Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Библиотеките на кръстопът между книжното минало и несбъднатата дигитализация

Недофинансирани и неприпознати като място за учене през целия живот, те не успяват да се превърнат в съвременни центрове на познание

Библиотеката на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Снимка: БГНЕС

Извън подема след Освобождението библиотеките винаги са били неглижиран сектор. Това каза в предаването "Нощен хоризонт" Анета Дончева от Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специалист по библиотекознание. „Нямам отговор на този въпрос. Защото българинът претендира, че много иска да се образова. Претендира за начетеност, по всичко е компетентен. И в същото време има недобро отношение към библиотеките.“

Българската библиотека днес е такава, каквото е цялото ни общество, смята Дончева. Въпреки слабото финансиране на библиотеките като институция, все пак сме хора четящи,  отеляза тя. "Иначе тежко и горко на нашата държава, ако хората се отдръпнат много от четенето и да се докосват до това, което съдържат книгите."

Библиотеката отдавна не е само място за четене на книги и тя трябва да бъде използвана по най-добрия начин в съвременните условия. За това разбиране работи Спаска Тарандова, изпълнителен директор на Фондация „Глобални библиотеки“. Трябва да налагаме образа на библиотеката като място за учене през целия живот, казва тя.

По програма „Глобални библиотеки“ е било модернизирано техническото оборудване в 960 от 3 хиляди библиотеки в страната. Общините обаче според Тарандова не са припознали полезността от този тип развитие. „Да почне тази техника да се поддържа, да се подменя, да се обогатява с други устройства. Електронни книги, нещата, които следват технологичното развитие. За съжаление, средства за това нещо не се предвиждат. Те не се предвиждат за книги…“

Според Спаска Тарандова, съдържанието в дигитални формати е много малко, а процесите на дигитализация не вървят с темпото, което обществото изисква. По думите й, единичните добри примери се губят на фона на масовата услуга, която библиотеките предоставят. 

„Затова всеки казва: всичко мога да намеря в интернет. Затова в момента и в цяла Европа се води дискусията за медийната грамотност. Твърде дълго говорихме за дигитална грамотност. Хората овладяха ползването на устройства.  Но в момента те нямат критичното мислене да различават информацията в интернет.“ 

"25% от българските граждани четат, което за мен е тъжно", допълни Тарандова. 

Анета Дончева оценява работата на Асоциацията на библиотечните и информационните работници като много добра. „Аз лично винаги си задавам въпроса защо при толкова работа на много библиотекари, на много библиотеки, на нашата асоциация, някак си не успяваме да изтеглим напред библиотеките, така, както са го направили в развитите страни.“

Независимо от лошото финансиране, следейки какво става по света, нашите библиотеки през последните години развиха доста сериозни услуги, адекватни на нуждите на потребителите, подчерта Дончева.

Тази година се отбелязва юбилей от оповестяването на Манифеста на ЮНЕСКО за обществените библиотеки, прокламиращ, че хората се раждат равни и трябва да имат равен достъп до знание, информация и култура.

Целия разговор можете да проследите в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Александър Миланов

Александър Миланов: Държавата да поеме грижата си за възрастните, както за децата след Могилино!

Палиативната грижа – за последния етап от живота ти, остава задният двор на медицината у нас . Липсва дългосрочен ангажимент към възрастните хора. Това заключение направи в интервю за БНР клиничният социален асистент Александър Миланов, който работи в голяма частна болница. Държавата да поеме грижата си за възрастните хора, както го..

публикувано на 10.06.25 в 09:21

Практично за еврото: За какво да внимаваме след 1 януари?

Бизнесът разполага с указания как да премине през процеса на въвеждането на еврото , заяви в интервю за БНР заместник-министърът на икономиката Невена Лазарова. "На първо място да се познават правилата за превалутиране и закръгляване . Използва се официалният курс с 6 цифри, с всички 5 знака след десетичната запетая. Периодът на двойно..

публикувано на 09.06.25 в 07:44

Оцелели от концлагера "Белене": Важно е да помним, за да не бъдат повторени репресиите

Нека бъдем последните концлагеристи и страданието ни никога да не бъде преживяно от други - за това настояха оцелели от концлагера "Белене" по време на годишното поклонение за жертвите на репресиите там, което се проведе на 31 май. Възпоменанието беше организирано на дунавския остров Персин, където през 1949 г. правителството на Георги..

обновено на 06.06.25 в 23:31

В Радио Пловдив ще бъде открита паметна плоча на чешкия журналист Владимир Сис

Посланикът на Република Чехия у нас Мирослав Томан ще открие в Радио Пловдив паметна плоча на чешкия журналист и общественик Владимир Сис. Събитието е част от проявите, с които обществената медия отбелязва своята 70-годишнина. Сградата на Радио Пловдив, която първоначално е била "Дом на изкуствата и печата", е построена и открита в периода 1931..

публикувано на 05.06.25 в 09:57

Недоволство в район "Илинден" заради проект за строеж на улица

Започна събирането на подписи срещу изграждането на нов участък на улица по продължението на "Тодор Икономов" през зелените площи зад блок 131 А в район "Илинден". Хората, които живеят наблизо, са категорично против. "Безсмислено хвърляне на пари", смятат жители на квартала. "В близост има цели 2 улици, просто не е необходимо това нещо...

публикувано на 04.06.25 в 10:52

Определени са финалистите в "Пролет`25". Слушателите на БНР избират любимеца на публиката

12 песни стигнаха до финалния етап в категория "Нова българска поп и рок музика" на конкурса на Българското национално радио за нова българска поп и рок музика "Пролет". Те бяха определени от селекционна комисия от музикални редактори, от представител от дирекция "Музикална продукция и състави" и от дирекция "Техника" в БНР. И тази година..

публикувано на 03.06.25 в 12:09

Пациентите с лимфедем няма на кого да разчитат. Защо?

Пациентите с лимфедем се "прикачат" към несъществуващи диагнози, за да получат някаква форма на терапия и помощ. Тази рехабилитация се извършва от неспециализирани екипи без квалификация по лимфология . За да се намали отокът, са необходими специализирани познания. Няма специалисти, които познават проблема в дълбочина . Тази равносметка..

публикувано на 03.06.25 в 11:12