Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Комплекс "Косовските къщи" - родопски оазис на традицията

7
Снимка: Личен архив - семейство Ралеви

„Село Косово предложихме да стане архитектурен резерват, преди няколко години. За съжаление от държавата нямаше абсолютно никакъв отговор.“ Това каза в предаването „Графити по въздуха“ биологът Андрей Ралев, който е съсобственик на етнографския комплекс „Косовските къщи“.

Комплекс „Косовските къщи“ се намира в село Косово, община Асеновград, недалеч от главния път за Смолян, на 50 км от Пловдив и само на няколко от Нареченски бани.

През 2004 година, когато Андрей попада в Косово, там живеят 19 местни жители, сега са останали само четирима кореняци и има шест новозаселили се постоянни обитатели.

„Но за сметка на това много други хора започнаха да пристигат в селото“, разказва Ралев и уточнява, че това са гости от цял свят. В края на седмицата и по празници селото се пълни.

Неговата майка Светлана Ралева живее постоянно в Косово. Преди това е живяла 17 години във Венецуела, в икономическия център на страната.

Напоследък все повече хора търсят точно такива неголеми места за настаняване, пояснява тя. Много от гостите са българи, живеещи в чужбина, които пристигат със свои близки, приятели и познати, търсещи традиционна среда за отдих.

„Де факто като нас. Ние знаехме, че на всички, които живеят в чужбина, им е много милно за такива места. Това е едно много типично родопско село, заспало в миналия век. Много рано се е обезлюдило и затова се е запазила тази атмосфера“, разказва Светлана Ралева.

Запазването на Косово като възрожденско село е мисълта на всеки, купуващ имот тук, твърди тя. „Ние всички, които купуваме имоти и ги възстановяваме, много повече милеем за селото, за облика му и за атмосферата в него, отколкото местните жители, които практически изчезват.“

Всяка къща е малък етнографски музей, в който са събрани стари предмети от Родопите. След като построили къщите в автентичен стил – от дърво и камък (макар вече трудно да се намират майстори за подобни градежи), започнали обиколки из селата в региона в търсене на ценни вещи от миналото.

„Черги, тъкани платове за черги да правим от тях възглавници, престилки, торби – всичко това после сме го превърнали в част от интериора на къщите. Вече търсим стан, ще имаме и стан в селото. Правим го за нас и за тези след нас – да видят какво е било – по-бавен и по-красив животът.“ 

„Според мен, ако има търсене и ако има такъв тип строителство и в други села, ще има майстори, ще започнат отново. За съжаление много от тях емигрираха“, допълва Андрей Ралев.

Все по-трудно намираме хора, които да работят, посочи Светлана Ралева, визирайки различни хотелски и ресторантьорски дейности. „Много бих се радвала, ако повече млади хора дойдат и дори да се заселят тук“, допълни тя, защото по думите й днешните технологии помагат да се работи дистанционно. 

Андрей Ралев разказва още за млад архитект - жена, изучавала строителство с естествени материали във Франция, която също има имот в Косово, а през лятото, когато е в България, организира различни пленери там.

„Косовските къщи“ имат сертификат за качество „Зелена къща“  от Българската асоциация за алтернативен туризъм. 

Още по темата чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Наводнение в историческа солна мина нанесе удар по туризма в румънско село

За сериозен удар по туризма разказват жителите на румънското село Прайд, след като в края на миналия месец историческата солна мина в района беше наводнена. Съобщава се за отлив на посетители и много отменени резервации в множеството къщи за гости. Нищо не е същото в трансилванското село Прайд, след като освен около 130-те миньори, които са..

публикувано на 06.06.25 в 20:11
Антонина Дуриданова

Антонина Дуриданова: Приемането на еврото ще бъде много полезно за България

Антонина Дуриданова   напуска България преди повече от 50 години . Минава през тежки изпитания, за да изгради блестяща кариера в Съединените щати, след това се връща в родината, за да помогне в изграждането на нова данъчна система след края на комунизма. От емигрант до експерт: Историята на Антонина Дуриданова " Голямо вълнение..

публикувано на 06.06.25 в 11:22
Арман Бабикян

Арман Бабикян: Поне 5 политически сили доведоха до влизането ни в еврозоната

"Имаше смислени хора в поне пет политически сили , които доведоха до успеха с влизането на България в парична употреба с евро , но трябва да тръгнем твърде отдалеч". Това каза пред БНР Арман Бабикян , пиар експерт и част от гражданското движение "Ние идваме": "Сред тях беше и Градската десница , беше и НДСВ, на моменти и БСП , разбира се и..

публикувано на 06.06.25 в 09:44
Мартин Атанасов

Сайтът "Черна писта" продължава да работи въпреки хакерските атаки

Шестцифрена сума за награда обяви собственикът на компанията , която доставя сървърите на сайта "Черна писта" . От пускането му преди седмица сайтът за опасните пътни отсечки в страната стана обект на многобройни атаки, блокиращи работата му. Димитър Димитров , собственик на хостинг компанията, предлага 100 000 лева за достоверна информация..

публикувано на 06.06.25 в 08:27

Нови обществени поръчки за сметосъбиране в София

Столичната община обявява обществена поръчка за извозването и почистването от боклук в седем зони в София на стойност над половин милиард лева .  СО сезира Административния съд и Сметната палата за забавените обществени поръчки за сметопочистването Целта е София да бъде по-чиста, да има по-висок контрол, по-високи санкции и инструменти,..

публикувано на 05.06.25 в 14:35
Георги Харизанов

Георги Харизанов: Бих се зарадвал на следващо правителство, в което няма социалисти

"Ако за еврозоната и за инфлационните критерии ПП-ДБ бяха провели същата битка , каквато беше за дерогацията на "Лукойл", отдавна щяхме да сме влезли , но хората си имаха други приоритети". Това коментира пред БНР  Георги Харизанов , политически анализатор: "Положителните конвергентни доклади за България донесоха добри новини за всички..

публикувано на 05.06.25 в 13:22

"Месиш ли?" - кампания, насърчаваща демократичната ангажираност сред младите хора

Студенти  от специалностите "Политически науки" и "Връзки с обществеността"  в  Нов български университет ще представят пред международно жури резултатите от инициативата "МЕД – Месенето е демокрация".  За период от 4 месеца те трябваше да създадат и изпълнят собствена инициатива, която ще засили гражданската активност сред младежките..

публикувано на 05.06.25 в 12:02