Църквата се стреми към умереност, политиката често изпада в крайности

Ролята на църквата и като традиция, и като институция е много важна за обществото, за държавата и както виждаме през последните години това се осъзнава и от самите представители на държавата.

"Ето понякога има такива законодателни актове, в които самите народни представители, самите законодатели се обръщат към църквата с молба или с покана тя да изрази своето духовно, морално виждане, становище. Понякога става и малко така чрез определена полемика да кажем, но то също е полезно."

Нушев даде пример с агресията сред децата, с която образователната система трудно може да се справи.

„Престъпността или формите на зависимости сред децата, които са не само алкохол, наркотици, но появява се така наречената киберзависимост. В съвременния свят, където технологиите, медиите са много важен фактор, не само за информация, но и за формиране на вкусове, култура, досегът с ценностите, с книгите. По какъв начин младото поколение намира информация, търси информация? Дали книгата вече е основното средство, книжовността? Какво се случва в дигиталната епоха с книгите, с книжовността", коментира Костадин Нушев.

Църквата не е толкова политизирана институция. Тя не е в злободневието на политиката, смята преподавателят от Богословския факултет.

"Тя е отвъд лявото и дясното, либералното и  консервативното. Макар, че някои  в днешно време считат, че църквата е по-скоро консервативна, но ние бихме казали, че не в този политически смисъл. Тя има традиция, нейната традиция има елементи на консервативност, но бихме казали, че тя е радетел и за свобода, за свобода на съвестта.“

Понякога ултралибералните течения влизат в  конфликт с църковната традиция, отбелязва доц. Нушев.

"Както и ретроградни, консервативни тенденции могат да влязат в противоречие със съзнанието на църквата за свобода. Ето примерно свободата в семейството. Свободата на родителите да възпитават децата без някаква бюрократична намеса, груба намеса от страна на държавни органи, т.е. църквата е пазител на нещо, което е като умереност, като баланс на ценностите, а в политиката много често се изпада в крайности."

Политическите течения винаги отиват в някакви крайности и това е характерното за политическото противоборство, църквата – напротив: опитва се да бъде балансьор, подчертава богословът:

"Затова е много важно църквата да не се въвлича в чисто политическата, тази партийно- политическа битка, а да остане като един коректив и обединител, защото тя може да говори на езика, на един език, който е универсален и който трябва да намери общ език както с левите, с десните, с консерватори, с модернисти, прогресисти, независимо от какво течение са. Но тя трябва да ги обедини по начин, по който да им покаже универсалните човешки ценности, или институции, от които не може да се отстъпи. Например семейството, правата на родителите, правата на детето, ненасилието."