Испански писатели, живели у нас: Негативните представи за Балканите могат да бъдат променени

Енрике Криадо допълва, че най-добрите посланици на страната ни в Испания са 300 000 българи, които живеят там.

Мигел Родригес, директор на списание "Балкания", говори по темата от първо лице през призмата на Белград. Според писателя регионът дава достъп до култура и ценности, които се простират отвъд държавните граници.

Родригес от петнайсетина години се интересува от региона. Най-силно е впечатлен от дълбочината, от смесицата на култури и от това как се материализира преходът от комунистическата действителност към днешния свят. 

Признава че има по-дълбок поглед към Западните Балкани, но се интересува от всички връзки, които прескачат националните граници. Смята, че е безпочвено да се правят сравнения между настоящето и миналото от типа на "България днес е Испания отпреди 10 години":
 
"Проблемът на подобни сравнения е, че  международната обстановка и обстоятелствата са различни. Светът се промени драстично през последните 20 години. Така че не може да се прави такава елементарна съпоставка между нещо тогава и друго - сега.  В днешния свят има огромен конфликт между национализма и глобализацията. Ситуацията, в която се намира Европейският съюз, не беше същата преди 10 години. Условията в политически и икономически план много се промениха.

Писателят Марк Касалс в момента живее в Сараево и  е започнал да опознава Балканите именно от София. Подчерта, че с удоволствие се връща у нас:

"Когато пристигнах в България, бях само на 23 години. Сега съм на 38. 15 години от съзнателния ми живот са минали на Балканите. И поглеждайки назад, установявам, че Балканите не само са ми дали огромно знание, но и в голяма степен са ме изградили.
И аз се опитвам да им върна поне малко от това, като пиша за тях - такива, каквито ги виждам. И с тази поглед се опитвам да помогна за преодоляването на представата за Балканите в Испания, и в други части на Европа. На тях се гледа като на територия, която не принадлежи нито на Изтока, нито на Запада и там едни народи живеят от незапомнени времена в плен на национализъм, който непрекъснато ги води към политическо насилие."
 
Насилието не може да се смята за запазена марка на нито един народ, настоява Касалс и дава примери за конфронтация и войни в историята и на Испания, не само на Балканите:

"Според мен разликата в случая е, че Испания успя да се пребори с този стереотип, с някои изключения. Мисля, че това стана благодарение на комбинацията от два основни фактора. Първо, геополитическата ориентация на Испания,  най-вече след влизането в Евросъюза и НАТО и второ, развитието на туризма в Испания, който промени както обществото отвътре, така и представата на чужденците за Испания. Това е пример, че стереотипите могат да се променят.

Енрике Криадо допълва, че историята може би се пише от победителите, но най-романтичните истории са разказани за пораженията и дава пример:
 
"В случая с "Под игото" е любопитно, че Иван Вазов пише книгата, когато България вече е свободна. И вместо да създаде епичен роман за свободата, описва драматичните събития, свързани с неуспялото Априлско въстание."

В предисловието към книгата си "Балканския чадър" Енрике Криадо цитира Чърчил - Балканите произвеждат твърде много история, която не могат да преглътнат.