Глобалната икономика, иранската криза, украинската криза, конфликтите в Либия и Кашмир, размириците в Хонконг -- всички наболели проблеми на света бяха на дневен ред на форума на Г-7 в края на миналата и началото на тази седмица. Затова и вниманието към дискусиите на модерните велики сили в Биариц бе засилено. Но надеждите се оказаха напразни -- постигнатото по същество бе твърде малко.
Най-разочаровани може би трябва да са природозащитниците, които блокираха бразилските консулства и посолства в различни градове по света с призив към властите в Бразилия да вземат адекватни мерки срещу разрастващите се пожари в Амазония.
Много надежди, малко решения в Биариц
Домакинът на срещата в Биариц -- френският президент Еманюел Макрон -- изложи същината на проблема:
„Амазонските гори поглъщат 14 процента от въглеродния диоксид в света. Така че пораженията върху тези бели дробове на планетата ни представляват глобален проблем. Суверенитетът на всяка държава трябва да бъде зачитан. Но никоя държава не може да твърди, че не е засегната. И не забравяйте, че, унищожавайки гората, ние изпускаме в атмосферата въглерода, който тя е абсорбирала. Така че отражението върху планетата ни е двояко“.
Леонардо ди Каприо бе сред първите знаменитости, които откликнаха на призивите за спасение на Амазония, дарявайки 5 милиона долара за каузата:
„Бил съм в Амазония. Живял съм там. Познавам не само значението й за стабилизиране на климата, но и хубостта на биоразнообразието и културата на хората, които живеят там. Затова тази трагедия ме потисна. Затова поисках да направя нещо, да задвижа нещата. Надявам се, че и други хора ще се включат“.
Войната на думи за пожарите в Амазония
Милиони обещаха и богатите държави в Биариц -- повече от 22 милиона щатски долара бяха обещани в добавка към "водни бомбардировачи" и други средства за борба с пожарите. Една съществена част от помощта дойде от Канада и нейния премиер Джъстин Трюдо:
„Сега, можем да се престорим, че случващото се в Амазония е просто част от природен цикъл, но това не е съвсем така. Последиците от човешката дейност, от екстремалните явления, върху нашите общности, върху здравето ни, върху нашия свят, ще продължи да нараства, ако не вземем решителни мерки“.
Но веднага след тези позитивни вести се занизаха и лошите под формата на фарс. След толкова критики в чужбина, в неделя бразилският президент Жаир Болсонару обяви, че праща 44-хилядна армия да спасява джунглата. Но след това се скара с Еманюел Макрон заради реплика по адрес на съпругата на френския президент. И отхвърли предложената от Г-7 помощ:
„Вижте, преди всичко господин Макрон трябва да оттегли обидните думи, които отправи към мен. Първо ме нарече лъжец. После постави под въпрос суверенитета ни над Амазония. Така че, за да преговаряме, за да приемем каквото и да е от Франция, той първо трябва да оттегли тези си думи“.
Проблемът, пред който сме изправени, е истински, но още по-притеснителното е, че е експлоатиран политически, защото това издава несериозно отношение към заплахата за околната среда. Това сподели за "Хоризонт" бразилският писател от български произход Илко Минев, който живее в Манаус - сърцето на Амазония. В предаването "Преди всички" през седмицата той посочи няколко аспекта на това, което се случва в момента. Първото е, че пожарите в Амазония днес -- колкото и тревожни да са -- не са безпрецедентни:
„Има специфични места, които са близко до пояса, където се сади соя и жито. Там, наистина, има един натиск да се откриват нови територии за насаждения. От 2014 година насам всяка година тези площи се увеличават и се гори малко повече. Но това е много по-малко, отколкото се гореше преди 2010 година“.
Липсата на интерес към проблема -- поне доскоро -- и произтичащата от това липса на контрол и адекватно управление на горите, е вторият аспект на проблема:
„Бразилия има огромна джунгла, а има по-малко лесовъди, отколкото Финландия. Това е проблемът. И този проблем не идва от сегашното правителство. Но е много странно, че изведнъж това стана огромен проблем, а досега не беше. В Боливия има същия проблем и то голям, но никой не говори за Боливия. А тя също е част от Амазония“.
Интересът към Амазония се пробужда днес, но, за съжаление, това се дължи на лобитата на търговските конкуренти на Бразилия, сочи Илко Минев:
„Французите, общо взето, използват този предлог, за да заплашат да не подпишат договорите, които в момента ЕС сключва с южноамериканските страни от Меркосур. И защо това? Защото Франция има голямо производство на соя и други такива продукти, които Бразилия изнася. Същото се случва с Ирландия, която, също като Бразилия, е голям износител на месо“.
Възраженията на Франция и Ирландия поставиха под въпрос ратифицирането на търговската сделка между Европейския съюз и Меркосур.
Но именно в търговията бяха регистрирани малкото позитивни резултати от срещата на Г-7.
„Принципна“ търговска сделка САЩ-Япония
Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп и премиерът на Япония Шиндзо Абе сключиха „принципно“ търговско споразумение. С това американските фермери се размечтаха за японския пазар, а предприемачите от японската автомобилна индустрия си отдъхнаха, че поне засега ще избегнат участта на Китай.
Отдъхнаха си за малко и френските винари -- заканите на Тръмп, че ще ги обложи, стихнаха, след като той и Макрон се разбраха да търсят компромис за дигиталния данък, с който Франция обложи американските интернет-гиганти.
„Желанието на Франция не е да налага такъв данък. От месеци го говоря -- желанието ни е да решим един международен проблем. И мисля, че постигнахме истински напредък -- съгласихме се, че ще работим за споразумение през 2020 година, с което ще актуализираме правилата за международно облагане в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“, съобщи френският президент.
По основния фронт на търговските войни - китайския, обаче не бе постигнат никакъв напредък. Канцлерът Ангела Меркел, чиято страна е на ръба на рецесията, изрази общото притеснение на Г-6 от тактиката на Тръмп в спора му с Китай:
„Разбира се, всички сме обвързани един с друг по един или друг начин. Ще бъдем много доволни ако Китай и Съединените щати стигнат до споразумение, защото това е в общ интерес“.
От своя страна, Тръмп съжали, че не е увеличил още повече митата за китайските стоки, и увери, че търговската война ще приключи скоро -- когато Пекин отстъпи по претенциите на Вашингтон, че манипулира юана, краде технологии и изнудва американските инвеститори. Тръмп, изглежда, залага на това, че Си Цзинпин мисли същото като него:
„Китай понесе доста тежки удари през последните месеци. Те загубиха 3 милиона работни места, а скоро ще загубят много повече. Производствената им верига се къса -- а стане ли това веднъж, ще бъде много трудно да я свържат отново. Китайците разбират това и искат сделка. Но колкото повече чакат, толкова по-трудно ще бъде да се възстановят, ако изобщо е възможно“.
Ще стане ли Г-7 отново Г-8
Когато разговорите преминат от търговските върху истинските войни, тогава изниква и въпросът за превръщане на Г-7 отново в Г-8.
Така стана в Биариц, след като Тръмп пръв заговори за връщане на формата на диалог с Русия отпреди анексирането на Крим. Ако наистина не си е давал сметка, американският президент бързо установи, че за повторно приобщаване на Москва е още много рано. Макрон му обясни, че като домакин на следващия форум на седемте големи има правото да покани Владимир Путин, но нищо повече. Защото Канада е категорична по Кримския въпрос, а Великобритания все още държи Кремъл отговорен за отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и използването на нервнопаралитично вещество на британска територия:
„Право на страната домакин е да покани дадена страна като гост, но превръщането на Г-7 в Г-8 изисква решение с единодушие. Изводът от дискусиите ни е, че на фона на случилото се във Великобритания и особено докато кризата в Украйна не е уредена, преминаване към Г-8 не би било подходящо“.
Според Макрон надежда за Украйна има. Френският президент обяви, че идния месец, след дълго прекъсване, лидерите на Русия и Украйна ще седнат на една маса с лидерите на Германия и Франция в опит да задвижат изпълнението на мирните договорености за Донбас:
„Ще свикаме през септември държавните лидери в нормандския формат. Разговарях с президента Путин преди седмица в Брегансон и той изяви желание за такава среща. Говорих и с президента Зеленски по телефона и той потвърди намеренията си. Смятаме, че са условията за една ползотворна среща на лидерите са назрели“.
Украйна с нов премиер
След като през април се сдоби с нов президент, а преди месец - с нов парламент и ново мнозинство от пълни новаци в политиката, тази седмица Украйна се сдоби с премиер - новак в управлението. От изявлението на Олексий Хончарук пред избралата го Върховна рада пролича, че усмиряването на Източна Украйна ще продължи да е приоритет на Киев и при новата власт, но конфронтацията с Русия няма да е основният приоритет:
„У нас повече от 10 милиона души живеят под линията на бедността. Имаме си и война на изток. Но преди всичко друго си имаме корупция. Ние трябва да спрем корупцията и ще я спрем. Новото правителство няма да краде“.
Изглежда, че според Тръмп диалогът с Русия би бил полезен не само от гледна точка на Украйна:
„Доста хора казват, че ако Русия -- която е сила -- е с нас е по-добре, отколкото ако не е. Между другото, доста хора в Г-7 усещат така нещата. Аз съм склонен да приема руснаците. Просто мисля за света. и си мисля, че ще е по-добре да сме в една стая“.
Ердоган при Путин в Москва
Същото, изглежда, мисли и президентът на Турция.
Преди 4 години Турция сваляше руските "Сухой" над Сирия. Тези дни получава руски зенитни комплекси. Заговори да си купи най-новите "Сухой" и даже да ги произвежда заедно с руснаците вместо Ф-35. И защо не, попита Реджеп Ердоган пред Си Ен Ен Тюрк.
Когато сирийската армия, подкрепена от руски бомбардировачи и руски спецчасти, поде офанзива срещу бунтовниците в Идлиб, към южната турска граница отново заприиждаха бежанци. Когато миналата седмица бунтовниците напуснаха град Хан Шейхун, а турският пост, който трябваше да следи за демилитаризирането на района, бе обкръжен от сирийски войски, Ердоган нямаше към кого да се обърне, освен към Владимир Путин.
И във вторник бе посрещнат с отворени обятия край руската столица.
„Неприемливо е режимът да сее смърт сред цивилното население от въздуха и от земята под претекст, че се бори срещу тероризма. Атаките срещу цивилните за съжаление засилват радикалните елементи. Провокациите на режима стигнаха до там, че поставиха под заплаха живота на турски войници. Бих искал да заявя, че ние ще държим на правото си на самоотбрана, особено по границата и, разбира се, ще направим каквото е необходимо, когато сметнем за необходимо“.
След тази уговорка - задължителна от страна на Ердоган - Путин съобщи, че двамата са договорили мерки за „нормализация“ на обстановката в Идлиб и Сирия като цяло:
„Терористите в областта Идлиб продължават да обстрелват сирийските войски. Опитват се да атакуват руски военни обекти. Убедени сме, че буферната зона за деескалация не може да служи за убежище на терористите, нито за плацдарм за нови нападения“.
Какво руският лидер има предвид под „нормализация“ стана още по-ясно през следващите дни в Марат ал Нуман, Саракеб и други сирийски градове. Въздушните удари продължиха, сухопътните операции - също. Броят на жертвите и бежанците продължи да расте.
Примирие в провинция Идлиб в Сирия
Едва снощи Москва обяви вместо Башар Асад, че сирийският й съюзник прекратява едностранно огъня от тази сутрин.
А междувременно Ердоган заговори как иска да разшири сътрудничеството с Москва в отбранителната сфера:
„Вторият етап от доставките на ракетните системи С-400 започна и ще продължи до края на септември. Обучението на персонала също е в ход. Бихме искали да разширим нашето сътрудничество в други аспекти на отбранителната индустрия, по отношение на цивилни и военни самолети“
... По-точно - по отношение на изтребителите пето поколение Су-57 и по-старите Су-35, ако се вярва на руски източници. И, разбира се, наред с военната сигурност, на срещата на Путин и Ердоган стана дума и за енергийната сигурност на Европа. Путин изтъкна, че тя преминава през Русия и Турция:
"До края на тази година за турските потребители ще потече руски газ. А след увеличението на мощността на газопровода, с пускането в експлоатация на втората тръба, ще се извършват доставки за Европа с транзит през турска територия."
Освен битката за Идлиб, в Сирия назряваше още едно мащабно сражение -- за териториите източно от Ефрат. Те са контролирани от кюрдските милиции, които Турция иска далеч от границите си, защото вижда в тях заплаха за собствените си територии с кюрдско население. Ердоган нееднократно се заканваше да изпрати войска срещу т.нар. Отряди за народна отбрана. Закани се и през тази седмица, но опасността е вече по-далеч, благодарение на договореностите със Съединените щати. Кюрдите напуснаха част от граничните постове, а турци и американци започнаха въздушни патрули над т.нар. "зона за сигурност".
Напрежение в Близкия изток
Други райони и страни в Близкия изток нямат такъв късмет.
Далеч на юг - в Аден, се ожесточиха боевете между войските, верни на президента Хади, и сепаратистите. Намесиха се и Обединените арабски емирства, чиято авиация бомбардира околностите на града.
В случая в Йемен помежду си се биха фракции, поддържани от Емирствата и от Саудитска Арабия. Но Иран отново бе посочен като главен виновник за размириците в региона като цяло.
„Иран има шанс да се възстанови и да стане велика нация - по-велика отпреди. Но трябва да спрат тероризма. Иран е номер 1 по тероризъм“
От устата на американския президент, който срина износа на ирански петрол и прогони инвеститорите от Иран, тези думи прозвучаха "благо". Доналд Тръмп ги каза в Биариц, където закратко бе и иранският външен министър Джавад Зариф. Еманюел Макрон обяви, че Тръмп и иранският му колега Хасан Рохани могат да се срещнат скоро, за да смекчат противоречията по отношение на ядрената и ракетната програма на Техеран:
"Надявам се в следващите седмици такава среща да има. Надеждата ми е тази среща да може да се проведе и да се постигне договореност между Иран и Съединените щати."
Американският президент потвърди, че смята за "реалистична" перспективата за скорошна среща на върха с иранците. Заговори се дори за международен кредит, който да позволи на Техеран да се отърси от щетите, нанесени от санкциите върху банките и петролната му индустрия. Кредит, но не от джоба на американския данъкоплатец:
„Не ние няма да плащаме. Няма да плащаме. Но те ще имат нужда от малко пари, за да преодолеят сегашните затруднения. Говорим за кредит, който ще бъде осигурен от много държави“, обясни Доналд Тръмп.
Без размразяване по фронта САЩ-Иран
Първоначално Рохани като че ли потвърди готовността да се срещне с американския лидер - нещо, за което винаги бе поставял условия през последната година, откакто кризата ескалира:
„Вярвам, че за да защитим националните си интереси, трябва да използваме всяко средство, с което разполагаме. Ако зная, че като се срещна или посетя даден човек ще помогна на моята страна да се развива, ще реша проблемите на народа, няма да пропусна такава среща. На първо място е националният интерес на страната ни."
Но речта на иранския президент изглежда бе не толкова сигнал към Вашингтон, колкото отговор на критиците у дома, които не са съгласни с отстъпки пред американците. На следващия ден Рохани зачеркна всички надежди за „размразяване“. Даде да се разбере, че една среща с Тръмп ще е безпредметна, ако единствената цел е някой да се покаже пред медиите:
„Стремим се да решаваме проблеми по разумен начин, но не търсим общи снимки. Ако някой иска просто да се снима до Хасан Рохани, това няма как да стане“, каза Рохани и повтори: Америка първо трябва да спре "икономическата си война" срещу иранците.
„Без тази стъпка, вратата ще остане заключена. Правилната стъпка е да бъдат премахнати санкциите. Всички санкции срещу иранския народ, които са незаконни, потиснически и погрешни трябва да бъдат отменени“.
Вчера Международната агенция за атомна енергия съобщи в редовния си 3-месечен доклад, че Техеран е увеличил запасите си на нискообогатен уран още малко над допустимото по сделката от 2015 година. Но 6 септември наближава, а ако дотогава няма напредък по отношение на санкциите Техеран заплашва, че ще направи допълнителни стъпки извън сделката.
А ако се вярва на Израел, Иран засилва подготовката за война от базите на съюзниците си в Сирия и Ливан.
Въздушни удари на дронове в Ливан, Сирия, Ирак
В рамките на 24 часа в неделя и понеделник безпилотни самолети нанесоха поредица от удари на сирийска, ливанска и иракска територия. Едната атака бе в Акраба, югоизточно от Дамаск. Друга засегна южно предградие на Бейрут. Трета бе регистрирана в долината Бекаа, южен Ливан. Четвърта - в иракския Ал Каим. Мишените бяха позиции на Хизбула, Хашд ал Шааби и палестинска фракция -- всичките свързани с Иран.
Моментът - подозрително близко до вторите за тази година парламентарни избори в Израел и точно тогава, когато Франция се надява, че посредничеството ѝ между Техеран и Вашингтон ще даде плод.
За всички атаки бе обвинен Израел. Той „призна“ само за атаката в Сирия като обясни, че така е изпреварил атака на Иран по Израел.
Ударът в Южен Бейрут предизвика остра реакция от водещите ливански политици. Премиерът Саад Харири предупреди, че целта е да се разпалят размирици в региона. Президентът Мишел Аун определи случилото се като "обявяване на война". Лидерът на Хизбула Хасан Насрала пък припомни предишната война, в която Израел даде много жертви:
„Това е нарушение на договореностите, постигнати след войната от 2006 година -- първото недвусмислено и съществено нарушение. Искам да кажа на израелската армия по границата: от тази нощ бъдете нащрек, очаквайте ни“.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху, който се надява да получи нов мандат след изборите след 17 дни, не остана длъжен на Хасан Насрала. Дори го предупреди на арабски, все едно е стар приятел: Бъди нащрек!
„Днес разкрихме част от проекта на Иран и Хизбула за ракети с прецизно насочване. Решени сме да предотвратим този опасен проект. Искаме да покажем, че няма да седим мирно и няма да позволим на враговете ни да се въоръжават срещу нас. Казах на нашите врагове: бъдете внимателни какво правите! И днес им казвам "Дир балак!“.
Преговори на САЩ с талибаните
От няколко месеца вече специалният пратеник на САЩ Залмай Халилзад и политическите лидери на талибанското движение са на прага на историческо споразумение.
Параметрите, по които се преговаря, са четири. Първо - пълно или частично изтегляне на чуждестранните войски (включително и българските) от Афганистан. Второ - решителни действия срещу "Ислямска държава", "Ал Каида" и други джихадисти, заплашващи Запада. И трето и четвърто - трайно примирие и диалог между избраното правителство на Афганистан и талибаните, които управляваха страната до 2001 година.
От няколко дни вече участниците в най-новия, 9-и кръг от преговорите в Доха, повтарят, че се изпипват последните технически детайли на споразумението.
А докато преговорите в столицата на Катар продължават, продължават и боевете в самия Афганистан. Тези дни бяха регистрирани стълкновения в Херат и още 9 от 34-те провинции на страната. Американците също дадоха жертви, макар и далеч по-малко от афганистанските.
В интервю за радио Фокс нюз в четвъртък Доналд Тръмп хвърли светлина върху намеренията на Съединените щати. Като първа стъпка за изграждане на доверие американските войски ще бъдат намалени от 14 000 на 8 600.
Генерал Джоузеф Дънфорд - бивш командир на международните сили в Афганистан, а сега - председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ - обясни:
„Убеден съм, че ни трябва нещо, което да разбие статуквото. Споразумение за начало на диалог между афганистанското правителство и талибаните, което може да доведе до намаляване на насилието -- това е нещо, което си струва да опитаме. Искам да подчертая -- споразумението (относно броя на войските ни), с което ще се съгласим, ще зависи от изпълнението на нашите условия“.
А именно: зависи от намаляване на нападенията на талибаните срещу армията и правителството и гаранции срещу връщането на „Ал Каида“ на афганска земя. В интервюто си за "Фокс" Тръмп бе категоричен, че при никакви обстоятелства няма да се съгласи с искането на талибаните за пълно оттегляне на чуждестранните войски от Афганистан:
"Ще запазим присъствие там. Ще го съкратим съществено, но ще го запазим. Ще разполагаме с разузнаване на място и нека кажа следното: ако те някога ни сторят нещо от Афганистан, ние ще им отвърнем с такава сила, каквато не са виждали никога преди."
По неофициална информация, тиражирана от американските медии, постепенното намаляване на американския контингент в Афганистан ще се проточи поне 14 месеца. Пак генерал Дънфорд обясни:
„Точно сега, по наша преценка, афганистанците се нуждаят от подкрепа, за да се справят с размириците. Ако се стигне до споразумение и обстановката се промени, то тогава и нашата позиция този въпрос може да се промени.“
Тлеещият проблем за Кашмир
Ако вярваме, че Афганистан е все по-близко до мира, то относително близкият Кашмир е все по-далеч.
Онази част от областта, която е под индийска власт, бе лишена от специалния си автономен статут преди близо месец и оттогава живее като под ключ - с блокиран интернет и драконовски ограничения върху събиранията и пътуванията. Все като превантивна мярка срещу размирици, хиляди жители на Шринагар и други селища бяха арестувани. Но размириците в областта продължават.
В международен план опозицията срещу действията на индийските власти се оглавява от пакистанския премиер Имран Хан. Тази седмица той прикани Съвета за сигурност на ООН да наложи референдум в Кашмир:
"Потисничеството, от което страда народът на Кашмир, натоварва Обединените нации с огромна отговорност -- да покаже дали държи на слабите, или на силните. За съжаление, досега ООН бе винаги на страната на силните. При плановете на правителството на Нарендра Моди, при идеологията, която следва, ако стигнем до война, не забравяйте, че и двете държави разполагат с ядрено оръжие и никой не може да спечели ядрена война. Тя ще причини разрушения не само тук -- тя ще се отрази на целия свят."
Лидерът на „свободния“ свят не откликна на пакистанските призиви. След среща с индийския премиер Нарендра Моди в Биариц, Доналд Тръмп обяви, че не вижда причина да посредничи в конфликта:
„Министър-председателят уверен, че държи нещата под контрол. Те говорят с Пакистан и съм сигурен, че ще могат да постигнат много добър резултат“.
Как Индия "си говори" с Пакистан -- за всичко друго, но не и за Кашмир -- се разбра от изявлението на Моди.
"Индия и Пакистан имат общи проблеми. Обадих му се и му казах, че Пакистан трябва да се бори. Индия също трябва да се бори. Пакистан трябва да се бори с неграмотността, Индия - също. Пакистан трябва да се бори с болестите, ние - също. Тъй че, нека обединим усилия и да се борим срещу бедността. Нека се борим заедно за добруването на нашите народи. Това бе посланието ми към премиера на Пакистан."
Визита на Урсула фон дер Лайен в София
Урсула фон дер Лайен бе в София тази седмица. Следващият председател на Еврокомисията тепърва започва да подбира колегите си и ресорите им в Комисията, която ще заработи от ноември. Затова изявленията й този четвъртък бяха следени с интерес. Но за повече от догадки и загатвания относно разпределението на постовете е все още рано да се надяваме. Затова обръщаме внимание на декларацията за приоритета на новата Комисия, а той, по думите на Фон дер Лайен, ще е за излекуване на дрязгите между Запада и Изтока в Европейския съюз:
"Ние в Европа можем да успеем само, ако обединим усилията си. Отдавам огромно значение на становищата и приноса на държавите от Централна и Източна Европа. Трябва да си говорим повече, да обменяме информация и становища. Защото предизвикателствата, пред които сме изправени, са огромни. Ще спомена само дигитализацията, демографските промени, които влияят върху икономиките. Сигурността също е важна. Трябва да намерим нов подход по отношение на имиграцията."
Думите на новия шеф на Еврокомисията дойдоха на място в седмицата, в която двама български трафиканти бяха арестувани в Северна Гърция заради смъртта на 6-ма имигранти, и в деня, в който 650 имигранти се изсипаха от лодки на брега на гръцкия остров Лесбос.
Но, покрай многото проблеми, Фон дер Лайен пропусна да спомене най-належащия тези дни - предизвикателството, което застрашава Съюза и икономически, и политически: Брекзит.
Сложният Брекзит
Събитията от седмицата показаха, че с наближаването на 31 октомври рискът от Брекзит без споразумение за търговските отношения, за правата на гражданите и за гарантирането на мира в Северна Ирландия надвисва все повече и повече.
Рискът засяга и българите във Великобритания. Между 100 000 и 200 000 души -- толкова са нашите сънародници там -- са изправени пред масова дискриминация след Брекзит заради "скрития" ценз за кандидатстване за уседналост, заложен от Тереза Мей, алармира в предаването на "Хоризонт" "Преди всички" журналистката Мария Спирова от Лондон:
"Да, на нас ни е предоставен някакъв инструмент, с който да реализираме статута си, но за мнозина от нас тази кандидатура съдържа непреодолими препятствия, които са вградени в административния процес именно заради враждебната среда. В момента наистина сериозната пречка пред българите във Великобритания е невъзможността им, по различни причини, да се справят с процеса по кандидатстване."
Във вторник премиерът Борисов разговаря по телефона с британския си колега Борис Джонсън. Според правителствената пресслужба "основната" тема на разговора е било "изключително доброто сътрудничество в сферата на сигурността". Все пак, Борисов е повдигнал и въпроса за българските граждани, които живеят в Обединеното кралство, и е изтъкнал, че страната ни ще направи "всичко възможно" да се стигне до сделка за Брекзит.
Но какво може да направи България, след като Лондон и Брюксел остават на диаметрално различни позиции по отношение на ябълката на раздора - предпазния механизъм, гарантиращ, че физическият контрол по границата на Северна Ирландия и Република Ирландия няма да има.
Миналата седмица Джонсън се договори с лидерите на Германия и Франция още 30 дни за преговори. Но тези 30 дни се заизнизаха един след друг, а британският премиер не предложи нищо същество, освен нова дума: "бекстопектомия" -- т.е. премахване на бекстопа - предпазния механизъм, от споразумението за напускане на Евросъюза, сключено още миналия ноември от предшественичката му Тереза Мей.
"Предпазният механизъм е антидемократичен механизъм. Той затваря Обединеното кралство в митническата система на Европейския съюз, задържа ни в европейската правна система, без всякаква възможност да влияем на нещата. Той трябва да се премахне от споразумението. Казахме това много ясно на нашите приятели и мисля, че те го разбраха. Нека видим докъде ще ни доведе това," заяви Борис Джонсън в Биариц.
Нищо ново не предложи и главният британски преговарящ Дейвид Фрост, който отиде в Брюксел в сряда. Нищо ново не регистрирахме и в официалната позиция на Евросъюза -- в телефонен разговор с Джонсън Жан-Клод Юнкер настоя, че останалите 26 държави-членки са единни и "твърди" в подкрепата си за Ирландия, а ирландците продължиха да настояват за предпазния механизъм.
Но сред външните министри, които заседаваха в Хелзинки в четвъртък, имаше и такива, които издадоха притесненията си. Като австриеца Александер Шаленберг:
"Направихме всичко възможно, за да се подготвим, но един твърд Брекзит ще бъде разрушителен. В продължение на десетилетия сме изграждали търговски обмен с Великобритания на всички нива - в капиталовия сектор, в сектора на услугите. Би било заблуждение да вярваме, че твърдият Брекзит ще ни отмине, без да остави следа."
Европейците едва прикриваха недоверието си към Джонсън. Още по-трудно за британския премиер бе да убеди собствените си сънародници, че наистина се стреми към сделка, с която да смекчи ефекта от Брекзит върху икономиката на Кралството.
Безкомпромисни изявления на приближени на Джонсън, като лидера на Камарата на общините Джейкъб Рийс-Мог, подкопаха още повече доверието в кабинета:
"Европейският съюз ще реши дали ще иска разумна сделка или ще настоява на васалитет, а в такъв случай напускаме без сделка."
Още преди това изказване лидерът на най-голямата опозиционна формация - лейбъристите, Джереми Корбин събра останалите опозиционери и се разбра с тях да прокарат закон за отлагане на Брекзит веднага след края на лятната ваканция на Камарата на общините - на 3 септември.
Това стана във вторник, а в сряда министър-председателят обяви, че спира парламентарните заседания от 9 септември до 14 октомври. Запитан не лишава ли така народните избраници от възможността да се произнесат по един от най-важните въпроси в британската история от половин столетие, Джонсън бе категоричен:
"Това изобщо не е вярно. Вижте какво правим -- изработваме нова законодателна програма срещу престъпността, за болниците, за парите за образование. А и ще има достатъчно време преди и след срещата на европейските лидери на 17 октомври -- достатъчно време за депутатите да дебатират за Евросъюза, за Брекзит. Предостатъчно време."
Опозицията не повярва на тези уверения. И, колкото и разнородна да е, заговори с един глас:
"Спрете преврата!" викаха стотици демонстранти с британски и европейски знамена пред парламента.
Джо Суинсън от либералдемократите припомни, че Борис Джонсън бе избран за премиер всъщност само от част от членовете на Консервативната партия:
"Това е скандално заграбване на властта от един министър-председател, който не е избран от народа на тази страна. Той бе определен за премиер от мъничка част от народа, но върви по път, за който няма демократичен мандат. Той заявява, че няма да даде на обществеността правото на глас, а сега иска да отнеме гласа и на нейните представители."
Първият министър на Шотландия Никола Стърджън отправи унищожителни критики срещу брекзитиърите:
"Такова поведение очакваш да видиш в страни, които не са демократични и се управляват от диктатори. Но това се случва тук, в Обединеното кралство. Брекзит трябваше да върне контрола на Камарата на общините, нали така? А сега налагат Брекзит по възможно най-лошия начин -- като затварят парламента. Ако депутатите не намерят начин през идната седмица да спрат Борис Джонсън, то днешният ден ще остане в историята като денят, в който умря всякаква форма на демокрация в Обединеното кралство."
Стърджън поясни красноречиво какво мислят шотландците за действията на премиера в Лондон, като припомни референдума от 2016-та:
"Шотландия гласува срещу Брекзит. Това настроение срещу Брекзит бе потвърдено съвсем наскоро -- на изборите за Европейски парламент. Шотландия не е гласувала за Брекзит под никаква форма. Със сигурност не сме гласували за Брекзит без сделка, който може да тласне икономиката ни в рецесия, да постави десетки хиляди хора на ръба, да доведе до недостиг на храни и лекарства. Никой в Шотландия не е гласувал за това. И е отвратително, че Борис Джонсън може да наложи това да се случи."
Оставката на Рут Дейвидсън -- лидера на шотландските консерватори и важна опора на Консервативната партия през последните години -- дойде в потвърждение на настроенията в Единбург и Глазгоу, макар и да бе обяснена с лични причини.
Открито в опозиция се изявиха други влиятелни консерватори, като доскорошния финансов министър Филип Хамънд. Ето как той определи прийомите на Джонсън по отношение на парламента:
"Това е дълбоко недемократично. В разгара на национална криза, парламентът трябва да има възможност да се събере, да държи правителството отговорно и да представлява своите избиратели от цялата страна. Решени сме и парламентът ще покаже своята решителност да предотврати Брекзит без сделка. Ще трябва да се опитаме да направим нещо, когато парламентът се събере следващата седмица."
Накрая и Джереми Корбин се включи в хора срещу Борис и го предупреди да се готви за люта битка в парламента идния вторник:
"Ще се опитаме да го спрем по парламентарен път чрез законово възпрепятстване на Брекзит без сделка. Ще се опитаме също така да му попречим да затваря парламента в този критичен период."
Дали Корбин ще се реши на следващата стъпка -- да се опита да свали правителството, което на хартия има само 1 депутат мнозинство -- е под въпрос. Допитване на YouGov във вторник и сряда показа 12 процентни пункта надмощие на консерваторите. Според Рийс-Мог на лейбъристите просто не им стиска да се явят на избори:
"Те имат два начина да ни попречат да напуснем Европейския съюз. Единият е да променят правителството, а другият е да променят закона. Струва ми се, че те не искат да направят нито едното, нито другото, защото 17 милиона и 400 хиляди души гласуваха за напускане, а те не искат да засегнат повече от половината от електората."
А Найджъл Фарадж -- първенецът от изборите за Европарламент през май с Партията на Брекзит -- обеща да подкрепи консерваторите на следващите избори за парламент, ако останат безкомпромисни спрямо Брюксел:
"Ако Борис Джонсън е готов да направи каквото е нужно за нашата независимост, то в такъв случай и ние сме готови да постъпим правилно - да поставим страната ни преди партията. В такъв случай сме готови да му помогнем, да си сътрудничим. Може би под формата на "пакт за ненападение" на изборите."
Предстоят интересни 4 дни в Камарата общините през следващата седмица. Накъде вървят нещата показа поведението на инвеститорите. Паундът, който се повиши след новината, че опозицията се обединява, за да отложи Брекзит, се смъкна веднага след като Джонсън лиши парламента от 1 месец за дебати. А "Джей Пи Морган" увеличи риска от хаотичен Брекзит от 25 на 35 %.
Развръзка на правителствената криза в Италия
Събитията на Острова се развиват все по-рисково за Европейския съюз. Събитията на "Ботуша" изненадващо вървят към другия полюс.
Изненадващо, защото две политически формации, които съвсем доскоро бяха непримирими врагове, обединиха сили, за да изхвърлят от власт десните популисти, които повече от година тормозиха Брюксел и с позицията си за имиграцията, и с плановете си за бюджетен дефицит.
Лидерът на "Лигата" Матео Салвини сам предизвика разкола в коалицията с Движението "Пет звезди" и падането на кабинета Конте. Но Петте звезди и Демократическата партия направиха така, че да му попречат да се възползва от рекордния си рейтинг в предсрочни парламентарни избори. Когато излезе от консултациите при президента Матарела, Салвини бе вън от кожата си:
"Единствената истина е, че 60 милиона италианци са в плен на стотина парламентаристи, които гледат само как да си запазят постовете. Това е самата истина. Не става дума за демокрация, промяна, околна среда, социално добруване, преразпределение -- не. Става дума за 100 членове на парламента, вкопчили се в креслата си."
Доскорошните противници се заловиха да преговарят веднага след като на 20 август премиерът Джузепе Конте подаде оставка. Като дадоха вид, че главният проблем не е разнобоят по наболели въпроси като корупцията и надеждността на банките, а личността на премиера. След като първо каза, че Конте трябва да си иде, за да позволи на новото управление да започне на чисто, дни по-късно лидерът на демократите Никола Дзингарети си промени мнението.
"Изразихме пред президента на Републиката желанието ни да се опитаме да дадем живот на ново правителство с ново политическо мнозинство. В светлината на съотношението на силите в парламента ние приехме предложението на Движението Пет звезди да посочат, като партията с повече депутати, името на председателя на Министерския съвет."
И така, Конте получи шанса да състави втори кабинет.
"Страната ни се намира в много деликатна фаза. В целия свят и особено в Европа икономиката забавя растежа си заради напрежението между Съединените щати и Китай. Трябва възможно най-скоро да се отървем от несигурността, предизвикана от правителствената криза. Трябва да се хванем незабавно на работа и да съставим бюджет, с който ще избегнем скока на ДДС, ще защитим вложителите и ще създадем солидни изгледи за икономически растеж и социално развитие."
Въпреки че, програмата на кабинета далеч не е готова, а и привържениците на Пет звезди още не са се произнесли дали да го бъде или не, Дзингарети побърза да обяви началото на нова ера в италианската политика:
"Това е началото на нова политическа, гражданска и социална фаза за Италия. Началото на ново правителство, което ще убеди италианците и италианките, че икономически и социални трудности има, но те могат да бъдат преодолени с общи усилия."
А губещият в тази политическа битка Салвини предупреди, че не е загубил войната, и че Италия няма да спечели от този развой на кризата:
"Очевидно е, че тези, които се страхуват от избори, могат да бягат половин, една година, но не могат да бягат вечно. Чудя се какво могат да предложат те на Италия. Единственото, което ги обединява -- това, на което се наслушах тези дни -- е омразата им към Лигата."
За красиво украсените градчета в провинция Бавария разказва пътешественичката и блогърка Джули в Нощен Хоризонт. Джули живее със семейството си във Великобритания от години и по традиция в дните преди Коледа посещава дестинации, където коледният дух се поддържа много жив и където празникът се усеща много силно в украсата и подготовката...
Идва краят на безотговорното продаване на уреди и играчки с цифров компонент. Към производителите и търговците на дребно ще има сериозни изисквания. Всички играчки с изкуствен интелект ще попадат под тази регулация . Под нея попадат и всички продукти със свързаност в интернет . Производителите и търговците на дребно ще трябва да спазват..
Преговорният екип на ГЕРБ-СДС проведе среща и с БСП - Обединена левица, съобщиха от първата политическа сила. Формирането на антикорупционно мнозинство с проевропейски характер е приоритет и за двете формации, които на срещата са се обединили около тезата, че България има нужда от редовно правителство с пълен управленски мандат, за да излезе от..
Президентът Румен Радев ще връчи първия мандат за съставяне на правителство на кандидат за премиер, номиниран от ГЕРБ-СДС, след Нова година. Държавният глава подчерта, че времето за преговори, за което настояват политическите партии, е оправдано само, ако Народното събрание заработи нормално: "Очевидно разговорите между политическите сили вървят..
Остават десет дни до Коледа и две седмици до Новата година. Сигурно сте си направили планове за празниците, каквото можете ще завършите, а каквото не можете ще оставите за догодина. Всички правим така. Взимаме си в следващата година и грижите и болежките и лошите навици и оплакванията и стреса. Всичко грижливо си опаковаме и си го..
Да се промени Наредбата за децата със специални образователни потребности, настояват родители на деца с дислексия. Според тях учителите не са запознати със състоянието на тези деца, не го разпознават и не знаят как да работят с децата с дислексия, които трудно се научават да четат и да пишат. Те по нищо не се различават от другите деца,..
Че медицинските сестри в България не достигат е неоспорим факт, с който държавата не може да се пребори с години. Дългият период, през който заплатите на тези специалисти, така нужни на здравната ни система, бяха унизително ниски , доведе до отлив от професията. Много от желаещите пък да ѝ се посветят, още след завършването се отправяха към..
На коледен концерт в Стара Загора в събота, 21 декември, предстои да бъде официално обявено началото на кампанията "Крачка след крачка за Силвия"...
Георги от Силистра е дете на "Българската Коледа ", а любовта на семейството е тази, която му помага да се справя всеки ден с предизвикателствата на..
Вървим в процес на нормализация, системен консенсус. Идеята е системата да заработи . Това мнение изрази пред БНР политологът Атанас Радев, който..