Проектът "Мобилна библиотека" превърна Вазово край Исперих в четящо село

"Решихме да направим една среща с местното население – с децата, с родителите, да четем заедно книжки. Обхванахме децата от предучилищна възраст до шести-седми клас с родителите, и от 7-8 клас до края на гимназиалния курс ученици, които учат в град Исперих. Направихме два клуба. Единият се казва „Аз и мама четем заедно“, а другият - „Ромски творец“, обясни в предаването "Графити по въздуха" Димитър Петров от Регионалната библиотека в Разград. Той е поет, белетрист и дългогодишен директор на училище.

Според него, местните хора са имали нужда да изразят своето вълнение и отношение към книгите.

По проекта са били закупени детски книжки. „Започнахме заедно да ги четем, като им задавахме задачи за вкъщи, да научат стихотворения или текстове, които следващия път да ни прочетат“, допълни Димитър Петров.

Така малките читатели получавали книжки, с които започнали да си правят собствена мини библиотека. „Като преди това се научавахме как трябва да се отнасят към книгите, как да ги пазят, как да ги подреждат.“

В клуб „Ромски творец“ трима вече завършили образованието си младежи се включили като доброволци, за да помагат. Така попаднали и на петдесетгодишен местен жител, който им донесъл тетрадка с написани от него стихове. „Много интересни стихове е написал, автентични. Аз съм взел тетрадката и, след като ги обработя и набера, ще потърсим спонсор, за да ги издадем“, отбеляза още Димитър Петров.

„Цялото село живна, включи се в тоя обществен форум, който направихме, чакаха ни с нетърпение всеки месец, радваха се, снимахме се с тях, направиха си карти за библиотеките в Исперих и Разград“, допълва картината Димитър Петров.

Резултатите: няколко деца, които не ходели на училище, се записали, а младежи от клуб „Ромски творец“ написали есета „Кой съм аз в обществото и как мога да го променя“. 

„Есетата бяха много стойностни и истински. В края на проекта издадохме една малка книжчица с най-интересните есета и малки, кратки стихчета на децата, които правеха опити за първи стъпки в писането. Бяха много щастливи. Прочетоха се във вестника, регионалния, видяха се на снимки, бяха много развълнувани цялото село.“