Актьорът Васил Банов: Загуби се достойнството на артиста

През изминалата година актьорът Васил Банов получи наградата за цялостен принос в киното на филмовия фестивал “Златната липа“. 

Звездата му изгрява в култовия филм “На всеки километър“, след което следват десетки роли в киното, между които в "Капитан Петко войвода", "Дунав мост", "Хайка за вълци", "Седем часа разлика".

“Критичен съм към себе си, да, а и към околните, но май това е по-скоро защита, въпреки че съм много критичен към себе си, към околните малко се защитавам“, сподели той в интервю за "Хоризонт".

“Започнахте с едно такова изречение “голям актьор“. И това не съм го мислил, не го намирам, че съм такъв. Има много достойни хора и много добри артисти. Малко се смущавам“, призна той. "Не е лошо да те разпознават, не е лошо да ти казват, че те харесват, но трябва да имаме едно наум винаги. поне аз имам."

Устроен съм така, че предпочитам аз да давам - когато получавам, леко се смущавам, добави още за себе си актьорът. 

За Банов най-ценната му роля е “Кмете, кмете“ на Пламен Масларов, която стои "най-здраво и най-мощно, защото минава един живот на екрана". Героят му там преминава през годините от 1944 до 1989-а. От по-новите му роли голяма негова любов е тази на професор Камбуров. "И много ми е мъчно, че ме "убиха" рано. Можех още известно време да поработя, но...", обясни с усмивка Васил Банов.

Достойнството на артиста се загуби, този занаят се превърна в една друга техника, друг начин на общуване, друг бизнес, смята актьорът. 

"Друг начин на печелене на пари. Някак душата си отиде, а остана това - ти се показваш, те те харесват. Вече не отиват да гледат Асен Блатечки или Врачански, X или Z, не се занимават дали пиесата е на Чехов или Достоевски, дали е Шекспир, кой го е направил и как, дори не се занимават как играе Асен Блатечки. Те се занимават с това да се снимат и да го покажат."

Колкото повече остарявам, толкова повече компромиси правя, отбеляза още Васил Банов. 

"В политиката ще бъда абсолютно непоносим. Ако вляза, ще бъде за няколко часа и те ще ме изхвърлят веднага. Не съм "подреден" така да вляза в дадена глутница или група, не съм нагласен да вия заедно с другите, не съм нагласен да мога да се преправям, от банката на Народното събрание примерно. Не мога да се преправям и да бъда много възторжен или много свиреп и след това да бъда усмихнат и да пия кафе или питие с този, с когото сме си викали. Мен ме занимава повече искреността, повече достойнството. Така си го изживях до тук живота. Политиката не е за мен. Тя е за други хора."

Цялото интервю с Васил Банов можете да чуете в звуковия файл.