Къде е възможно да се появят табели с надписи на глаголица?

Стотици коментари в социалните мрежи предизвика публикация под заглавие "Глаголицата се завръща".

От подзаглавието на статията, посветена на онлайн инициатива, става ясно, че тя "предлага подмяна на пътните табели с имената на градовете, като се премахне латиницата" - идея, която намира отзвук и онлайн сред потребителите, които прави впечатление, че обсъждат различни неини аспекти, включително исторически факти и събития, свързани със създаването, разпространението и употребата на азбуката, създадена от братята духовници Кирил и Методий.

"Призоваха имената на градовете в България да се изписват и на глаголица" е озаглавена друга статия по темата, която буди онлайн интерес.

И двете публикации се фокусират върху пост в социалната мрежа "Фейсбук" на Нора Пенева - автор на романите "Буки" и "Глаголически именник и нумерология", в който тя отправя "апел към българите да съхранят и популяризират своето духовно наследство" чрез добавянето на надписи на глаголица към табели.

"Да отдадем почит на тази свещена писменост. Да започнем да изписваме имената на нашите градове не само на кирилица, но и на глаголица като акт на признание и любов към нашата история, традиция, духовно наследство. Нека всяка табела по пътищата на България стане знак, че духът на народа е жив, че ние не забравяме, че помним", пише още тя.

От екипа на "БНР - Проверка на факти" потърсихме за коментар по темата АПИ - Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството" относно добавяне на глаголицата към информационните табели по пътищата, както пише в цитираните по-горе онлайн статии.

На въпрос на програма "Хоризонт" възможно ли е въобще това да се случи и съответно кой определя какво и как да е изписано, т.е. какъв е стандартът за табелите, от АПИ изтъкват, че "надписите на пътните знаци, включително размер и шрифт, се поставят съгласно Българския държавен стандарт - БДС 1517:2020 "Пътни знаци. Размери и шрифт", утвърден от Българския институт по стандартизация през 2020 година".

"В този стандарт е посочена и транслитерацията на българските букви с латински", уточняват от агенцията, както и че "сигнализирането с пътни знаци се извършва съгласно Наредбата за сигнализация на пътищата с пътни знаци от 23.11.2023 година", в която са "посочени всички изисквания и стандарти, които трябва да бъдат спазени при изработката на пътните знаци".

От екипа на "БНР - Проверка на факти" се свързахме и с Нора Пенева, за да разкаже повече за своята идея, вдъхновена при пътуване в чужбина, която предизвика дискусии в социалните мрежи, включително сред желаещи по-широката употреба на историческата азбука в наши дни.

"Самата идея се роди буквално на едно пътуване до Мароко - там забелязах, че на градските табели имената на градовете са изписани не само на арабски, но и на берберски", каза в интервю за програма публицистът Нора Пенева: "За тези от вас, които не знаят, берберската азбука визуално много напомня на нашата глаголица, действително, и това доста ме заинтригува - веднага потърсих повече информация и си дадох сметка, че това е доста въздействащо, прави впечатление, защото се различава коренно от една табелка само на арабски. Всъщност от там дойде и самата идея - да се направи нещо подобно и в България, така че идеята си има корен".

"Тя като идея е изключително проста - точно в това се крие и нейната сила и да си призная, според мен, затова вдъхнови толкова много хора - оригиналният пост, който качихме, събра около 100 000 гледания, стотици коментари и това ме наведе на мисълта, че има своето място като идея. Много хора, които принципно се занимават така дълги години с глаголицата, например като създателя на сайта glagolicabg.com, също застанаха зад идеята", каза още тя, както и уточни, че не става дума за правене на промени в облика на официалните информационни табели по пътищата на страната.

"Реално погледнато официалните табели в България са на кирилица - това е ясно, тъй като кирилицата е официален език и писменост в България. Това са представителните табелки ,това е факт, но дори да не може на всяка цена да се случи това изписване, тъй като се нуждае, нали, самата инициатива от промяна на закона, това не означава, че това не може да се случи, тъй като всеки един кмет, да кажем, може да направи представителни табелки"

"Или един вид символични табели, например, при входа на града и на централно място в града, което да вдъхновява хората, да предизвиква любопитството и да напомня до голяма степен за нашите духовни, културни корени", подчерта Пенева, както и направи прогноза:

"Какво би могло да ни даде задаването на една табелка отгоре да пише, например, “Пловдив” на кирилица и отдолу “Пловдив” на глаголица? Първо, би било една уникална и естетически много въздействаща табелка. Казвам го от личен опит, тъй като действително табелките в Мароко, на арабски и берберски, бяха много въздействащи и със сигурност ще привлече вниманието на туристите и ще предизвика интерес към нашата култура и духовно наследство".

"От друга страна ще даде възможности на нас самите като българи в голяма степен да се свържем отново със своята идентичност и мисля че, така можем да опознаем малко по-добре нашата първа азбука - глаголицата".

"Според мен не на последно място това би бил един знак на почит и на уважение към нашата история и като цяло към създателите на българската писменост, така че аз виждам само ползи, аз не виждам вреда в това - дори да не е възможно да се направи из абсолютно всички градове, със сигурност може да бъде като една инициатива на кметовете за символична или представителна табелка на града".

От коментара й за БНР стана ясно, че инициативата е насочена не към промяна на съществуващите пътни информационни табели, за които отговарят редица институции в страната, а е за табелки, които се поставят непосредствено до тези, които са по улиците, например.

"Искам да уточня, че нашата идея не е да се заменят табелките, а по-скоро да се добавят на кирилица и после на глаголица. Със сигурност вярвам, че ще има позитивен ефект", подчерта Нора Пенева на въпрос дали хората не са се подвели от публикациите относно идеята й, включително и от изображенията към тях.

"Най-голямото опасение на хората беше, че повечето от нас не разбираме глаголица. Според мен объркване няма. Объркването беше дотолкова, доколкото имаше едно опасение да не ги променим и да ги направим само на глаголица", каза още авторът.

"Идеята е това да бъдат представителни табелки - не за всички улици, не за всички градове, а по-скоро идеята е има една представителна, красива табелка, например "София", изписано да кажем в началото на града или на централно място в града. Нали, не е нужно всички табелки да се сменят, да стане една революция, но с един малък жест, красив жест, който не изисква много усилие от кметове или от община, да се изпрати едно голямо послание - първо, че почитаме словото, че почитаме глаголица, гордеем се с нашата култура, автентичност и второ, това няма как да не направи впечатление".

"Впрочем не виждаме защо трябва да има огромна съпротива, тъй като подобна табела не би имала нито политически контекст, нито би била по някакъв начин в ущърб на българите и на нас като нация", каза още Нора Пенева, която преди ден качи в профила си и уточнения осносно идеята си.

"Едно красиво допълнение, което ще привлече и вниманието на туристите, на чужденците. Всеки би се заинтересовал както аз като турист в Мароко, виждайки берберския език - азбука, която наистина е много красива. Веднага отворих да прочета каква е тази азбука, да прочета за традицията на Мароко. Защо да не го направим и за нас? Това е един малък жест, който обаче, прави огромна впечатление", подчерта тя, както и призна, че след публикациите й онлайн много хора са се свързали с нея:

"Започнаха действително да пишат много хора. Имаме буквално хиляди коментари, както на моята страница "Нора Пенева", така и в групата "Глаголически именник". Има вече няколко човека, които предложиха помощ. Според мен тепърва тази прясна инициатива ще влезе в ход - тя много бързо започна да се разгаря".

"Дойде времето да се събудим, да вкараме един допълнителен смисъл! Като че ли българинът се събужда за своите корени, традиции и своята духовнаост и затова, според мен, точно в този момент има такъв огромен интерес към подобна инициатива, защото на пръв поглед тя е проста, изпълнима, а в същото време наистина може съществено да промени вибрацията на енергията, така че аз силно вярвам, че това ще се случи - заедно можем да реализираме един такъв подобен проект", категорична беше Пенева:

"Също така смятаме да пишем няколко по-големи фондации, които подкрепят българщината и изобщо традициите и надявам се заедно да намерим път! Това е инициатива, която тръгва от хората и трябва да ни подкрепят вече и институциите, кметове и изобщо вдъхновени хора".

"Благодаря Ви за този интерес, тъй като Вие ни потърсихте! Аз не съм сама! Напротив! Ние сме вече доста хора - калиграфи, хора, които преподават глаголица в университетите и други вдъхновени, така че вярвам, че може да се случи едно малко чудо за нас като българи. В крайна сметка всичко тръгва от една вдъхновяваща идея", подчера още тя:

"Да, имаме калиграфи - специалисти, които лингвистично могат правилно да изпишат правилно самите имена на глаголица, защото това също е важно - да бъде презивно. Имаме на практика целия инструментариум и ресурс - тази идея трябва да ни завладее, защото тя е само добро, за наше добро, чисто функционално да бъде изпълнена и пак казвам: тя по-скоро би ни обединила, а не разединила, защото тя не е политическа, тя е духовна, а ние имаме нужда от нашата духовност".

Още за идеята на автора Нора Пенева може да прочетете и на страничата в социалните мрежи, озаглавена "Глаголически именник", където вече е поместена и анкета по темата.

Линк от екипа на "БНР - Проверка на факти" предоставяме за желаещите и тук: https://docs.google.com/…/1FAIpQLSc1FDJQGjEbYlIY7s…/viewform

Още коментари "за" и "против" по темата на потребители на социалните мрежи може да откриете в галерията от снимки, поместена в тази разработка, в която има предимно картинки от онлайн групите, цитирани в нея.

Цялото интервю с Нора Пенева ще може да чуете тази седмица в ефира на програма "Хоризонт" към БНР.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Онлайн статиите, посветени на идеята на автора на книгите книгите "Буки" и "Глаголически именник и нумерология" Нора Пенева са ПОДВЕЖДАЩИ за потребителите - от една страна заради заглавията си, а от друга заради поставените към тях изображения, които вероятно са генерирани с изкуствен интелект.

На тях се вижда ясно пътна информационна табела, която много напомня на тези по републиканската пътна мрежа на страната, което обаче носи НЕВЯРНО внушение у хората като пример за такава, ако идеята бъде реализирана.

От друга страна обаче, ВЯРНО е, че има подобна инициатива, която е в ход и набира все по-голяма популярност - за табелки из градовете или при техните входове, на които да се изпише името им на глаголица редом с това на кирилица.

Има и коректно цитирани думи на инициатора, публикувани в социалните мрежи. Важно е да се отбележи, че и тя, и от агенция "Пътна инфраструктура" изтъкват, че промени в облика на каквито и да е табели по пътищата са възможни само и единствено след законови промени.

МАНИПУЛАТИВЕН е частично обаче, начинът, по който е представен проектът в двата сайта, както и акцентите, които те извеждат като водещи по темата, включително замяна на латинските названия с такива на глаголица.

------------------

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg. Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck

Къде е възможно да се появят табели с надписи на глаголица?

Галерия

Наистина ли змия е умряла, след като е ухапала пиян мъж?

Ще има ли къде да обменим жълтите си стотинки в евро?

Цапа ли нарочно някой докато чистим "Люлин" и "Красно село"?

Бузлуджа – многофункционален културен обект, не луксозен хотел

Изобразен ли е дяволът на банкнотите от 50 евро?

Как социалните мрежи вдъхнаха живот на зомбита - зайци, елени, катерици?

Каква е връзката между цифровото евро и Антихриста?

След приемането на еврото: ЕЦБ ли ще определя бюджета ни?

Кои са най-честите и абсурдни лъжи за приемането на еврото?

Трябва ли референдум за еврото в страна член на ЕС?