Професор Петя Кабакчиева: Повечето висшисти са в Югозападния регион

Образованието трябва да се развива по посока на едно отваряне към света. Живеем в глобално общество и българските, и чуждестранните студенти няма да се затварят в един локален пазар на труда, а трябва да мислим в категориите на глобален пазар на труда. Това коментира професор Петя Кабакчиева, председател на Националната агенция за оценяване и акредитация и на Акредитационния съвет

"От друга страна, знаете, че има криза, демографска криза, която води до намаляване на броя на студентите. Една от възможностите е точно привличане на студенти български, пък и чуждестранни от другите страни", каза Петя Кабакчиева.

Има инициатива на ниво Европейски съюз, която се нарича "Европейски университети" с идеята студенти от различни университети, от различни страни да обиколят всички университети, включени в този консорциум и да получат така да се каже европейска диплома. Тази инициатива започва от октомври тази година със 17 консорциума, в които са включени такива университети, за съжаление България не е успяла да включи университет в такъв консорциум.

"Завършилите висше образование в страните от Европейския съюз между 24 и 34 години, целта е да станат 40 процента от цялото население. Нашата национална цел за 2020 година беше 36 %. В момента ние приближаваме, тя е 34, 7 %. Проблемът обаче е, че повечето висшисти са локализирани в така наречения Югозападен регион, разбирайте София. Там са близо 50 %. 50 % от населението в София на възраст от 24 до 34 години и околностите са висшисти. За сметка обаче, няма да Ви изненадам като кажа Северозападния район и Югоизточния район. Там хората с висше образование на тази възраст са два пъти по-малко- около 20 %. Ние имаме социални групи, които са много далеч от придобиването на висше образование. С други думи има реални социални неравенства в България, достъпът до висше образование", допълни Петя Кабакчиева.

Професор Петя Кабакчиева изрази несъгласие с тезата, че университетите в България са много и че трябва да се закрият някои от университетите.

"Провинциалните университети дават възможност на по-бедни деца от регионите, те все повече се превръщат в регионални университети да получат висше образование. Веднага ще ми кажете обаче, дали то е качествено. И сега това е другия  проблем. Значи от една страна трябва да се работи според мен по посока на привличане на повече деца и от определени етнически групи, и от регионите, които споменах във висшето образование и това трябва да го направи средното училище. Трябва да има кандидат-студентски курсове там, които да подпомагат тези деца да влязат във висшето образование. Вторият въпрос обаче, тези регионални университети да гарантират едно добро качество на образованието. Сега излезе рейтинга, поредния рейтинг световен, в който само Софийският университет е в 1400 университети, най-добри университети в света", каза още професор Петя Кабакчиева.

Тези рейтинги измерват научни достижения.

"Нашите висши училища трябва да дават едно прилично, добро образование, професионално образование. Не всички могат и не е нужно да включват завършващите ги в научна работа, изследователски процеси."

Част от работата на Националната агенция за оценяване и акредитация е да отказва одобрение за обучение по определени специалности във висшите на училища.

"Трябва да кажа, че нашата агенция е акредитирана от Европейската агенция за осигуряване на качеството и е член на Европейския регистър, което означава, че всички акредитирани от нея университети имат легитимното право да обучават студенти в рамките на Европейския съюз, но това се отнася и за всички агенции, които са акредитирани в рамките на Европейския съюз и са част от този регистър, което означава, че и чужди агенции могат да акредитират висши училища у нас. Казвам това, защото случая, който нашумя, сега пак имахме известни проблеми да видим дали те ще бъдат преодолени, беше Европейският политехнически университет в Перник, на когото агенцията отказа акредитация, българската агенция, за сметка на това той получи от германска агенция", допълни професор Петя Кабакчиева.

Националната агенция за оценяване и акредитация има структура, наречена "Следакредитационен контрол", която периодично проверява дали  са изпълнени препоръките дадени в началото на акредитационния процес. 

Повече можете да чуете в звуковия файл.