Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

WWF изготви "Рибен буквар" - джобен наръчник при покупка на риба

Отговорната консумация ще позволи на океаните да регенерират критично намаляващите рибни запаси

Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Денят на рибната зависимост маркира последиците от една плашеща тенденция - че Европа консумира повече риба, отколкото може да улови в своите териториални води или е отгледала в своите рибни ферми." Този коментар направи пред БНР Константин Христов от Световния фонд за дивата природа - WWF по повод последните данни от доклада на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO).

Данните показват, че Европа днес е по-зависима от внос на морски продукти, отколкото от когато и да е в историята. Развиващите се страни като основни износители на риба за Европа са и основните потърпевши от изчерпването на рибните запаси в световния океан, посочи експертът. 

"Повече от 3 милиарда души - това е половината световно население, разчитат на рибата като основен източник на храна, на животински протеин. Много от тези хора живеят в райони, където достъпът на каквато и да било друга храна е затруднен. Ако рибата се изчерпва в такива размери, каквито сме свидетели днес, много от тях няма да имат средства за препитание и доходи", отбеляза Константин Христов от WWF.

Една трета от рибните популации по света е подложена на свръхулов, а годишната консумация на риба се повишава два пъти по-бързо от нарастването на населението на Земята, се сочи в доклада. Европейският съюз вече е изконсумирал всичките си рибни ресурси за 2019 година и до края на годината ще разчита единствено на внос на риба и морски продукти, за да задоволи потребителското търсене.

Снимка: ЕПА/БГНЕС
Повече от 4,5 милиона риболовни съдове всеки ден излизат в морето в търсене на риба, допълни Христов. WWF съветва ако искаме да продължим и в бъдеще да ядем риба, да избираме сертифицирани морски продукти, които гарантират, че рибата е отгледана по устойчив начин и не нарушава баланса, тоест позволява на океаните да регенерират рибните запаси и не отнема хляба на хората, които си изкарват прехраната с риба.

Българинът консумира едва 6 килограма риба годишно. На фона на държави като Португалия, Испания и Литва, които водят класацията в Европа, това е много малко. Въпреки това страната ни още на 1 юни е изчерпала рибните си запаси, припомни природозащитникът.

Организацията WWF е подготвила "Рибен буквар", който е първи по рода си, съобщи Константин Христов. 

"Това е един джобен наръчник, много симпатичен, който дава указания на всеки как да избира риба в супермаркета. Разгъва се като акордеон и вътре под формата на светофар, с три различни цвята - червено, жълто и зелено, ние показваме коя риба е хубаво да се избира, коя е хубаво да се избягва и коя може да се хапва, но по-рядко. Смятаме, че в този джобен наръчник потребители, които нямат време в бързината да се запознаят подробно със състоянието на рибата и рибните запаси по света и как те влияят на хората, на рибните популации, много лесно могат да направят своя избор, докато пазаруват. Освен че ще бъде полезно за природата, то може да премине и под формата на забавление."

WWF работи специално за опазването на есетрата - риба, която се търси не толкова заради вкуса на месото, а заради черния хайвер, който струва десетки хиляди на черния пазар. 

"Това е една много интересна риба. Тъй като тя е по-скъпа на пазара, всъщност нейната продажба е забранена. Рибата, която би трябвало да можем да си намерим в магазините и ресторантите, трябва да бъде от аквакултури, всяко друго нещо би било нарушение на закона. Тази риба е много интересна, защото изчезва, а е връстник на динозаврите. Тя е била тук преди 200 милиона години, когато не е имало хора на планетата и ние за няколко десетки години сме в състояние да я унищожим почти напълно", коментира Константин Христов.

Той разказа, че от WWF - България няколко пъти са зарибявали река Дунав с малки екземпляри есетра. "За да можем да продължим популацията и да можем да я запазим за бъдещите поколения, защото това е една риба, която има жизнен цикъл, подобен на този на човека. Тя не се размножова всяка година, а полова зрялост добива на 15 години. Можете да си представите колко лесно може да изчезне такава риба."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годните винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20