Национално движение „Работилница Седянка“ чества осем години от своето създаване. Мисията на майсторите на приложни занаяти е да възродят, запазят и предават българските традиции. Преди 60-70 години жените в дома са тъкали, прели, везали, плели и шили не само облеклото на цялото семейство, но и украсата на дома. Майсторките от „Работилница Седянка“ си поставят за цел да предадат на младите уменията, които са наследили от своите майки и баби.
Една от основателките на Национално движение „Работилница Седянка“ е Елка Илиева от великотърновското село Самоводене. Преди 40 години тя започнала с гоблените и казва, че те я излекували от непрестанното ѝ главоболие на младини. Днес майсторката се е отдала на шевиците:
„Баба ми е бродирала, майка ми бродираше и аз продължавам да бродирам, сега предимно шевици. Какво е по-различното от правенето на гоблени и правенето на шевици? Шевиците са били украшения на българските дрехи. За да запазим българското, е по-добре шевицата. В миналото шевицата е била и за защитни функции. Моята баба казваше: „Когато започнеш да бродираш шевица, първо я наричаш за здраве, за късмет за благополучие на този, който е. А за да те пази, на скришно място се правят няколко кръстчета с червен конец, които тя казваше: „Това е нишан, който те пази от злите сили“.
Пловдивчанката Галя Стойчева от „Работилница Седянка“ в ежедневието си е директор на библиотека, а всяка свободна минута отдава на уникалните си бижута, изплетени от сребърни и златни нишки с техниката на дантелата кене. Предизвикателството дошло преди години от нейния съпруг. Болката ѝ днес е, че последователките намаляват:
„Не можем да възстановим всичко, невъзможно е. То е прекалено много създадено от предците ни, но толкова - колкото е по силите ни.
Галя Стойчева се опитва да възстанови шитата дантела кене, но за съжаление няма последователи. "Много бързо се отказват. Прекалено сложна, прекалено трудна дантела и в определен момент казват: „Това не е за мен“.
На изследователска работа по шевиците се е отдала Ани Йовева от Самоков. Последният ѝ проект е свързан с Историческия музей в Дупница за възстановяване на дупнишката шевица:
"За дупнишката шевица е характерно, че тя заема големи пространства, голяма е като обем. По ръкавите са едни огромни композиции, в които са вплетени растителни орнаменти, слънца, свастики. Другото характерно е, че около по-едрите фигури пространството е запълнено с по-мънички квадратчета."
Характерни цветове са зеленото, червеното, синьото. "Като символика най-често се среща слънчевият символ, като около него са разположени много флорални мотиви - клончета, цветя, плодове. Разрязани ябълки имаме в дупнишката шевица“.
Пазителка на софийската шевица в „Работилница Седянка“ е Антоанета Толтукова. От 35 години тя е майсторка в Задругата на художествените занаяти и от няколко години предава уменията си във везбата на своите ученички в столицата:
„Много са ми интересни дамските ръкави, които се наричат свиленици и имат много характерен маншет, наречен подлашица, който се везе от обратната страна на ръкава. Много е гъста бродерията, наснована. Ако нещо сгрешиш малко, всичко трябва да разшиеш и да започнеш отначало. Софийската шевица е малко керемидено червено, има много малко синьо и зелено. Черно е насноваването, т.е. контурният бод, а има и бяла част с бели памучни конци и то в маншетите. Има още едно нещо много характерно - на маншетите има мъниста, които са точно все едно е шевица, но е изпълнено с мъниста“.
Мария Робева е от Горна Оряховица и е една от най-младите членове на „Работилница Седянка“. Тя е майсторка на кукли, а нейните малки весели човечета са носители на редица национални награди от изложения и фестивали в последните години:
„Куклите ми имат една такава мисия - да развеселяват хората и да ги накарат да се усмихнат. Куклите са си куклите. Намерих си пътя след много дълго търсене. Намерих си мечтата и ще я следвам до край.
Повечето от куклите са с шевици, но Мария Робева казва, че не е спазила всички правила за изработване на народната носия. "Бъдещите ми проекти са свързани имено с пресъздаване точно на автентична носия."
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..
"Без да се пипат данъци, няма как да се запълни дупката в бюджета. Няма как да се влезе в 3% дефицит, без да се наложат непопулярни мерки "...
Мария Тенева – директор на дирекция ''Сигурност'' в Столична община сподели за БНР: "В момента всички сили на пожарната, на полицията и 3 екипа..
Трябва да си мъж и то издръжлив мъж, условията в тези страни като Йемен не предполагат масирано присъствие на жени , сподели бившият и последен..