В рубриката "Родина зад граница" ви срещаме с Йордан Минков, българин, който от 17 години, задено със семейството си, живее в Брюксел. Причината през 2007 година Йордан да емигрира в Белгия, е възможността за по - добро кариерно развитие на неговата съпругата. Веднага след влизането на страната ни в Европейския съюз, институциите в Брюксел стават притегателно място за експертите от България. И ето как голямото европейско семейство преобръща живота на едно българско семейство:
"Още в самото начало, когато влязохме в ЕС имаше нужда от кадри в европейските институции. Моята съпруга имаше опит. Вече беше подготвена като такъв кадър предварително. Работеше в България в Представителството на ЕС още преди да ни присъединят и съответно беше от първите, които получиха договор за работа в европейските институции. Аз имах тогава нелоша работа, но решихме за нейната професионална кариера и бъдещето на децата, да се преместим в Брюксел. При мен беше малко по - трудно. Не знаех френски, само малко английски език. Нямах никаква идея как ще се реализирам в тази страна, но реших, че това е едно много добро предизвикателство и си заслужава да се опита", разказва нашият сънародник.
В Белгия Йордан Минков тръгва от нулата. Открива своя фирма и започва да се занимава основно с ремонти на къщи и апартаменти. Години наред работи с български строителни работници.
"Фирмата не е голяма. Фирмата - съм самият аз. Това е, както в България се нарича едноличен търговец. Хората, с които работя са българи и също са еднолични търговци. Това са хора, които са на свободна практика. Занимават се с определена дейност и се осигуряват сами. ..Ние не работим непрекъснато. Ние изпълняваме проекти. Работим предимно за българи. Много хора решават да продължат живота си в Белгия, закупуват си имоти - къщи, апартаменти и се обръщат към нас, защото си говорим езика и ще се разберем правилно. И освен това, ние работим на по - ниски цени. Жилищният фонд в Белгия е стар, хората непрекъснато правят ремонти и ние имаме работа през цялата година, казва Йордан.
"Когато човек закупи имот, той иска да го реновира тотално. Много често не е по силите му да го направи наведнъж, затова го правим на етапи. Ремонтираме една баня, една кухня, реновация на електрическата система."
Освен със строителство Йордан Минков се занимава и с търговия. Има магазин за български хранителни стоки. От собствен опит знае, че автентичният български вкус е търсен и предпочитан от нашите сънародници в Брюксел.
"Самият аз като българин живеещ толкова време в Брюксел, в самото начало имах големи затруднения да откривам български стоки. Все пак ние си имаме някакви любими продукти, на които сме свикнали в България. Търсим ги тук. Аз, когато дойдох имаше само един малък български магазин", спомня си Йордан.
Йордан Минков много внимателно подбира продуктите, които предлага в своя магазин. Държи да са качествени и вкусни, защото знае, че това е и своеобразна реклама на България.
"Като цяло идеята беше, да се популяризира България чрез продуктите. През цялото време много сме държали и досега продължаваме да привличаме чуждестранни клиенти. Брюксел е един мултинационален град. Живеят хора от всякакви страни и националности, и от ЕС и извън него. И ние търсим възможност да покажем и да привлечем всеки един клиент. И с течение на годините, мога да кажа, че след българите, на първо място са нашите съседи от Балканския полуостров - румънците, хора от бившите югославски републики, имаме и гръцки, и турски клиенти. Много рускоговорящи клиенти също харесват нашите продукти. Познават ги, но те познават и България. Има и други хора от Западна Европа - Германия, Франция, Италия, Скандинавските страни. Има хора, които са посетили България. Харесало им е. Опитали са български продукти и ги търсят. Много се раваме на такива хора", споделя нашият сънародник.
Кои са най - търсените български стоки в Брюксел?
"На първо място киселото мляко, разбира се. Също така нашите колбаси - сушени и полусухи, любимата българска луканка и суджук също е много търсена. Лютеницата, разбира се. Направих опит още в самото начало и пожънахме голям успех с внасянето на български плодове и зеленчуци. На първо място т.нар. розов домат, който в България все по - трудно се среща, все по - трудно се намира, все по - скъп е. Но ние успяваме да внесем някакви количества. Редовно зареждаме всяка седмица, когато е сезонът.
Купуваме най - висококачественото и най - скъпото. Трудно се съхранява. Транспортът е дълъг, но има много голям интерес не само сред българите, а и сред хората от други националности. Много харесват нашите домати и краставици, и въобще плодове и зеленчуци, защото честно казано в магазините тук може през цялата година да има голям асортимент от такива продукти, но вкусът им не е на това ниво, на което сме свикнали ", казва Йордан.
След 17 години живот в емиграция, има ли я носталгията по родината?
"Да, свикваш да живееш в една среда, но никога не можеш да забравиш родината. Всяка година се прибираме. Ваканциите караме в България. Посещаваме море, планина. България никога не е била далече за нас. Професионално пътувам поне пет - шест пъти до България. Поддържаме търговски отношения с България. Работим с много български фирми, доставчищи на нашите продукти. За повечето хора, които познавам България си е останала родината. Имаме близки, познати и роднини", казва Йордан Минков.
Още по темата слущайте в интервюто на Даниела Големинова с Йордан Минков за рубриката "Родина зад граница".
"Най-впечатляващо беше в Боливия, на соленото езеро Салар де Уюни, където при дъждовния сезон се образува тънък слой вода и чувството е неописуемо – звездите слизат на земята, буквално. Все едно си в открития космос . Там се виждат неща, които не можем да видим от северното полукълбо, от България, и успях да запаметя с камерата си много красоти...
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
Работещите в градския транспорт на София издържаха на голям обществен натиск и постигнаха исканията си . Тази позиция изрази пред БНР Калина..
Фалшивите новини са за публиката без критично мислене, но критично мислене не се формира с еднопосочно подаване на информация . Това каза пред..
Възможностите за професионално образование в Плевен ще бъдат представени днес по време на Панаир на уменията . Организатор е Община Плевен..