Днес любителите на пътешествията могат да научат повече за предизвикателството да плаваш по Дунав с каяк. За целта трябва да отидат в Столичната библиотека в 18 часа и да се срещнат с доц. Людмил Георгиев.
Преподавателят по криминалистика, журналист и запален каякар и ветроходец, ще сподели впечатленията си от най-голямата в света организирана гребна регата по река. Международната дунавска регата започва от Германия и завършва при т. нар. нулев километър, тоест при устието на Дунав в Черно море. Най-големите ентусиасти прекарват два месеца и половина на вода, като изминават над 2500 километра. Тази година регатата ще се проведе за 64-и път. Обикновено започва на 22 юли от баварския град Инголщат.
За емоциите, с които се зареждат каякарите от близки и далечни страни, но и за опасностите, пред които се изправят, доц. Людмил Георгиев разказва в предаването „Преди всички“.
„Ако човек реши да се включи в тази регата разбира се той трябва да има необходимата физическа подготовка. Тук не става дума за мускули, за културизъм, а за една физическа издръжливост, тъй като всеки ден се гребе между 30 и 60 километра. Това, разбира се, е едно ежедневно физическо натоварване, с което се свиква във времето, но най-добре е човек да отиде подготвен. По-скоро бих казал, че психологическата подготовка е много по-важният момент за желаещите да участват в това приключение, тъй като на практика два месеца и половина си на вода. Всеки ден се сглобяват и разглобяват палатки, всеки ден лодката се товари и се разтоварва. Преминава се през различни изпитания. Не винаги времето е хубаво, дори често пъти в горната част на реката има валежи, има хладни дни. Вече в българската и румънската част обикновено времето е много горещи, тъй като се пада август и тогава жегата е тази, която в една или друга степен влияе на плаването.“
Доцент Георгиев участва в регата от 20 години и всеки път се опитва да бъде поне две седмици в каяка. Историите, които помни, са много и най-различни. Затова ги разказва в пътеписа си „Оцеляване по Дунав: От Инголщат до нулевия километър“…
„В който съм описал всички свои впечатления и от срещите с хората, и от красотата на реката, и от преживяванията както с опасностите, които крие реката и предизвикателствата по отношение на приключенията. Това, което най-много ми харесва, че всеки ден реката е различна, местата, които се посещават са различни. Природата в Германия е различна, в Австрия, в Унгария, в България бих казал са най-красивите изгреви и залези по цялото продължение на Дунав особено, когато водата е ниска има невероятни пясъчни наноси над реката. Природата, птиците всичко това няма как да не впечатли един почитател на подобен вид пътешествия.
Каякарите трябва да внимават и за корабите по реката, особено в Германия и Австрия, където са най-много. И все пак - Людмил Георгиев не иска да плаши пътешествениците. Книгата му не е за оцеляването сред опасности, а за плаването като оцеляване от натрупания стрес.
„Обикновено организаторите на всяко едно място на бивакуване, всяка вечер има организирани в зависимост от страната съответно изпълнение на фолклорни състави“, разказа доц. Людмил Георгиев.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..
Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..
"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс Мока Мус буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..
Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..
Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..
Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..
В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..
Предложеният бюджет за 2025 г. не трябва да минава, но в същото време не трябва и да стои в неизвестността. Това заяви пред БНР Георги Кадиев от..
Има реална опасност професията на акушерката да изчезне у нас. Това обясни пред БНР Ралица Янева, член на УС на Алианса на българските акушерки. Тя..
" По скоро няма да има правителство ", изказа мнението си пред БНР журналистът Лъчезар Лисицов от Клуб Z. За него крайъгълният камък е Пеевски ...