансирана, тъй като са няколко направления, така че не решавам примерно по пет часа на ден, но гледам всеки ден да отделям примерно по два часа или за математика, или за лингвистика. Много често се налага, когато наближи някое важно състезание по една от двете категории, да отделям по-голямата си част от времето в едната. След това, когато дойде времето за другото състезание, сменям. И двете неща ми харесват", споделя тя.

С бронз е и Георги Костадинов, но по физика. Дванадесетокласникът от ПМГ разказва не само как е протекло състезанието в неговата област. Той споделя и стратегията си за успех.

Първата стъпка към създаването на добър състезател по физика е като малък да научи материала, който се изисква да знае. След това идва практиката с решаване на задачи, казва той.

"Според мен най-добрата стратегия е да не се прекалява с решаването. Достатъчно е на ден да се обиколят пет, шест задачи от повечето основни дялове с нужната почивка и с нужното постоянство, за да се постигне добър резултат на състезанието - уверява той. - Има много хора, които решават малко задачи преди състезанието и след това, когато отиват (на него - бел. ред.), те вече са много изморени от цялото това решаване. Докато хората, които имат изградено постоянство и решават умерено задачи на ден, успяват най-много, какъвто е и примерът с Ангел. Той не е от хората, които решават толкова много задачи, но е постоянен и на състезанието показа много добри резултати."

По физика състезанието отново е двудневно, както по математика, но има и експериментален тур, в който се провежда физичен експеримент. Тази година е било махало, "тоест една пръчка, която се държи на два конеца и трябва да я въртим в различни посоки в пространството и да измерваме някакви интересни зависимости на периода, който се получава", обяснява Георги. Той не определя задачата като трудна, а като "много техническа, много пипкава" и изискваща добро умение за боравене с уредите, "което не винаги е лесна задача".

Точно в тази експериментална част България обичайно се представя по-слабо и причината според него е, че "много обръщаме внимание на теоретичната част от физиката и не толкова на експерименталната". Той обаче се справя на достатъчно високо ниво за бронза.

Липсата на медал не означава, че състезанието не си е струвало. Напротив. Теодора Тодорова - останала на косъм от отличията - се връща от него заредена, обогатена - както самата тя споделя. За дванадесетокласничката това е последната олимпиада като състезателка, но кой знае дали няма да се върне като част от треньорския екип?

„Атмосферата на това състезание е неописуема. По-хубавото е, че ти не отиваш само за да вземеш медала. Ти отиваш, за да видиш красиви задачи, да се запознаеш с много мотивирани хора, и то мотивирани не само да спечелят състезанието. Те реално имат големи мечти, надежди, копнежи. Те просто те тласкат напред заедно с тях. Правиш запознанства с хора от цял свят, които ти разказват невероятни истории и ти показват толкова много различни перспективи, че дори аз да не съм взела медал, успях да се обогатя от това състезание“, разказва бъдещата абитуриентка.

Красива за нея е задача, над която би мислила с часове. Която не винаги е лесна, а напротив - в повечето случаи е трудна. И "точно това те кара още повече да искаш да намериш решението. Може да е геометричен чертеж, който ти отнема примерно 20 минути да го направиш, защото има много окръжности, прави. Или може да е комбинаторика - игра, на която искаш да измислиш стратегията как е възможно да спечелиш".

Пред учениците има още много, много работа. Състезателният календар на годината тепърва започва - има национални състезания по математика, областни кръгове на олимпиади. Тяхната борба е не само за призови места, а и за място в националните отбори. "Те много искат да са част от националните отбори, да защитят своето име и предишни медали на следваща международна олимпиада по математика, по физика, по лингвистика, по изкуствен интелект", споделя Ганка Вътева.

Динко Раднев и директорката на гимназията Милена Андонова пред стената с множеството отличия, спечелени от учениците им през годините.

Учениците се явяват на толкова много състезания по математика, лингвистика, физика, информатика, че се случва в почивката между тях пак да имат състезание - разказва главният учител Динко Раднев. Така ще се случи утре, когато момчетата и момичетата са на национално състезание по лингвистика в Пловдив през деня, а вечерта им предстои задокеанско онлайн състезание, организирано от университета в Бъркли.

"В почивката между събота и неделя те ще се забавляват и с такива неща. Хубаво е, че го приемат от приятната страна, от страната на забавленията. Надявам се това да не ги натоварва така, както си мислят много хора. Математиците са много забавни хора и се надявам така да бъде и в бъдеще", казва той. На въпроса какво му коства организацията на всички пътувания той отговаря: "Тотална липса на време за други удоволствия".

Борбата на учителите и директорката им Милена Андонова включва и друго - осигуряването на финансирането за участията на децата.

"За съжаление само частично" - отвръща Андонова на въпроса ни помагат ли общината и държавата, но не пропуска да благодари. "Община Бургас е създала една програма - "Бургаските деца" - и голяма част от международните състезания, на които се явяват нашите ученици, са включени в списъка на тази програма. Когато те пътуват или спечелят отличия там, представят се на призовите места, ние кандидатстваме и получаваме част от средствата, които са необходими за тяхното пътуване.

Много ни помага нашето училищно настоятелство, което също финансира част от пътуването. Изключително много сме благодарни на техните родители. Най-много (помагат - бел. ред.) те, най-много те. Застанали са плътно зад гърбовете на децата си, подкрепят ги изцяло. Най-малкото са им създали добри условия, в които те да могат да решават по много часове на ден задачи, но и финансово изключително много им помагат. Мисля, че няма състезание, на което на някое дете, на което всички разходи да са били покрити. Винаги част от финансирането е за сметка на семействата"

А държавата включва ли се? "Не бих казала - отговаря директорката. - Има национална програма, която е свързана само с провеждането само на националния кръг на олимпиадата. Единствено там можем да използваме средствата, които са по националната програма, за да финансираме тяхното пътуване до мястото, на което се провежда националният кръг на олимпиадата по съответния предмет."

"Независимо от цвета на медалите, независимо от липсата на такива това са едни от златните деца на гимназията и на града, и на страната. Те са винаги в Топ 5 в страната. Много се гордеем с тях. Семействата им са много подкрепящи, много разбиращи. Имаме пълната подкрепа на родителите" - завършва разговора ни за тазгодишния успех на учениците от бургаската Природо-математическа гимназия учителката Ганка Вътева.