Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Книгата "Чекпойнт" на Жан-Кристоф Рюфен се взира в незарасналите рани на Босна

Докато няма трайна преоценка на събитията, Балканите ще продължат да са размирният заден двор на Европа

Тома Георгиев
Снимка: Иван Русланов

На български език излиза книгата на Жан-Кристоф Рюфен “Чекпойнт”. Авторът, който е съосновател на хуманитарната организация „Лекари без граници“, ни пренася в зимата на 1995 година. В романа малък конвой с хуманитарна помощ се движи от Франция към Какан в разкъсваната от война Босна и Херцеговина, в охраняваните от сини каски рудници край града са намерили убежище няколкостотин бегълци от войната, застрашени да станат жертви на етническо прочистване.

Войната в Босна за автора на книгата е повод да постави универсални въпроси – първо от гледната си точка на лекар, подчерта в интервю за предаването "12+4" Тома Георгиев, който е редактор на книгата. 

„Самият той казва, че е избрал конфликта в Босна, за да лиши разказа си от всякакъв азиатски или африкански екзотизъм, от всякаква екзотика, и да покаже, че проблемите на войната и на нейните последствия, и на жертвите, са много по-близко до Европа, отколкото ние си мислим. Те са в самата Европа, в нейния епицентър“, посочи Георгиев.

„Въпросът, който той поставя, е за начина, по който функционират хуманитарните организации, включително в Босна, където той е участвал в рамките на „Лекари без граници“ в рамките на Френския червен кръст, където е спасил 11 заложници на босненските сърби. Той поставя някои ключови въпроси, които един роман му дава възможността да каже. Нещо, което една публична личност не би могла да каже в официален текст или официално изявление.“

Жан-Кристоф Рюфен поставя под съмнение въобще начина на работа на хуманитарните организации и представя жертвите на една война от гледната си точка на дипломат и хуманитарен работник в различни конфликтни региони, поясни редакторът на романа. 

„Именно въпросът от какво се нуждаят жертвите на една война. Дали те се нуждаят от дрехите, храната и лекарствата, които им носят хуманитарните работници или се нуждаят от оръжие, за да се бранят сами да си върнат това, което им е било взето. Дали всички хуманитарни работници, които отиват в тези конфликтни региони са водени от желание да помагат или са егоисти и хора с много проблеми, които се опитват да ги загърбят, да оставят тежкото си минало и да избягат колкото се може по-далече под претекста, че искат всъщност да помагат…“

„Невинаги погледът на пострадалия е най-обективният. Понякога погледът отвън, лишен от личното ангажиране в един конфликт, може да бъде по-обективен“, допълни Тома Георгиев. 

По думите му балканската тема остава като не съвсем заздравяла рана. 

„Докато не настъпи трайна преоценка на тези събития Балканите ще продължават да бъдат размирният заден двор на Европа. Докато не настъпи тази преоценка защо до един момент едни хора са съседи, а в следващия момент единият съсед влиза с автомат в къщата на другия, хора, които са роднини, братовчеди, които поколения наред са живели къща до къща, докато не настъпи тази преоценка Балканите ще продължават да бъдат епицентърът на всеки трус за Западна Европа. Това се опитва да покаже и Жан-Кристоф Рюфен.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Домашните любимци след края на войната в Израел

Ако не беше толкова страшно, би било забавно да се види шествие, в което хората водеха към бомбоубежището не само децата си, но и домашните си любимци -  кучета, котки, птички в кафези, хамстери или други животни в клетки. Понякога в скривалището се струпваха повечко животинки и започнаха конфликти между тях. Медиите дълго обсъждаха участта на..

публикувано на 03.07.25 в 17:35
Среща в читалището на Тетевен

Тази година ветераните алпинисти се срещнаха в Тетевен

Миналия месец в Тетевен се състоя традиционната среща на ветерани алпинисти, организирана от тяхното сдружение "Мальовица" . Гости бяха Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков и Кирил Досков, които през 1984 г., в рамките на българската експедиция, изкачват Еверест по Западния гребен.  Подобни срещи има всяка година и са организирани от..

публикувано на 29.06.25 в 13:56
Здравка Шейретова - Столична библиотека

Най-младежкият филиал на Столичната библиотека в район "Студентски" отбелязва 10 години от създаването си

Най-младежкият филиал на Столичната библиотека в район "Студентски" отбелязва 10 години от създаването си с откриване на ново споделено пространство за четене, срещи и събития, литературни четения и финал на Третия шампионат по поезия на софийските училища „Млада метафора“. Един от основните приоритети на най –голямата публична библиотека в..

публикувано на 29.06.25 в 06:28

Над 7000 варненци в подкрепа на защитниците на бездомните животни в града

Във Варна беше създадено Координационен център "Зоопатрули", с цел противодействие на насилието над животните. В кварталите на града ще има представители на структурата, които ще следят да няма посегателства над бездомните животни, за които се грижат. Това разказа за "Хоризонт" Стефан Курдов. "Проведохме среща с ръководството на..

публикувано на 29.06.25 в 05:56
Ангел Бончев с иконата на свети Никифор Прокажения

Чудотворните мощи на свети Никифор Прокажения във Врачанска епархия

През седмицата в различни населени места във Врачанска епархия посрещат икона с чудотворните мощи на свети Никифор Прокажения .  Камбаните на храм "св. Николай" във Враца огласиха пристигането на светинята в престолния за епархията град в понеделник сутринта.  Във вторник иконата беше в Мездра, вчера в Бяла Слатина, днес ще бъде в Кнежа, в петък..

публикувано на 26.06.25 в 17:50

"Преди и сега": От ТКЗС до земеделие в тежко състояние

Дядо Момчил от село Ярловица, област Видин, е на 91 години. Той си спомня за времето, когато животът се е въртял около земите, а работата на полето е била с цел прехрана и оцеляване. Разказва как младежите, включително и той, са били карани да обикалят улиците и да агитират хората да се присъединяват към ТКЗС-тата. Баща му отказвал да влезе в..

публикувано на 26.06.25 в 15:18
Баба Калинче от Варвара

Баба Калинче от село Варвара премина към второто си столетие с хоро и песни!

На 13 април 2025 г. баба Калинче от от пазарджишкото село Варвара навърши 100... И влезе във второто си столетие.  Калинка Александрова Янчева  е родена на 13 април 1925 година. В "Нощен Хоризонт“ вече ви разказвахме за един газен фенер, за една стара икона, за любов, за живота през три епохи – демокрация, социализъм, Царство България, за..

публикувано на 24.06.25 в 15:39