Наричат го „ловец на Северното сияние“. Много фактори влияят върху появата на светлинния феномен и шанса природното явление да бъде наблюдавано и заснето.
Когато тръгваме „на лов“ за Северно сияние, проверяваме задължително прогнозата за времето – когато е облачно, то няма да се види, разказва Мартин Стефанов, който бе специален гост на предаването „Нощен хоризонт“.
„Защото най-близо Северното сияние може да се доближи до земната повърхност на 70 километра, облаците винаги са между нас.“
В повечето случаи цветът на сиянието е зелен. В някои случаи газове влияят върху нюансите му. „Когато имаме късмет да видим различен цвят, то може да е виолетово, розово, понякога жълто, различни оттенъци на тези цветове също.“
Първият досег на Мартин със Севера и тази далечна дестинация се случва с образователна цел. През 2012 година попада във Финландия като разменен студент по „Еразъм“, но се влюбва в мястото, в университета и се връща там и за магистърска програма по управление на културния туризъм. След това си намира работа като гид.
Докато колегите му се ориентирали към по-близки, познати и „гостоприемни“ дестинации, той избира „нещо по-екзотично“. Това е максимата му и когато пътува като турист, и когато работи, пътувайки – да избира посока „обратна на тази на потока от хора“.
Харесва Севера и по-далечните места с по-малко хора
„Винаги съм харесвал Севера. Дори когато по време на моята бакалавърска програма отидох на разменна програма в Щатите, моите колеги се ориентираха към източния бряг, аз пък отидох в Аляска.“
„Харесва ми суровата природа на Севера, тези мрачни пейзажи без цветове, пустошта на Севера. Има нещо силно в това, което просто ме привлича“, сподели Мартин Стефанов пред БНР.
Студът не е страшен, стига да знаеш как да действаш
Минус 25 градуса е средната температура през зимата в Лапландия. Преди две години Мартин е живял и на – 42 градуса, което по думите му не е чак толкова стряскащо. „Въздухът е доста сух. Той идва от Сибир обикновено и температурите се понасят по-добре при сухия въздух. Бил съм на юг във Финландия, в Хелзинки, близо до морето и там - 20 градуса за мен бяха почти невъзможни да издържа, беше ми много студено заради влажността.“
Когато сме на студено, най-важни са правилното облекло и приетите калории. Най-пренебрегвана обаче е нуждата от течности, сочат наблюденията на Мартин. Измръзване може да се получи буквално за минути, затова се покриват всички части на тялото, а очите се защитават със скиорски очила.
Когато температурата падне под -30, не приемат деца в групите
Всеки работен ден на Мартин Стефанов е различен. „Ако е наистина студено, да речем -30, трябва да правим по-кратки преходи и да сме сигурни, че на всеки максимум два часа ще имаме подслон, за да се стоплим. А когато е по-студено от минус 30 градуса, не приемаме деца в групите. Когато времето е по-гостоприемно, да речем минус 20, може дори да сме на заслони, където палим огън и се събираме около огъня и това е достатъчно“, допълни Стефанов.
Всичко в Северна Финландия е пригодено за студа. „Всеки автомобил, който се паркира навън през нощта, трябва да бъде включен към електрическата мрежа. Има специална инсталация за това нещо. Тази специална система вътре в автомобила поддържа двигателя топъл. До всяко паркомясто има стълб с контакт.“
В Лапландия не зазимяват велосипедите си и няма никаква разлика в колоезденето през зимата и през лятото, когато нормалната температура е между 10 и 15 градуса.
Лапландия е най-северната част на четири държави – Норвегия, Швеция, Финландия и Русия. Северните елени са нещо много традиционно за Лапландия.
„Те са били там може би преди хората да отидат там. В днешно време се използват или за местната индустрия и в туризма.“
Един елен може да „работи“ 5-6 години
Във ферми елените се отглеждат за нуждите на туризма. Процесът на дресировка отнема около три години, докато се научат да дърпат шейната. За впряговете се използват само мъжки елени, защото са по-силни. „Животът на един елен във ферма продължава не повече от 14-15 години, следователно той има около 5-6 години „трудов стаж“, пояснява с усмивка Мартин.
Шейните обичайно са теглени от един елен. Изключение прави Дядо Коледа, чиято шейна разполага с 6 елена.
За разлика от елените, хъскитата не са нещо традиционно и исторически свързано с Лапландия. Двата вида хъски там са внесени от Аляска и от Сибир преди около 60 години. След това заради изобретяването на моторните шейни остават просто домашни любимци.
Хъскитата са с предимство
Мартин Стефанов работи като водач на снегомобил. За да караш снегомобил, трябва да имаш шофьорска книжка и да преминеш съответен инструктаж.
Хъскитата, елените и снегомобилите си имат отделни пътища. Когато се засекат на „кръстовище“, предимство имат хъскитата, защото са най-бързи и трудно спират. Следват елените. Накрая минават снегомобилите. „Кръстовища може да има, там се засичаме, но не можем да шофираме на един и същи път.“
Със снегомобилите се отправят в пустошта. „Из гората. Отиваме да видим красиви места с гледки, пейзажи. Ако е през деня, може да отидем на някое замръзнало езеро, да пробием дупка в леда и да ловим риба. Може просто да направим преход със снегомобилите, който може да е и 150 км на ден. Ако е вечерта, отиваме някъде, палим огън и чакаме Северното сияние.“
В Лапландия обичайно живеят в едноетажни и широки дървени къщи с добра изолация. На север има прекалено много земя за хората и те предполичат да живеят в къщи. В Рованиеми живеят 60 хиляди души. Туризмът и дърводобивът "хранят" градчето на Дядо Коледа.
"Градът в много статистики се води за най-големия град в Европа като територия. Точно заради начина на живене в къщи с големи дворове градът се е разпространил в периферията и вече е може би около 90 км дълъг и, да речем, 70 километра широк. За много време се пътува. Наистина е доста спокойно", описа Рованиеми Мартин Христов.
В началото Мартин трудно свикнал с вкуса на храната във Финландия, в която се добавя доста сол и захар. „Това изглежда е останало от миналото, когато са използвали сол и захар, за да консервират храната, да се съхранява по-дълго време.“
Ако човек иска да опита нещо типично лапландско и се храни с месо, трябва да е еленско месо – под формата на супа или задушено.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.Преподава италиански език, танцува балет, занимават я проблеми с околната среда, различни изкуства са част от живота й. Това е Гергана Дилова, с която ви срещаме отново след поредното й пътуване в Африка. Този път то е различно, защото не става дума само за пътешествие, а за кауза. Там тя се чувства свободна и помага на икономиката, на..
"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време, някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш . Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца. Жалко е,..
Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..
Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" . За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..
На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..
Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното хореографско училище. Заедно със съпруга си Христо Иванов (изтъкнат хореограф, в момента художествен ръководител на ансамбъл "Загоре") са ръководели международни семинари по български танци в..
Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език. Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..
Българският трюфел е хит на европейския пазар, а брането му е сред високо платените професии у нас. Това твърдят търговци, които се занимават с..
В страна, в която често чуваме за фалити на болници, липса на лекари и пациенти, които търсят помощ на километри от дома си, в Тутракан има едно място,..
"Борисов е заинтересован от съхраняване на правителството. Същевременно той изпраща послания, че няма да стои като заложник заради управлението. ГЕРБ..