Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Преди и сега": От ТКЗС до земеделие в тежко състояние

Контрастът: Преди "бяха мобилизирани всички, които можеха да бъдат полезни", сега не е атрактивно за младите

| Репортаж
Снимка: БГНЕС
Чуй новината! Чуй новината:

Дядо Момчил от село Ярловица, област Видин, е на 91 години. Той си спомня за времето, когато животът се е въртял около земите, а работата на полето е била с цел прехрана и оцеляване. Разказва как младежите, включително и той, са били карани да обикалят улиците и да агитират хората да се присъединяват към ТКЗС-тата. Баща му отказвал да влезе в Трудово-кооперативното земеделско стопанство в селото. Тогава 15-годишен, дядо Момчил бил привикан в канцеларията и бил заплашен, че ако баща му не се подчини, той самият ще бъде интерниран в Добруджа. Вероятно в резултат на натиск или дълги убеждения от страна на местното управление на ТКЗС-тата, баща му се пречупва и предава земите и добитъка си.

"Вземаха по течението на река Арчарица (Арчар - бел. ред.), най-хубавата и плодородна земя, нашата земя беше там, около стотина декара."

Изхранването било затруднено, защото почти цялата реколта била изземвана. Всеки се справял както може, дори и с хитрини. Имало и закон за притежание на определен брой добитък в домашни условия, който да служи за изхранване.

След разпадането на кооперативните стопанства, заедно с режима през 1989г., много хора успяват да върнат земите си, но според  председателя на Българската агрохранителна камера Венцислав Върбанов, българите не са били готови самостоятелно да отглеждат и продават продукцията си, а голяма част от хората вече живеели в градовете, което още повече затруднило поддържането на земите.

"Политиката тогава е била да се откъсне българинът от собствеността си. По-възрастните хора не осъзнаваха, че когато получат тази собственост, няма да могат да я ползват. Много хора, които имаха възможности и сили, се опитаха да обработват, но с малки площи бяха неконкурентноспособни."

В момента земеделието в България остава в тежко състояние. Работна ръка не се привлича, не е атрактивно за младите, с всеки изминал ден нещата се влошават, отчита Венцислав Върбанов.

Снимка: БГНЕСПреди години е имало силна политика, насочена към земеделието.

"Бяха мобилизирани всички, които можеха да бъдат полезни - ученици, войници, държавни предприятия, всички в сезона помагаха на селското стопанство за прибиране на реколтата. ТКЗС-тата бяха изчерпали своята форма на организация. Голяма част от тях работеха на загуба и загубите се покриваха от държавата."

Младежите били ентусиасти и сами са се организирали, за да обработват земите. Тогавашният Съюз на народната младеж не е отчитал тяхната работа, а се е концентрирал върху ТКЗС-тата.

"Хората, които работеха там, бяха демотивирани и много се крадеше. Сега държавата не е в състояние да се занимава с организацията, особено държавата, която в момента наблюдаваме", коментира Върбанов пред БНР.

Въпреки тежката работа, дядо Момчил помни младостта си като весела - "бяхме като един колектив, младежки".

Бригадите дълги години остават задължителна лятна работа за учениците и студентите. Те са били изпращани да вършат работа на различни места, където не достига работна ръка. Сега, когато отдавна не съществува задължителна работа, много младежи искат да заминат на лятна бригада в САЩ със студентска виза, защото така получават възможността да пътуват и да видят един по-различен свят.

Силвия е студентка. Смята, че плюс на нашето време за младите хора е именно изборът, който имат, не само да пътуват, но и да изразяват мнението си и да имат свободна воля. А посланието на дядо Момчил към днешното поколение е да не спира да учи, да работи и да се развива, както и да бъдат благодарни за това, което имат, защото ходенето през гори и поля, за да стигнеш до училище, не е преувеличено.

"9 километра през баирите. За нас нито се е грижил някой как ще ходим. Сутрин тръгваме в 4, за да стигнем в 8 в гимназията в Арчар. Животът, който сега живеят децата, грижите, които полага държавата – подсигуряват училищни рейсове за извозване, а те не искат да ходят…"

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Сергей Белалов

Сергей Белалов: Световните игри за трансплантирани са празник на живота

Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия.  Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..

публикувано на 29.08.25 в 16:06

Христо Цветков: Българите от Беломорието са измъчвани, гонени, убивани - историята трябва да се помни

Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..

публикувано на 27.08.25 в 16:37

Максим Караджов: Асимилацията на коренното население е бил проблем, както на българи, така и на гърци

„Родена във въздуха“ е документален филм, който повдига завесата над една малко позната страница от българската история – репресиите и насилствената асимилация на българското население в Северна Гърция. Лентата е посветена на съдбата на народната певица Любка Рондова и над 20 хиляди български деца, изселени по време на Гражданската война през 1948..

публикувано на 27.08.25 в 16:18

Много българи избират Кавала за почивка и за бизнес

В предаването "Летни нощи с "Хоризонт" гостуваха Андония Михайлова и Стелиос Катакалос. И двамата живеят в Кавала, където развиват свой бизнес. Стелиос работи в сферата на Информационните технологии, но е и граждански активен в различни каузи. Андония и семейството й емигрират в Гърция в началото на 90-те години. - Андониа, какви бяха мотивите на..

публикувано на 27.08.25 в 12:01

Преди и след: Как комунистическият режим организираше младите хора?

Социалистическият режим, който управляваше България от 1944-та до 1989-та година на миналия век, беше издигнал в култ идеологически ориентираното възпитание , за да подготви младите хора за включването им в светлото комунистическо бъдеще. И подхващаше децата от невръстна възраст, за да ги мобилизира и вкара в матрицата. "В традициите на..

публикувано на 27.08.25 в 09:58

Щъркелите си тръгват, но над 200-300 топлолюбиви птици остават да зимуват

Белите щъркели започнаха традиционната си есенна миграция към топлите страни. До Африка птиците ще изминат над 5000 километра. "На пръв поглед е необичайно, но е нормално, ятата щъркели, а и не само те - хищните птици, пеликаните, да спират вечер за "нощувка" по време на техния прелет на юг . Това са едри птици, които в милионната история..

публикувано на 26.08.25 в 11:11

"Светло бъдеще" за Мраченик, или мотиката като терапия

За трето поредно лято и четвърти пореден лагер в карловското село Мраченик доброволци се вписват в ежедневието на населеното място. Доброволческият проект "Светло бъдеще" се изпълнява по програма "Европейски корпус за солидарност" и ще продължи до 10 септември . С намигане и на шега решихме да наречем тази дейност "светло бъдеще", за..

публикувано на 25.08.25 в 11:17