В България няма структура за аварийно възстановяване след бедствия

Макар отдавна да ги няма Строителните войски, които Пешлеевски оглавяваше, опитът му отпреди четири години показал, че необразованите имат шанс да бъдат образовани, стига държавата да се ангажира с това, смята Радослав Пешлеевски.

Преди близо пет години в село Първенец, Пловдивско, реката отнася моста и децата няма как да стигнат до училище. „И се наложи спешно да изградим такъв мост. Имаме конструкции. Стегнахме се. Вземахме и хора от селото да помагат – съвестни роми“, разказва Радослав Пешлеевски. 

"Направете нещо, защото синовете ни рано или късно ще свършат в затвора"

Видели, че могат да работят на подобни обекти, местните сами поискали да се направят курсове. „Те казаха: дай да видим има ли още работа, защото без работа загиваме. Даже родителите на по-младите казваха: направете нещо, защото нашите синове рано или късно ще свършат в затвора. Те за да ядат, трябва да крадат.“  

Разбрали се в Пловдив да създадат център за едномесечно професионално обучение по строителни специалности. „Имахме опит, ГУСВ, там да ги подготвим, след което да ги насочим към обекти, на които ние работим и имаме нужда от работници.“

Плановете предвиждат в регионите с най-голяма безработица да бъдат разкрити 4 центъра за професионално обучение - два в Северна и два в Южна България, а парите за работата им да дойдат от програмите на Агенцията по заетостта.

Кметовете са най-близо до ромската общност и имат интерес да се включат 

Кметовете са хората най-близо до ромската общност и проблемите й, подчертава Радослав Пешлеевски. Например кметът на Сливо поле, Русенско, който е бивш офицер от запаса, обяснил на Пешлеевски, че при него има свободно училище и много безработни в работоспособна възраст – както роми, така и българи. „Елате, ще създадем с вас учебен център. Аз предоставям училището като база. Даже ще ги храня, да ги настаним да спят един месец и след това ги пускаме да работят. Къде? Кметът и за това е помислил.“

За разлика от политиците, уточнява Пешлеевски. С това той си обяснява четиригодишното мълчание след искането за обучение на хората от селата на община Родопи. Сега бившият военен се надява изпратените до военното и регионалното министерство идеи да имат поне малка реализация.

Хората трябва да имат занаят и да не тежат на системата, която само ги издържа

 „Аз съм губил бас от циганче, когато бях генерал. Хванахме се на бас. Той каза: аз за един час ще изкарам дневната норма за мазач. Казах: не можеш. Загубих баса. 50 лева, колкото се бях хванал.“

Условията правят ромите изобретателни, а нашите политици и държавници се убеждават, че е крайно необходимо за обществото и държавата ни тези хора да бъдат образовани и да работят, смята Пешлеевски. Хората трябва да имат занаят и да не тежат на системата, която само да ги издържа.

Като падне мост, няма кой да го възстанови аварийно

Има обаче и друг, много по-сериозен аргумент, който генералът от запаса изтъква: в страната трябва да има структури, които бързо да реагират при бедствия. 

„В момента в България няма структура, която, като падне някъде мост, да повикат някой и да кажат: елате, вие отговаряте за бързото възстановяване на този мост. Гражданска защита – тя спасява, тя не възстановява. Пожарна безопасност и те спасяват. Ето – Червен бряг. Армията няма такива мостове.“

Нито Министерството на транспорта, нито Агенция „Пътна инфраструктура“ имали да сторят това. „Няма кой в България да възстанови един мост 110 м на Искър в Червен бряг“, прави заключение Радослав Пешлеевски.

Това, че от година на година квалифицираните хора в строителните професии все повече намаляват, е проблем не само за онези, чието образование не е достатъчно, но и на другите, чието образование ги е довело до висшите управленски нива, отбелязва бившият командир на бившите Строителни войски Радослав Пешлеевски.