Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Васил Макаринов и Теодор Караколев представят българския архитектурен модернизъм

Сградата на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Снимка: facebook

Лекция „Баухаус? Културни влияния у нас“ ще се проведе тази вечер от 18,30 ч. в Националния политехнически музей в София. Тя се организира от създателите на фейсбук страницата „Български архитектурен модернизъм“ Васил Макаринов и Теодор Караколев. Предвидени са лекции в още 8 български града в следващия месец. В тях се акцентира върху българските архитекти, представители на модернизма, които са учили в Германия.

„През миналите месеци, като започнахме от месец октомври миналата година, когато бяхме в Политехниката в Мюнхен, посетихме след това Политехниката в Дрезден и в Берлин, където се запознахме с архивите на тези учебни заведения, в които са учили много български архитекти. И това, което сме подготвили, е това, че се опитахме да обобщим данните, които намерихме там. И ще се опитаме да ги представим от гледна точка на това, което се изгражда в това време в България“, сподели Васил Макаринов от Политехническия музей.

Един от тези архитекти е Георги Овчаров, завършил Мюнхенската политехника, а една от многото негови сгради в София е Биологическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

„В края на 1923 г. е обявен конкурс, който 1924 г. е спечелен от Георги Овчаров в съавторство с Генко Попов, също негов състудент от Политехниката в Мюнхен, с когото те имат общо архитектурно бюро. 1925 г. по препоръка на журито Георги Овчаров пътува до Щутгарт, където работи архитект Паул Бонац, за да се направи консултация. Първоначално спечелилият проект е една сграда с доста по-изявено утежнение към неокласицизма, към еклектизма, с много елементи, които по-скоро са присъщи за второто десетилетие, също за 20-те години. Той преработва проекта под влиянието на Паул Бонац и резултатът е тази доста интересна тухлена фасада, много типична за германския тухлен експресионизъм, царстващ в началото, особено силно около 20 години, следващите години, първата половина на 20-те“, разказа Васил Макаринов.

Баухаус внася нови идеи в строителството и естетиката през 20-те години на ХХ век, които променят в следващите десетилетия наложените дотогава представи.

„Важните аспекти на този стил са това, че там се търси преди всичко функционалност, вътрешна в разпределението. От друга страна дори екстериорът е много обран от всякакви ненужни и нефункционални елементи, което пък от друга страна отваря едни други врати за архитекта да работи по друг начин - чисто пластически, използвайки едни съотношения на обеми, дори съпоставяне на отделни фактури, отделни текстури на фасада, което е много в духа на този период“, допълни Васил Макаринов.

През 20-те години на ХХ век с развитието на архитектурния модернизъм се наблюдава и засилващото присъствие на женски имена в архитектурата.

Виктория Ангелова е първата жена архитект у нас. По неин проект е и Морското казино в Бургас, което е един от най-ярките представители на модернизма у нас.

Лекциите на Васил Макаринов и Теодор Караколев ще се провеждат из страната до 15 октомври, а повече за датите и градовете може да се открие във фейсбук страницата „Български архитектурен модернизъм“.

Повече можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проучване: Българските деца нямат навик да ядат риба, плодове и зеленчуци

Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..

публикувано на 19.09.24 в 09:49
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49