Прощаваме се с Алекс Алексиев

В 13:30 ч в столичния храм „Свети Седмочисленици“ ще бъде поклонението пред Алекс Алекиев - политически анализатор и експерт по международна сигурност - син на известния български сатирик и карикатурист Райко Алексиев и актрисата Весела Алексиева - емигрант и един от хората, за които казваме с уважение и признателност, че променят света 

Неговите приятели - писателите-журналисти Димитър Бочев и Стойко Стоянов, писателят-психиатър Любомир Канов, анализаторът Илиян Василев и енергийният експерт Васко Начев разказваха спомени пред репортера Юлияна Корнажева.

В репортажа е използван и запис от последното интервю на Алекс Алексиев пред „Хоризонт до обед“ и архивен запис на майка му Весела, свързан с нейното преживяване по време на Втората световна война.

Алекс разказва, че след войната тя често е настанявана в лагери .

„Бях бебе, фактически когато да са го убили. Майка ми затова беше по лагерите. Живеехме в пълна немотия. Детството ми въобще не беше, бих казал хубаво. Бях туберколозен. Наричаше се "жлези" навремето. Нямаше нищо за ядене. Даже дълги години след това майка ми в лагера се беше запознала с разни селянки, прекрасни хора, на които тя ми изпращаше за угояване - в Чупрене, в Челопеч, в други села. Наистина, бях там фактически за да ме угояват, защото нямаше в София нищо за ядене.“ 

На приятелите си Алексиев обичал да говори с дядо си Сандо, на когото е кръстен. 

След края на детството си Алекс избягва от България. Учи в САЩ и за няколко години стига до най-високите сфери на секретна политика и работи като аналитик. Става и един от топекспертите в света по въпросите на радикалния ислям.

България присъства не само в работата на Алекс Алексиев. Тя присъства в общуването му - и с българи, и с американци. В ранчото си в Калифорния пренася семена от няколко сорта български домати и чушки.

„Смъртта на Алекс Алексиев е обида за хората на свободното слово, на честта и на добрия жест. След време може би и неговото име, както имената на много достойни мъже, ще бъде изтрито, за да останат да се виждат по добре имената на злодеите, каквато е навярно и целта на Градинаря, който ни е посадил - висяща в Безкрая градина от мислещи плевели“ - думите са на Борис Христов, поетът. И приятелят.