Приемането на България, Румъния и Хърватия в Шенген ще бъде тема на дебат в ЕП

Още в годишната си реч за състоянието на ЕС през септември, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер призова за бързото приемане на България и Румъния в шенгенското пространство. Този призив бе повторен и от еврокомисаря по миграцията Димитрис Аврамополус, който подчерта, че такава стъпка би била политически коректна и честна, а и необходима от гледна точка на сигурността. В следващо свое изявление комисар Аврамополус отхвърли възможността докладът по механизма за сътрудничество и проверка, който удължи мониторинга върху съдебната ни система, да окаже негативно влияние върху тази перспектива. Европарламентът пък гласува в началото на октомври България и Румъния да получат т. нар. „пасивен достъп“ до Шенгенската информационна система - техните служби да могат да четат информация, но не и да въвеждат, променят или трият данни.

По-късно обаче от Еврокомисията съобщиха, че решението дали двете страни да се присъединят към общото пространство за свободно движение е отложено за догодина. Оттам уточниха, че въпреки постигнатия напредък Румъния е получила нови 12 инструкции, а България - 17, повечето от които свързани с независимостта на съдебната система, борбата с трансграничната престъпност и корупцията. Германският министър на вътрешните работи Томас де Мезиер заяви преди време, че не вижда перспектива за България и Румъния в Шенген. Холандският премиер Марк Рюте отиде още по-далеч, като нарече Юнкер „романтик“ - заради подкрепата му за двете страни.