Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Експерт: Разпадането на договора за ракетите със среден и малък обсег ще повиши напрежението в Черно море

| обновено на 02.08.19 в 10:56
Брукс Тигнър - кореспондентът на военното издание „Джейнс дифенс уикли“ в Брюксел.

Кореспондентът на военното издание „Джейнс дифенс уикли“ в Брюксел Брукс Тигнър прогнозира в интервю за БНР, че с разпадането на договора за ядрените ракети със среден и малък обсег ще се повиши напрежението в Черноморския регион.

„Неизбежно е. В Черно море вече има известно напрежение между съюзниците и руските сили. И това напрежение и чувствителността към действията на другия в бъдеще ще расте“, каза той в интервю за „Хоризонт“.

„До този момент НАТО даваше отговор, като изпращаше временно флотилии и еър полисинг, но това вече няма да бъде достатъчно. Според мен ще се търси постоянно военно присъствие в региона, като се има предвид, че Русия има голямо военноморско присъствие в Крим. И ако някога реши, макар че вероятността е малка, да разгърне на полуострова своите нови ядрени ракети, това ще създаде изключително напрегната обстановка в Черноморския регион“, добави експертът.

Според Тигнър, ако Русия реши да разположи новите си ракети в Крим, това сериозно ще застраши България и Румъния.

Експертът даде интервю за кореспондентката на БНР в Брюксел Ангелина Пискова.

- Господин Тигнър, очевидно разпадането на договора за ракетите със среден обсег не е добра новина. Явно навлизаме в по-опасна ера в глобален мащаб....

- Да, точно така. Един съюзнически договор за контрол върху оръжията поставя нещата в доста по-добра ситуация, отколкото тя би била, ако той отсъства. Освен това, двама световни лидери - Путин и Тръмп, не спазват особено международните конвенции. Така че, да, наистина сега ще бъдем изправени пред един доста по-несигурен свят. 

- Как виждате развитието на ситуацията оттук нататък?

- Повече от ясно е, че Русия ще продължи с разгръщането на новите си ракети и проучванията в тази насока. По-големият въпрос е какво ще направят НАТО и Съединените щати. 

- И какво ще направят те, според вас?

- Именно това не можем да кажем с точност. На срещата си в Брюксел през юли министрите на отбраната на НАТО направиха доста неясна декларация, че ще отговорят, ако договорът за ракетите със среден обсег бъде унищожен, както и че ще разгледат редица варианти, без да уточнят какви ще бъдат те. Дипломати ни казаха, че НАТО ще потърси възможност за допълнителни санкции срещу Русия. Говори се и за наблюдение от въздуха върху граничните зони между Пакта и Русия. Само че подобно наблюдение е безсмислено срещу бързо летящите ракети. Така че по-големият въпрос е дали Съединените щати ще увеличат противоракетния щит в Европа и дали НАТО ще работи с военните си съюзници и с Америка за нова противоракетна система. 

- Да очакваме ли все пак в Европа да бъдат разположени нови ракети?

- Добър въпрос. Европейците подчертават, че не желаят още ракети на своя територия и особено са против разполагането на ядрени оръжия, въпреки че, както знаем, такива вече има. Става дума за американски ядрени ракети, които са разположени в различни точки на европейския континент. Съединените щати имат далеч по-голям ядрен потенциал от Русия. Предполагам, че от страна на консервативните партии ще има натиск върху правителството и военните да започнат разработка на нови оръжия. И няма да се учудя, ако тези проучвания са започнали преди много години, след като са разбрали, че Русия ще продължи да развива свои нови ракети в нарушение на договора. Основното предизвикателство остава за Европа и по-точно за това, което европейците ще направят. Европейската система за защита от балистични ракети е активирана на много ниско ниво - официално тя е предназначена за защита от Иран. Официални американски лица и представители на Пакта много пъти са подчертавали, че системата не е насочена срещу Русия - нещо, на което Москва никога не е вярвала. Така че дали НАТО може да направи нещо с тази система, чиято защита е на много ниско ниво и да я конвертира към заплаха, идваща от Русия, никой не може да каже.

- Ще стане ли Черноморският регион по-горещ предвид новата ситуация?

- Да. Неизбежно е. В Черно море вече има известно напрежение между съюзниците и руските сили. И това напрежение и чувствителността към действията на другия в бъдеще ще расте. До този момент НАТО даваше отговор, като изпращаше временно флотилии и еър полисинг, но това вече няма да бъде достатъчно. Според мен, ще се търси постоянно военно присъствие в региона, като се има предвид, че Русия има голямо военноморско присъствие в Крим. И ако някога реши, макар че вероятността е малка, да разгърне на полуострова своите нови ядрени ракети, това ще създаде изключително напрегната обстановка в Черноморския регион.

- Да очакваме ли от НАТО да разгърне там нов противоракетен щит?

- Да, мисля, че ще го направи. Зависи обаче какъв вид противоракетен чадър съюзниците и най-вече Съединените щати могат да разгърнат на този етап в тази част на Европа и дали Тръмп наистина възнамерява да даде тази гаранция. В момента Америка държи на ангажиментите си към Европа, но никога не можем да сме сигурни какво ще направи Тръмп. Според мен, Румъния и България в момента са в доста деликатна ситуация - там има нов многонационален щаб, но той е доста малък и няма сериозно възпиращо действие спрямо силното руско военноморско присъствие и със сигурност не би имало срещу ядрени ракети в Крим. Това ще бъде сериозен стратегически проблем за НАТО, както и за възможния му отговор. 

- Тоест, смятате, че вероятността Русия да разположи ядрени ракети в Крим е съвсем реална?

- Да, макар че един Господ знае какво точно ще разположи Русия на Кримския полуостров и как ще продължи да действа спрямо Украйна. Ако разположи ядрени ракети, те, разбира се, ще застрашат и Украйна. Все пак всичко зависи от обхвата им, защото преценките за това какво представляват тези нови руски ракети са различни. И вероятно те ще застрашат също Румъния и България. 

- Помним епохата преди падането на Желязната завеса. Все пак възможно ли е повторение, при което Съединените щати да доведат до изтощение оръжейния руски бизнес и така да се разреши ситуацията?

- Не, не мисля, че това е реалистично. По време на управлението на Рейгън, една от причините, поради които Съветският съюз се срина бе, че той бе скован от много сурова бюрокрация и от икономическа система, която не можеше да предостави добро на своите граждани. Тогава липсваше и печалба от международния обмен, който да бъде инвестиран във военната индустрия. Руската икономика днес не е много силна, но военната промишленост се модернизира от много години, така че сега тя е много по-силна във военно отношение. А дали ще задържи нивото на инвестиции в нея от последните 3-4 години, като се има предвид спада в цените на петрола и факта, че страните се ориентират към възобновяемите източници, не изглежда много вероятно.

- Санкциите не си ли казват думата?

- Да, санкциите удариха Русия, това е сигурно. Особено по отношение на възможностите за експлоатация на нефт и газ. Не бих казал, че руската икономика е страхотно устойчива, но със сигурност работи доста по-добре, отколкото по времето на Съветския съюз. И не мисля, че ще се срине. От друга страна, Съединените щати също изразходват много средства за отбрана. Според мен, всичко зависи от това колко време ще остане Путин на власт и ако той реши да се оттегли, дали неговият наследник ще прояви желание да се върне на масата за преговори по международните споразумения и договори, които да се зачитат от всички страни. Мисля, че това е основният въпрос, на който трябва да си отговорим, за да разберем и дългосрочните намерения на Русия. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Гледка към Катедралния храм Св. Александър Невски през една от ремонтираните фасади на НХА

Арх. Стефан Добрев: В ремонта на НХА вписваме и старо, и ново. Всяка сграда е огледало на епохата

"В архитектурата не можем да преповтаряме стари стилове – така се получава кич . Когато търсим да пресътворим стилове от минали епохи, винаги е неуспешно. Всяка сграда е огледало на епохата ." Това заяви пред БНР авторът на проекта за реконструкция на Националната художествена академия в София арх. Стефан Добрев, урбанист, специализирал в..

публикувано на 22.08.25 в 10:55

Кой и защо възпрепятства медиацията при съдебни дела?

Законът за медиацията вече е в сила и съдиите са длъжни да предписват задължителна медиация по определен кръг дела. Медиаторите обаче са несъгласни с определените тарифи за заплащане на час работа. Те са записани в наскоро приета Наредба на ВСС, която е минала без необходимото обсъждане.  Според адв. Надя Банчева, която е активен участник в..

публикувано на 22.08.25 в 09:47
Проф. Симеон Ананиев

Проф. Симеон Ананиев за процедурата за избор на жп превозвачи: Порциите са разпределени

България дава достъп до релсите си както за чужди, така и за частни жп оператори. Вчера Министерският съвет одобри процедура за избор на пътнически жп превозвачи, която заедно с покупката на нов подвижен състав, е част от реформите в националния план за възстановяване и устойчивост.  Възлагането на договорите ще бъде на регионален принцип, като..

публикувано на 21.08.25 в 10:40

Eлектронна здравно-профилактична карта за децата. Край на опашките пред педиатрите?

От 1 септември специалистите от здравните кабинети в детските градини и училищата у нас ще имат електронен достъп до медицинската информация за децата, така че да не се налага на родителите да я представят на хартия. Това улеснение е заложено в изцяло нова наредба за тези кабинети, която все още е на обществено обсъждане, но след 25 август може да..

публикувано на 20.08.25 в 10:10

Вода газим, жадни ходим - защо се стигна до повсеместно безводие?

Брезник е на воден режим от ноември 2024 г. Към момента има повишени количества на манган – според експерти поради пониженото количество вода в питейния язовир , който захранва града. Той прилича на локва . Това разказа пред БНР Стела Панова, организатор на протести срещу безводието в Брезник. Тя уточни, че в дългосрочен план има проекти..

публикувано на 20.08.25 в 09:00

Доц. Иван Малкодански: Трябва да се обединим, за да докараме вода до Плевен

" Проблемът с липсата на вода в Община Плевен е изключително голям. Той не е от вчера или от днес, той е натрупван с години. Климатични условия, амортизирана мрежа и множество фактори породиха този тежък режим, който имаме в момента".  Това заяви пред БНР подпредседателят на Общинския съвет в града доц. Иван Малкодански. Днес той свиква..

публикувано на 20.08.25 в 08:50

Троянският манастир отбелязва своя храмов празник

Троянският манастир "Успение Богородично" отбелязва своя храмов празник днес.  Чудотворната икона на Света Богородица Троеручица е пренесена в Троянския манастир от монаси от Атон още през 1600-та година. Повече от 4 века тя продължава да помага със своите чудеса. И днес, на Успение Богородично, вярващи дойдоха в Троянската Света обител да се..

публикувано на 15.08.25 в 15:31