Милица Божинова: Вече три поколения пеят нашите песни

На 12 март 1980 година бил конкурсът за попълване на състава на „Тоника“, на който се явили 250 души за 4 места. Съкращението СВ било добавено заради Строителни войски, за да се различава от старата група „Тоника“, която престанала да работи към Строителни войски.

„Не съм преставала да пея сама. Пеех сама преди да се явя на конкурс за „Тоника СВ“. Когато се явих на конкурса за „Тоника,“ там работехме с оркестър от осем човека и плейбекът навлезе някъде към 90-те години. Дотогава всичко на живо, всичко с оркестър и това е една огромна школа, която сега за съжаление липсва.“

Има магия точно в събирането на тези гласове

Стефан Диомов, който бил в журито, вместо четирима си харесал петима – два алта, сопран, тенор и бас.

„И мнението на повечето хора от комисията беше, че той тия гласове няма как да ги спее, тъй като всички бяха много характерни, но той успя. Има някаква магия точно в събирането на тези гласове. На самия конкурс имаше и нещо, което се казваше характерност – и на образа, и на гласа. Той търсеше характерност и споявайки тези пет характерни гласа, направи наистина една уникална група.“

Първите 11 месеца след конкурса били нещо като експериментална група и не получавали заплата. Пеели в поделенията на Строителни войски. „Упорита работа между 8 и 12 часа на ден. Няма събота, няма неделя. Работехме освен по музикалната част и с един актьор, който ни помагаше на сцената – учеше ни на пластика.“

„Понякога се е случвало да бъдем като кино – концерт от два, от четири, от шест, защото не всички войници могат да влязат да  гледат концерта в по-малките зали и това също беше голяма школа, изключителна школа. Живи концерти – по два, по три на ден.“

В групата „Тоника СВ“ се събрали съвършено непознати, от различни краища на България, с различен манталитет и образование. Не всякога всичко вървяло гладко, имало е периоди на затишия, спадове и трудни моменти, но вече са заедно близо 40 години. Божинова се определя като непоправим оптимист, който дори във времена на големи катаклизми и застой в групата, е бил убеден, че „хубавото ще остане“. Сега казва, че още й е рано за мемоари, но е убедена, че „поне трима от групата са написали нещо“.

Романтиката на 80-те

Според Милица Божинова 80-те години за „Тоника СВ“ били белязани от изключителен ентусиазъм. „Такава жажда за работа. Да направиш нещо от песента още по-красиво. Ние бяхме жадни за работа, не толкова за показване. Първо свършихме черната работа, много работа и то даде резултат. Хората запяха нашите песни веднага след това, харесваха ни. Ние бяхме много млади, на по 20 години.“

Една от отличените им песни, с които участват в „Мелодия на годината“, е емблематичната „Един неразделен клас“, другата е „Приятели“.

Хубавата българска песен руснаците я ценят много, смята Милица Божинова. В бившия Съветски съюз плочите им се продавали и хората знаели техни песни. Наскоро, преди няколко години, след участие в Празника на народните будители 1 ноември решили да минат през пазара да си купят черен хайвер и бонбони.

„И какво беше стъписването ни, когато едно от момичетата, които продаваха бонбони, каза: „Тоника! Тоника!“ И тя каза, че има всичките наши плочи и знае песните.“

„Тоника“ запази своя стил през всичките тези години, подчерта Милица Божинова, включвайки и „Тоника СВ“ и Фамилия „Тоника“. „Ние не държим на всяка цена да сме модерни. Не търсим това звучене. Искаме просто звуците да са модерни, но аранжиментът – вокалният и инструменталният, са си марка „Тоника“.

В гладни години отказала предложения за попфолк албуми

Тя харесва многогласното пеене. Родителите й пеели в хора и присъствала на техните репетиции и концерти. С музика самата тя се занимава от петгодишна, първо свири на пиано. До днес помни като най-вълнуващи моментите, в които с "Тоника СВ" са изпълнявали нещата акапела.

„Харесвах и старата „Тоника“. Като ученичка съм пяла техни песни, даже с една от тях се явих на конкурса за „Тоника СВ“.

На сватби, фирмени партита или юбилеи ти пееш като на концерт, няма разлика, споделя още Милица Божинова.

Не е пяла попфолк, но е имала предложения за това, които е отказала.

„Когато дойде 90-та, 91-а година нас ни съкратиха от ансамбъла на „Строителни войски“ и тогава останахме без работа. Нямаше работа дори в баровете. Беше трудно време – тази тежка зима, когато нямаше храна по магазините, хората ставаха в 4 часа, за да успеят да вземат мляко за децата си. И в това тежко време започна да се появява попфолкът и имах две предложения да запиша албуми. В тая беднотия срещу много пари, ама много пари, но при условие, че те ми казват какво да пея. Това не е моята музика, да не говорим за текстовете какви бяха. Човек все пак работи за някакво име и не може с лека ръка така да го унищожи.“

На български се пее трудно, но това сме ние

На български се пее най-трудно, казва още Милица Божинова. „На български не се пее лесно, обаче това е нашият език, нашата душевност и тя трябва да се извади по някакъв начин.“ Затова и смята, че на български песенен конкурс не трябва да се пее на английски.

Хората вече три поколения пеят нашите песни, а това е най-ценното, което може да се случи на един музикант, допълва изпълнителката, която обаче не изпитва носталгия към миналото. „Моите колеги продължават да творят, да правят песни, да пълнят зали, което е показателно, че и публиката има нужда от хубавата българска песен.“

Сега Милица Божинова преподава пеене и в това е открила второто си амплоа. „Не знам в днешните време как ще се развият нещата по отношение на изкуствата, не само за пеенето. Виждам, че младите наблягат на точните науки, на компютрите. Ясно, че това е бъдещето, но без изкуство, без култура няма как да се оцелее и да се върви напред.“

На 7 септември в град Септември е следващият концерт, където почитателите на Милица Божинова могат да я чуят.