Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

WWF изготви "Рибен буквар" - джобен наръчник при покупка на риба

Отговорната консумация ще позволи на океаните да регенерират критично намаляващите рибни запаси

Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Денят на рибната зависимост маркира последиците от една плашеща тенденция - че Европа консумира повече риба, отколкото може да улови в своите териториални води или е отгледала в своите рибни ферми." Този коментар направи пред БНР Константин Христов от Световния фонд за дивата природа - WWF по повод последните данни от доклада на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO).

Данните показват, че Европа днес е по-зависима от внос на морски продукти, отколкото от когато и да е в историята. Развиващите се страни като основни износители на риба за Европа са и основните потърпевши от изчерпването на рибните запаси в световния океан, посочи експертът. 

"Повече от 3 милиарда души - това е половината световно население, разчитат на рибата като основен източник на храна, на животински протеин. Много от тези хора живеят в райони, където достъпът на каквато и да било друга храна е затруднен. Ако рибата се изчерпва в такива размери, каквито сме свидетели днес, много от тях няма да имат средства за препитание и доходи", отбеляза Константин Христов от WWF.

Една трета от рибните популации по света е подложена на свръхулов, а годишната консумация на риба се повишава два пъти по-бързо от нарастването на населението на Земята, се сочи в доклада. Европейският съюз вече е изконсумирал всичките си рибни ресурси за 2019 година и до края на годината ще разчита единствено на внос на риба и морски продукти, за да задоволи потребителското търсене.

Снимка: ЕПА/БГНЕС
Повече от 4,5 милиона риболовни съдове всеки ден излизат в морето в търсене на риба, допълни Христов. WWF съветва ако искаме да продължим и в бъдеще да ядем риба, да избираме сертифицирани морски продукти, които гарантират, че рибата е отгледана по устойчив начин и не нарушава баланса, тоест позволява на океаните да регенерират рибните запаси и не отнема хляба на хората, които си изкарват прехраната с риба.

Българинът консумира едва 6 килограма риба годишно. На фона на държави като Португалия, Испания и Литва, които водят класацията в Европа, това е много малко. Въпреки това страната ни още на 1 юни е изчерпала рибните си запаси, припомни природозащитникът.

Организацията WWF е подготвила "Рибен буквар", който е първи по рода си, съобщи Константин Христов. 

"Това е един джобен наръчник, много симпатичен, който дава указания на всеки как да избира риба в супермаркета. Разгъва се като акордеон и вътре под формата на светофар, с три различни цвята - червено, жълто и зелено, ние показваме коя риба е хубаво да се избира, коя е хубаво да се избягва и коя може да се хапва, но по-рядко. Смятаме, че в този джобен наръчник потребители, които нямат време в бързината да се запознаят подробно със състоянието на рибата и рибните запаси по света и как те влияят на хората, на рибните популации, много лесно могат да направят своя избор, докато пазаруват. Освен че ще бъде полезно за природата, то може да премине и под формата на забавление."

WWF работи специално за опазването на есетрата - риба, която се търси не толкова заради вкуса на месото, а заради черния хайвер, който струва десетки хиляди на черния пазар. 

"Това е една много интересна риба. Тъй като тя е по-скъпа на пазара, всъщност нейната продажба е забранена. Рибата, която би трябвало да можем да си намерим в магазините и ресторантите, трябва да бъде от аквакултури, всяко друго нещо би било нарушение на закона. Тази риба е много интересна, защото изчезва, а е връстник на динозаврите. Тя е била тук преди 200 милиона години, когато не е имало хора на планетата и ние за няколко десетки години сме в състояние да я унищожим почти напълно", коментира Константин Христов.

Той разказа, че от WWF - България няколко пъти са зарибявали река Дунав с малки екземпляри есетра. "За да можем да продължим популацията и да можем да я запазим за бъдещите поколения, защото това е една риба, която има жизнен цикъл, подобен на този на човека. Тя не се размножова всяка година, а полова зрялост добива на 15 години. Можете да си представите колко лесно може да изчезне такава риба."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Внос на дървесина? Алармират за криза в горския сектор

Какво се случва в горския сектор и защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? За криза в горския сектор и пазара на дървесина алармират за пореден път дърводобивни и дървопреработвателни фирми от Югозапада. Те изпратиха писмо до премиера и министъра на земеделието и храните, в което настояват за спешна..

публикувано на 05.02.25 в 09:20

Страх на Санторини: Чакат по-силен трус, не изключват цунами

"Имах намерение да се евакуирам, но не можах да намеря билети. Днес няма фериботи, защото времето е много лошо – 7-8 бала вълнение. Положението е много сложно. Хората са много стресирани, уплашени . От 03.00 часа съм в колата, няма спане", разказа сънародникът ни Иван Димитров, който все още се намира на Санторини. В предаването "Преди..

публикувано на 05.02.25 в 08:59

Проф. Янко Герджиков: Трусовете са плитки, България е далече от Санторини

България е много далече от Санторини и за нас не е сеизмичен източник. Не е дълбок източник, какъвто е Вранча. Тук става дума за дълбочина на 10 км. и трусовете имат локално влияние. Дълбоките от типа Вранча, Хималаите, около Япония и Чили - те могат да причинят явления в широк диапазон. В Санторини са плитки събития.  Това коментира..

публикувано на 04.02.25 в 14:07

Основна част от раковите заболявания не се дължат на наследствени фактори. Важен е скринингът!

Диагностицираме все по-млади жени с рак на гърдата в късен стадий . Това съобщи в подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Ваня Митова , началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Черноземски". Цялото интервю на Гергана Хрисчева с д-р Ваня Митова може да чуете в подкаста на..

публикувано на 04.02.25 в 11:04
Желяз Турлаков

Желяз Турлаков: Фентанил може да бъде поръчан през интернет така, както си поръчвате пица

Фентанил може да бъде поръчан през интернет така, както си поръчвате пица. Това обясни пред БНР психотерапевтът Желяз Турлаков. "Използва се при примесите на новите вещества. Идва основно от Китай".  Турлаков посочи, че приветства инициативата на Доналд Тръмп за налагане на тежки мита на Мексико, Канада и Китай заради трафика на фентанил...

публикувано на 04.02.25 в 09:49

Защо държавата да (не) финансира обучение на българи зад граница?

Има ли шанс българи да получат държавно финансиране за обучение в чужбина? Темата повдига 12-окласникът от Софийската математическа гимназия Борис Михов, носител и на отличието "Джон Атанасов", който не крие недоволството си от липсата на възможност държавата да помогне с финансиране, за да отиде той като студент в чужбина...

публикувано на 03.02.25 в 11:07
Доц. Лазаров, проф. Захариев и доц. Михов

Уволнени университетски преподаватели създадоха сдружение за академична етика

Университетски преподаватели, които са дисциплинарно уволнени от Великотърновския университет, Стопанската академия в Свищов и Тракийския университет в Стара Загора, създадоха сдружение за академична етика и реформи във висшето образование . Те не търсят лично възмездие, а настояват за законодателни промени и търсят срещи със Съвета на..

публикувано на 03.02.25 в 08:55