Полякът професор Марек Милър е журналист и социолог. Основател е на Лаборатория за репортаж, създател на метода на полифоничен документален роман. При престоя си в България той представи лекцията „Европа според Аушвиц“ пред студенти от Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Със студенти от Факултета по журналистика СУ "Свети Климент Охридски" Марек Милър говори на тема "За репортажа след Капушчински".
"Този наш полифоничен роман всъщност възникна от това, че в Аушвиц са депозирани повече от 3 хиляди свидетелства на затворници от Освиенцим. 3 500 свидетелства на затворници от Освиенцим. Това са два огромни шкафа пълни с пъпки с такива свидетелства на оцелели затворници. Сега разбира се има електронна система, но когато започнах работа над проекта точно така изглеждаше- два огромни шкафа. И когато видях всичко това бях убеден, че тези факти, всичко това е многократно описано, но един от директорите на музея в Освиенцим ми каза, че това всъщност не е така. Отделни изследователи са идвали, проучвали са отделни факти, но като цялост това не е изследвано и как би могло да се направи пълно описание на толкова много свидетелства", обясни в предаването "Хоризонт до обед" Марек Милър.
След като се запознал с няколко от папките той разбрал, че това е добра основа за книга. "Европа е тази, която е създала Аушвиц. И има един огромен въпрос, който може да си поставим - дали това е бил еднократен, случаен акт или европейската култура е създала, станала е причина да се появи Аушвиц."
Винаги пред нас стои въпроса дали цяла Европа е могла да направи нещо повече, за да спаси евреите, допълни Марек Милър.
"Френските държавни железници са били тези, които са товарили евреите, френските евреи и са ги изпращали в Аушвиц. Унгарците също изпращат своите унгарски граждани евреи в Аушвиц. Наистина българите пък не са изпратили своите евреи в Аушвиц нито един свой гражданин не са изпратили, но от Македония и Гърция са били изпращани евреи в Треблинки."
Милър очерта предизвикателствата пред журналистиката и репортерите във времето на фалшивите новини.
"Аз смятам, че по същия начин, по който отделния човек, личността трябва да работи върху себе си, така и народите и обществата трябва да работят върху себе си. Има народи, които работят бързо над себе си, разбират собствените си грешки и грехове и народи, които работят по-бавничко."
"Постмодернизмът казва, че няма истина, че до истината не може да се достигне, или че не е само една истината, но аз смятам, че това не е така. Като католик смятам, че има истина и до нея може да се достигне", посочи още проф. Милър.
Марек Милър коментира, че православието и католицизмът са близки като религиозни принципи.
"Дори мисля, че например и с мюсюлманите можем много добре да се разберем, ако те са вярващи хора. В принципните неща можем да постигнем някакво съгласие и смятам, че може да се стигне до някакво единство и до някакво разбирателство на основа на това, че всички имаме съвест. Няма да ни обедини вярата или нещо друго, а това, че всички имаме съвест. Върху това можем да стъпим", смята Марек Милър.
Милър е автор на книгите „Репортерите - начин на живот", „Аристокрация“, „Европа според Аушвиц“, „Папа и генерал“, „Писането. С Ришард Капушчински разговаря Марек Милер”.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.Как България да напредва? Калин Симеонов – носител на награда "Джон Атанасов", има своя отговор. Страната трябва да задържа умните програмисти. Тази година заедно с Драгомир Попов той е отличен с грамота "Джон Атанасов" в категорията "Ученици и техните преподаватели". Калин Симеонов започнал да се занимава с програмиране от интерес...
Драгомир Попов е един от тазгодишните носители на грамота от наградите на името на Джон Атанасов. Драго е от Перник, учи в Софийския университет и мечтае да програмира алгоритми за игри. Младежът учи софтуерно инженерство във Факултета по математика и информатика . Смята, че "това е поле, което въпреки навлизането на ИИ ще може да устои..
Сертификат за номинация в категория "Джон Атанасов – вдъхновител и създател на таланти" тази година получи Теодор Николов. Той е учител по информационни технологии в плевенското ОУ "Васил Левски". Просто нещата се получават, казва Николов, чиито ученици са неколкократни национални шампиони в STEM конкурси, национални състезания по..
Между олимпиадите и обучението дванадесетокласникът от Софийската математическа гимназия Борис Михов е разбрал еднo - допълнителните усилия дават резултат и учат на отговорност . Благодарение на това Борис е носител на сребърен медал от Международната олимпиада по информатика 2024, на златен медал от Балканската олимпиада по информатика и още..
През септемвр и Българската академия на науките избра нови член-кореспонденти, сред които и проф. д-р Славчо Томов, известен учен, хирург и общественик в областта на медицинските науки. Проф.Томов е сред най-известните онкохирурзи в света , чието име се свързва с хирургията на бъдещето – роботизираната хирургия. Има множество..
" Трябва да имаш очи да видиш и да усетиш безценните свойства на живота , защото иначе може да го намразиш, а тогава и той ще те намрази". Това каза пред БНР актьорът и режисьор Деян Донков и сподели, че вярва в чудеса и често се осланя на вярата. " Аз съм силно вярващ! Вярвам, че Бог е в мен и аз съм в него ! Първият моноспектакъл на Деян..
Проф. Владко Панайотов е гост в "Нощен хоризонт". Той е учен, политик и общественик, който от години впечатлява с дейността си в областта на екологията, устойчивото развитие и зелените технологии. Поводът за срещата е неговата нова мемоарна книга "Корона от превратности" – един пъстър калейдоскоп от житейски истории, философски размисли..
Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа. Коледарската група е от единадесет млади момчета ...
Кауза "Божик"- така са нарекли благотворителната инициатива хората от санданското село Спатово и техните приятели от фондация "Леб и вино" , чиято..
2024-та беше много силна и успешна година за нас! Така оцени изминалата година за Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов, директор на..