Водещата на коментарното предаване "Нещо повече" Людмила Железова е назначена в БНР през 1997 година. Преди това е работила в Театър 199 като помощник-режисьор. Висшето ѝ образование е специалност история.
„Назначена съм от 97-ма година, но радиото стана моя любов 1993 година и тогава трябваше много дълго да стажуваме, да носим ленти. 1997-а година се явих на един конкурс и тогава започнах официално да работя само в радиото. Преди това работих в радиото и театъра. Всъщност аз така попаднах в радиото, работейки в Театър 199 аз имах достъп до всички актьори.“
„Винаги съм имала отношение към изкуството“, споделя Людмила Железова в рубриката "От другата страна на радиото" на предаването "Хоризонт за вас", която представя радио "портрети" на работещи в програма "Хоризонт".
Първите интервюта на Людмила Железова в БНР са с актьори за предаването „Нощен Хоризонт“.
Работила е като учител две години в 150 ОУ "Цар Симеон" в София. „Исках да науча децата да обичат историята, защото история първи, втори час - те спяха в часовете“.
„Радиото е моята сбъдната мечта“, разказа Людмила Железова. За първи път посещава сградата на БНР в детските си години, когато е пяла в детски хор в Бургас.
„Имахме невероятно обаятелен човек за диригент. Казваше се Милка Стоева. Имах щастието да излизам с нея на сцена, с целия хор, защото правихме един мюзикъл "Въртележката" по текст на Самюел Марша, музика на Петър Ступел. Аз имах възможност първи, втори, трети, четвърти клас да ходя по различни сцени. В БНТ записаха спектакъла и дойдохме в БНР“.
„Като в един храм се почувствах и си помечтах на входа на радиото - Боже, ако някога порасна, много искам да дойда да работя тук“.
Людмила Железова е работила и като редактор на предаването „Един ден на...“ по БНТ в продължение на пет години.
„Аз вървях до едни хора и виждах целия им ден. Всъщност се снимаше три дни и ти ставаш близък с тези хора и после се монтира. Огромно удоволствие за мен, защото като на шега направих около 60-70 филмчета и тези хора и досега са ми приятели“.
Днес се чувства в нова роля като водеща на предаването „Нещо повече“ от пет години.
„Ти не знаеш какво ще се случи в деня и не знаеш кой ще ти бъде гост… Въобще не знаеш сутринта с кого ще разговаряш в 16 часа и затова за мен е интересно, любопитно. Много е адреналиново и така напряга, но пък чувстваш някакво удовлетворение.“
Повече можете да чуете от звуковия файл.
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
В Къщата на художниците в Плевен е подредена изложба, която е своеобразно емоционално завръщане. Убавка и Костика са едни от най-разпознаваемите и..