Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пламен Димитров: Няма „българин“ въобще

Не брутният вътрешен продукт, а психичното здраве на едно общество е мерило за състоянието му

Пламен Димитров,психолог
Снимка: Ани Петрова

"Няма такова нещо като българин въобще. Това е думичка, която създава илюзията, че всичко може да се осредни – няма средни хора, всеки е уникален, неповторим и ако си го признаем, тогава по-трудно ще боравим само със статистики и с такива обобщения." Това каза в предаването "Нощен хоризонт" Пламен Димитров, координатор на Международната мрежа на психолозите с частна практика, дългогодишен председател на Дружеството на психолозите в България.  

"Българите са много различни, имаме разслояване. На един висок етаж стоят едни 5%, които икономически, социално са си осигурили европейското развитие и статус. Но имаме и 70%, които живеят с по-малко от 1200 лева. Не са само пенсионерите. Една пета от българите до 30 години нито работят, нито учат, поне половината са в сивия сектор. Е, как да кажем, че това е психо-социален индикатор за европейски стандарт?"

Не БВП, а психичното здраве е мерило за състоянието на обществото

"Навсякъде по света състоянието на психичното здраве – не брутният вътрешен продукт, е основен критерий, който е много ясен и разбираем, за състоянието на едно общество. Ние няма кой знае с какво да се похвалим като общество и индивиди, защото огромен брой хора страдат от нетретирани, нелекувани разстройства. За тях има лек, но няма система да получат достъп", коментира психологът.

"В България дори психиатричните грижи не са по здравно-осигурителния канал. Няма клинични пътеки. Имаме абсолютно изключване (това го няма и в най-напредналите капиталистически страни) на възможността здравно-осигурен гражданин на тази страна да ползва психотерапия", смята той.

По-младите и високообразованите хора в големите градове са наясно, че има специалисти, но не могат да си позволят  дори минималните тарифи, допълни специалистът. Частна практика има, но много малък сегмент от българското население може да поддържа терапевтична програма в условия на пазарни отношения.

"В България има психиатри, клинични психолози, прекрасни психотерапевти с изключително богатство на различни подходи, но всичките ние сме в бизнеса на свободния пазар. Цените в България са в пъти по-ниски от тези в Европа (не сме като стоките, които идват от там), а качеството не е по-ниско. Говоря за хиляди специалисти, до които българинът би могъл да има достъп, но няма държавна политика, няма здравно-осигурителни системи", отбеляза Пламен Димитров.

На пръстите се броят компаниите у нас с безплатна психопрофилактика за служителите 

Той даде пример с многонационални бизнес компании с представителства у нас, които имат действащи програми за безплатна психо-социална подкрепа на служителите си. „Това се плаща изцяло от компанията и всеки може минимум пет до шест сесии на месец да си осигури, без да мисли за пари, защото компанията се грижи.“ 

"Това са програми от този тип, които са наясно, че работоспособността на хората, психичното им здраве, социална реализация и удовлетвореността от живота са много важни показатели за икономическия успех на техния бизнес, категоричен е психологът. По думите му „олигархичната клептокрация“ би могла да инвестира повече в човешкото здраве и развитие на служителите си", поясни специалистът.

Ако се отдели обществен ресурс за психично здраве и това се прави по европейски стандарти, бюджетът на Здравната каса ще трябва да се утрои, прогнозира Пламен Димитров. Той цитира данни, според които в ЕС средно над 38% се насочват за грижи за психичното здраве, психотерапия, превенция, профилактика и рехабилитация. 

„Ние методично си затваряме очите – от парламентът, финансовото министерство, самата Каса, други гилдии, но реалността е тази, че в доклада на Европейската асоциация на психиатрите - за България, съвсем актуален, с препоръките, какво се вижда като резултат – имаме огромни проблеми.“

Малцина студенти посягат към психиатрията заради лошите условия за практикуване

Психиатрията като една много престижна в света, книгите и филмите специалност не привлича българските студенти заради критичното състояние и огромните проблеми, свързани с материалната база и клиничните условия за работа, изтъкна още Димитров. У нас гилдията е застаряваща, заплатите са ниски, а материалните условия – ужасни, припомни той. По думите на Димитров, това, че не се работи в интердисциплинарен екип, също е слабо звено на системата.

От 12 години сме членове на Европейската федерация на психологическите асоциации и не можем да въведем на ниво университетски програми съответствие на изискванията, на европейския сертификат за качество, квалификация и правоспособност, каза още Пламен Димитров. 

„Вследствие на което много наши специалисти като отидат в чужбина, им се налага да се донаучват. Нямат достатъчно часове практика, не преподават хора с практически опит, а теоретици, твърде лесно се завършва психология и се взима диплома в маса университети.“

"Подмладяват се кандидатите да прекратят живота си преждевременно у нас, а кредитните институции са доста добър играч в ускоряването на суицидните намерения", коментира още психологът.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За философията да си учител по философия

"Защо трябва да учим философия?" е въпросът, който най-често чува Владислав Тодоров. Той преподава предмета "Философски цикъл" в елитна врачанска гимназия. Основната идея в работата му е да насърчава учениците си да изразяват мнение, да споделят, да питат, да търсят отговори за всичко, което ги вълнува - от първото влюбване до проблемите на днешния..

публикувано на 18.05.25 в 06:41

Търсене на адреналин с камера в ръка: журналистът Николай Барулов

Журналстът Николай Барулов описва своята работа като "далеч от консерватизма на класическата телевизия". Той е фриланс режисьор и видео журналист с над 20 годишна кариера в телевизията. В професионалния си път минава и през кореспондент във Великобритания.  Николай Барулов дойде в Автономията за да разкаже за тръпката, която ускорява пулса..

публикувано на 13.05.25 в 19:55
Катя Близнакова

Катя Близнакова, изпяла "Лиляно моме" разказва за своите ангели хранители и музиката

Певицата Катя Близнакова, която преди години изпя народната песен "Лиляно, моме" - песента, която се превърна в нейна емблема и стана любима на поколения българи - тази усмихната и пламенна певица гостува на "Нощен хоризонт" . Тя споделя за музиката и песните си, за срещите ѝ с публиката, за колекцията ѝ от ангели - пазители , както и за..

публикувано на 12.05.25 в 10:02
Жаклин Прейс с цигулката

Жаклин Прейс: Ходете по-често на класически концерти

Жаклин Прейс е талантлива млада българска цигуларка , която от 7 години е част от Белгийския национален оркестър . От 2018 година нашата сънародничка живее в Брюксел, но периодично се връща и в България, когато има покани за участия в концерти. В работата си като оркестрант Жаклин се среща със солисти и диригенти от цял свят , сред..

публикувано на 12.05.25 в 08:51
Наталия Цекова - актриса

Наталия Цекова: Хората знаят, че само през образованието се достига до мечтите

Наталия Цекова е актриса с горещо сърце. Тя е от хората, които вдъхновяват и даряват криле на другите, за да могат да летят върху мечтите си. Наталия Цекова сбъдва детската си мечта да играе на сцена. Когато е била на 10 години, е решила, че ще стане актриса. Призвана е за това. Вярва, че е родена, за да бъде актриса. "Определено беше..

публикувано на 11.05.25 в 06:00
Иван Въжаров

Спортният журналист Иван Въжаров подготвя шампиони по бридж

Иван Въжаров е майстор на спортния бридж, играе този олимпийски спорт повече от 40 години. Той е треньор на млади бриджьори - шампиони. Създател е на кръстословици. Участвал е във викторини и в "Минута е много". Дълго време е бил спортен журналист. Като студент в първи курс се е запалил по спортния бридж. Стига до младежкия..

публикувано на 05.05.25 в 12:04

В Международния ден на джаза – самопризнания за вечното притегляне към любимата музика

"Тук са вманиачени по традициите и миналото и всичко е наопаки. Навсякъде другаде да свириш на китара ще е твой плюс. А тук китара…?! Управителите настръхват. "Твърде модерно е, на туристите няма да им хареса." Миналата есен си купих една стара джазова кухарка с кръгъл отвор, дето ще речеш, че е точно като..

публикувано на 30.04.25 в 08:05