Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Манру“ от програмата на OperaVision

Много приятна изненада за мен бе спектакълът на Полската национална опера, включен в платформата „OperaVision“. Това бе напълно непознатата опера “Манру“ от Игнаси Ян Падеревски, едно произведение с красива музика и колоритен сюжет от композитор, когото мислех, че познавам. Знаех, че той е бил един от най-големите пианисти в световен мащаб в началото на 20 век, че е  композитор,  известен обаче с един менует за пиано, както и  виден политик. Покрай операта “Манру“ се запознах подробно с биографията на този музикант, който всъщност е една от големите личности на Европа.

Като пианист Падеревски е свирил на всички континенти, по-голямата част от изявите му са били в САЩ. Там той е развил мащабна дейност като филантроп - подпомагал е  децата на поробената си родина Полша, активно се е включил в борбата за нейното освобождение. След Първата световна война Падеревски е  начело на  полската делегация на мирната  конференция във Версай, където Полша е обявена за суверенна държава. Той е първият министър председател на страната, след това е  представител на Полша в ООН. Бил е много популярна личност в Европа и САЩ, обаятелен оратор, полиглот - знаел е 7 езика, бил е патрон  на изкуството и архитектурата, ярък хуманист, даже се е изявявал като филмов актьор. Въобще - една невероятна личност!

Като композитор Падеревски е създал обемно творчество, 70 опуса и то произведения не само за пиано. Единствената му  опера „Манру“ е създадена по либрето на Алфред Носиг по едноименната новела на Игнаси Крашевски. Сюжетът засяга въпросите на  расовата дискриминация, предразсъдъците. Историята се развива в малко селце, където младата Улана се влюбва и омъжва за циганина Манру. Цялото село се отвръща от нея, дори и собствената й майка. Въпреки че бракът им е щастлив и имат дете, Манру започва да се отегчава от спокойния живот, копнее за свободата си. И когато таборът пристига в селцето и неговите сънародници също го отблъскват и го смятат за предател, той тръгва с тях. Отчаяната Улана опитва да се самоубие, но се намира верен другар, който я спасява и се получава щастлив край.

Либретото не е особено сполучливо, доста наивно е, но музиката е великолепна и си струва да се чуе. Операта „Манру“ е поставена за първи път в Дрезден на 29 май 1901 г., първата полска постановка е същата година през юни в Лвов, после е поставена в  големите оперни театри по света. Премиерата в Метрополитън е на 14 февруари 1902, играна е в Прага, Цюрих, много оперни театри в САЩ, Москва, Киев и постепенно се забравя...

Заслужава уважение фактът, че националният оперен театър на Полша е поставил тази забравена опера. По този начин, предлагайки я в платформата „OperaVision“, запознава любителите на оперното изкуство в Европа не само с историята на своя оперен театър, с непознати оперни произведения от миналото, но  и с техните творци.

Спектакълът на „Манру“ в Полската национална опера или както по-често я наричат театър Виелки Варшава е под диригентството на Гжегош Новак, който също е главен асоцииран диригент на Кралския филхармоничен оркестър в Лондон. Има изяви по цял свят, дирижира  много от най-известните оркестри. Под негово ръководство операта прозвуча много баласирано, оркестърът бе точен, хорът много звучен и спят.

Главната роля на Манру бе поверена на словашкия тенор Петер Бергер, редовен солист на много от оперните театри на континента. Неговият герой бе убедителен гласово и актьорски. В ролята на Улана бе  солистката на операта във Вроцлав Ева Траш - с красив лиричен глас, изразително и музикално пеене и затрогващ артистизъм.

С най-богата международна кариера може да се похвали баритонът Миколай Жаласински, който изпълни ролята на Юрок -пее в Италия, Испания, Португалия, Израел, Словакия. Изнасял е концерти с Берлинската и  Мюнхенската филхармонии, във Франция. Всъщност неговият герой бе с най-сложно сценично поведение и той се справи много артистично, а и певчески беше безупречен. Въобще всички, които пееха на сцената, дори и в малките роли, се изявиха  много добре, достойно за  театъра, в който пеят.

Въпреки че постановката  беше пренесена в наше време, всичко на сцената беше ярко, колоритно и приятно за гледане. Много ефектно бе представен циганският табор в третото действие - на сцената беше пълно с рокери и това беше напълно приемливо. Всичко това се дължи на известния театрален и оперен режисьор Марек Вейс и на художника Каспар Гларнет.

Препоръчвам този спектакъл - визията и музиката са прекрасни, както и певците!




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стоян Караиванов

Стоян Караиванов е новият носител на Бандонеоновата награда на Крефелд

Българинът Стоян Караиванов е новият носител на Бандонеоновата награда на германския град Крефелд за 2025 г. Призът е учреден през 2018 г. в чест на важното място на града в историята на този инструмент - през 1821 г. именно там е роден изобретателят на бандонеона Хайнрих Банд. Първата наградена е изпълнителката Джудит Бранденбург,..

публикувано на 12.02.25 в 18:27
Давид Гросман

Спектакъл по творба на носителя на "Букър" Давид Гросман въздейства като лечебен катарзис на израелската публика

Театралната формация “Паспорт“ рядко използва пиеси или готови сценично музикални произведения в своя репертоар. Най-често в тяхно изпълнение “оживяват“ книги. Израел също има свой писател, лауреат на наградата “Букър“ – Давид Гросман /Романът му “Един кон влязъл в бар“е преведен на български език от Емилия Юлзари /. През август миналата..

публикувано на 12.02.25 в 16:53

Спечелете билети за "Алиса в страната на чудесата"

Елитната българска трупа за съвременен танц Балет “Арабеск“ кани своята публика на 21 февруари от 19 ч. в Националния музикален театър “Стефан Македонски“ на премиерата на “Алиса в страната на чудесата“. “Артистите от Балет “Арабеск” пресъздадоха фантастично моята представа за произведението. Талантливи балетни артисти от Националното училище за..

публикувано на 12.02.25 в 14:37
Ангелина, Мирослав и Васил от

Вълнения и послания в постановката "Клюки от Ада"

Какво вълнува фризьор, политик и журналистка, загубили живота си и срещнали се в… пъкъла ? За това разказва новата постановка "Клюки от Ада", споделят за "Понеделник вечер" актьорите Ангелина Грозева, Васил Алексов и Мирослав Митков, който е и режисьор на представлението. Ангелина Грозева , която е в ролята на журналистка в представлението..

публикувано на 12.02.25 в 13:59
Самуел Финци

Самуел Финци: Все по-малко разбирам какво се случва в света

Все по-малко разбирам какво се случва в света! Това каза пред БНР актьорът Самуел Финци, номиниран "Икар" за водеща мъжка роля  за Шайлок във "Венецианският търговец" от Уилям Шекспир, реж. Явор Гърдев, Народен театър "Иван Вазов". "Просто съм онемял, защото имам чувството, че все по-малко разбирам какво става около мен и респективно в света...

публикувано на 11.02.25 в 18:14

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 18-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Акцент в столичния афиш през изминалата седмица: Концертът на Софийската филхармония с изпълнение на Концерта за цигулка "Offertorium" от София Губайдулина и “Стабат Матер“ от Джоакино Росини - Преди..

обновено на 11.02.25 в 15:06

“Парижката Света Богородица“ – гастролът на годината

Най-голямото събитие в областта на музикално-сценичните изкуства у нас през месец февруари е гастролът от 6-и до 11-и февруари в зала 1 на НДК на наследника на оригиналната продукция от 1998 г. на мюзикъла “Парижката Света Богородица“ от Рикардо Кочанте, при това с една от звездите в главните роли в нея – канадският артист Даниел Лавоа като..

публикувано на 11.02.25 в 12:05