Композиторът Христо Намлиев: Когато правя музика, съм напълно извън ежедневието

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Виктор Димитров с Христо Намлиев в предаването ''Нощен Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пианист в различни формации и композитор на театрална и на филмова музика. Между тези две паралелни вселени върви ежедневието на Христо Намлиев, гост в „Нощен Хоризонт“.

„Много често тези два свята не се засичат, но на мен ми е много забавно да прескачам от единия в другия“, признава той.

Христо Намлиев е автор на музиката към редица игрални и документални филми и към много куклени и драматични спектакли. През 90-те години е пианист и композитор в рок групата „Херманс Улф Бенд“, с която имат издадени шест албума. Като композитор, аранжор и студиен музикант Христо е свързан със създаването на над 150 продукции в различни музикални жанрове. Носител е на театралните награди „Икар“ и „Аскеер“. И тази година има номинация за „войника“ на Театъра на Българската армия - за музиката към „Луда трева“ на Театър „Сфумато“, за „Нос“ на Театър „199“ и за „Телефонът на мъртвеца“ – Театрално-музикален продуцентски център – Варна. Наградите ще бъдат връчени на 24-ти май. В Деня на детето 1-ви юни по БНТ 1 ще бъде премиерата на сериала „Островът на сините птици“, където той е автор на музиката.

„Просто така се случи“

„Когато „Херманс Улф Бенд“ приключи съществуването си, полека-лека тръгнах към киното и към театъра. Интензивното започна преди 10 години - да се занимавам сериозно с тази работа - като една топка, която става по-голяма и все по-голяма. Винаги съм се занимавал с музика. Свиря на пиано от 5-годишен“, връща лентата назад Христо Намлиев:

„Като по-малък исках да стана рок звезда, след това си пишех разни неща, почнах да свиря в групи, срещнахме се с Димитър Филипов – Духи и започнахме с „Херманс Улф Бенд“. Да се занимавам с музика не е някакво осмислено желание, а е нещо, което си дойде само“.

Първите композиции за киното Христо пише през 2004 година за филма на Георги Дюлгеров „Хубава си, мила моя“, а за кукления театър за първи път „перката се завърта“ през същата година с „Карлсон, който живее на покрива“ на Веселка Кунчева, с която работи и до днес. Равносметката от тогава – близо 40 филма – игрални и документални, и над 100 театрални пиеси.

„Просто така се случи“, отговаря Христо Намлиев на въпроса – как започна работата в киното и в театъра.

И всеки път е различно, защото работата с всеки режисьор е различна – някои го оставят сам да решава изцяло каква ще бъде звуковата картина; други го насочват към концепцията, а трети искат от него конкретни неща:

„Режисьорите дават рамки, в които трябва да се събера, което е интересно, докато при групата е доста различно. Ограниченията са креативни – трябва да се побереш в рамки, дори да ти се иска да се разлееш. Лесно правя мелодии. В киното и театъра мястото, където можеш да се „разлееш“, е на финалните надписи и по време на аплодисментите, когато обаче никой не слуша. Не е желателно да илюстрираш действието, макар че зависи от жанра. Илюстрира се, например, когато е комедия“.

Христо Намлиев е писал музика и за румънски филм. В северната ни съседка дори има номинации за награди. Скоро по родните екрани излиза и една от тези ленти „Историята на един летен любовник“ на режисьора Пол Негоеску.

Впечатление + вълнение + въображение

„Най-важното е да имаш свобода на съзнанието. Не просто да не мислиш за битовизми, а мисълта да не се спъва във всякакви злободневни теми. Когато се прави изкуство, е важно то да бъде отвъд, да не се блъска насам-натам в дребни проблемчета. Когато правя някаква музика, съм напълно извън и това ми доставя голямо удоволствие“.

Христо Намлиев признава, че през годините отношението му към музиката не се е променило:

„Винаги съм усещал музиката по един и същи начин, въпреки че никога не съм формулирал ясна философия и концепция. Нещата, които са ми харесвали на 10-годишна възраст, продължават да ми харесват и днес“.

Музиката в световен мащаб е „прекалено загладена“

Бунтарството, това е, което липсва на Христо в съвременната музика:

„Това, което чувам от световната сцена, ми звучи прекалено загладено. Последното избухване на ирационалния бунт беше през 90-те години с грънджа. После нещата станаха по причинно-следствени. Може би на мен така ми се струва... Не знам дали това се дължи на този водопад от музика, който е на един клик разстояние – буквално всичко, което си помислиш, или на това, че този бизнес олекна заради интернет“.

Христо Намлиев се опитва да е в час със световните тенденции, прослушвайки композиции на свои колеги, без това да му влияе по някакъв начин, защото:

„Когато правя музика, никога не се съобразявам с някакъв модел“.

Затова той не се предпазва и от идеята един ден да работи по мюзикъл.

В плановете му е и създаването на сайт на „Херманс Улф Бенд“, на който да бъде качена музика на групата. Признава, че с момчетата от бандата често си говорят да направят концерт, въпреки че „нищо не е същото без Духи“ (фронтменът Димитър Филипов – Духи почина през 2002 година – бел. ред.).

„Ако в момента се включим и засвирим, няма да направим нито една грешка“.

Интервюто с Христо Намлиев можете да чуете в звуковия файл.