Необходимо е разработването на критерии за оценка на научно-приложната дейност, смята той.
„Ако това беше направено добре, щяхме, може би, да задържим тези хора. Защото освен тази оперативна дейност, ние извършваме и други оперативни дейности, които ежедневно подпомагат българското общество. Освен метеоролозите и хидролозите, денонощно на пост са нашите сеизмолози. Имаме институти, които също извършват такава оперативна дейност – да кажем мониторинг на Черно море: Институтът по океанология. Имаме институти, които следят за компютърни вируси – компютърна вирусология. Имаме Институт по молекулярна биология, заразни болести и т.н.“
„Ако искаме да говорим за развитие на икономика на базата на науката, за иновации – много е важно да се развиват приложните научни изследвания. От фундаментални научни изследвания трудно се отива към бизнес решения и икономически“, допълни акад. Съботинов.
Фирмите трябва да финансират приложните изследвания, а сега те финансират тесен периметър от изследвания, които пряко касаят дейността им, отбеляза още ученият.
„Трябва самата наука да се финансира – приложната, която да доведе до резултати, които фирмите могат да купят от съответните институти, да закупят лицензии, патенти. Тези научни резултати в институтите трябва да водят до образци, които да бъдат показвани на фирмите“, коментира бившият председател на БАН.
Съществува неразбиране за това какво е иновация – това не е непременно нещо ново, а трансформирането на нови знания в пари, посочи Никола Съботинов. „Тоест, някой купува тези знания, някой ги използва, създава продукт, който излиза на пазара и този продукт има по-висока добавена стойност колкото повече ум е вложен в него. Това е важното.“
Трудът на работещите в БАН не е адекватно заплатен и това тежи много, смята акад. Никола Съботинов.„Има едно действително голямо недофинансиране на Академията. И тъй като пряко не оказваме влияние на икономиката на страната, сме оставени на по-заден план, а това е грешка“, посочи Съботинов.
Акад. Никола Съботинов е сред най-изтъкнатите български учени. Има над 340 научни публикации. Внедрил е лазери с меден бромид в българската икономика и в далечна Австралия. Дългогодишен заместник-председател на БАН (три мандата) и председател на Академията (2008-2012).
Носител е на орден „Марин Дринов“. Почетен изобретател, вписан в „Златната книга на българските откриватели и изобретатели“, с присъдена награда за принос към техническия прогрес у нас.
Акад. Съботинов е автор на новоизлязлата книга "Лазерът" на академичното издателството на БАН "Проф. Марин Дринов". Книгата е посветена на българските иновации в лазерната наука, а събитието е част от 150-годишнина от създаването на Академията.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.В деня, в който Русе отбеляза годишнината от освобождението си от османска власт, се състоя представяне на изключително богата книга с лични спомени и бележки от близките на Панайот Хитов хора. Нито една точка, главна буква, запетая или друг препинателен знак. Така изглеждат записките на първостепенний воевода Панайот Хитов. Съхраняват..
Любовта е чувство, вдъхновение, културен феномен. Но можем ли да я разгледаме и през призмата на науката – какво всъщност се случва в мозъка , какви процеси протичат в него, когато човек обича, когато изпитва привързаност, страст, привличане? Или иначе казано – какво още не знаем за невробиологичните механизми на любовта ? " Любовта е едно от..
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
" Тези, които трябва да се извинят и да понесат съдебна отговорност, са хората, които в момента насилствено, и с фалшиви данни, вкарват България в..
Цялото интервю на Явор Стаматов с Делян Добрев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Цялото интервю на Явор Стаматов с Първан Симеонов в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.