Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Харалан Александров: 2019-а ще е година на промени

2019-а ще е година на промени, каза пред БНР социалният антрополог доц. Харалан Александров. Според него обикновеният човек е поставен пред много тежък избор – да намери групата, към която принадлежи. Хората отчаяно търсят принадлежност, смята той.

„Премиерът Борисов има интуиция да разпознава и разчита протестите. В България който не е протестирал, той не е получил това, което иска. Протестират всички на практика“, коментира Александров в предаването „Хоризонт до обед“ и добави:

„Оказва се, че има буквално паралелна система на взимане на решения, която е корективна спрямо основната система и при която протестиращите успяват да се доберат до центъра на властта, той е доста персонализиран – Бойко Борисов, и той реагира, като полага усилия да намери решение, което ако не да реши устойчиво проблема, то поне да намали напрежението. България е добър пример за това, че е възможно такъв тип кризисно функциониране, но същевременно е пример за това, че не се решават в дълбочина проблемите“.

Социалното недоволство е основата на политическите промени, каза Александров. По думите му тази ситуация в огромна степен ще предопредели динамиката и резултатите от европейските избори.

Той подчерта, че проблемът не е само в България и затова вълната минава през целия свят. „Никой не е измислил какво да прави с толкова сложно, фрагментирано, диференцирано общество, което постоянно генерира нови борби по интереси“.

„Това, което се случва в днешния свят, който е изключително сложен, много забързан, под все по-силен натиск за ускоряване, който е както технологичен, така и пазарен, с много голямо влияние на международните корпорации, се случва системна промяна. Установените механизми, каналите, по които тече комуникацията и представителството, спират да бъдат достатъчно успешни. Оказва се, че все повече групи в един много пъстър свят започват да се чувстват непредставени. Това усещане и усещането, че никой не защитава интересите им, се разпростира много бързо не само през социалните медии, а поради нарастващите глобални неравенства и достъпът до информация за това какво се случва в света. Аз бих го разглеждал като системен проблем. Установеният механизъм за управление на този процес не работи достатъчно добре и „парата“ намира място да излезе не през клапаните, създадени за тази цел, а през пролуките на системата, при което произвежда доста остър звук. … Този тип представителство изглежда ефектно, то е медийно и зрелищно, но е доста крехко. Това е нов механизъм, който възниква в движение и още не е канализиран. Предстои да се канализира по някакъв начин“, обясни социалният антрополог. 

Според него в този преходен период, докато това се случи, протестите ще бъдат ежедневие. През протеста специфичните групи по интереси дават обратна връзка на управлението, добави той.

Протестите имат кратковременен ефект, но той е успокояващ, смята социалният антрополог. По думите му това ще доведе до развиване на нови сетива на политическата класа.

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20