Або Савчов - живот на четири континента

Да пропътуваш 40 държави в компанията на плюшен миньон. Така може да се обобщи важна част от живота на младия писател и пътешественик Або Савчов. Само на 28 години Або вече е живял на четири континента. 

„Така се развиха обстоятелствата, имах много късмет. До 19-ата си година не бях напускал България, но, когато вече можех, исках да използвам всяка възможност. Такива възможности ми се предлагаха, тъй като учех в Англия. Заминавах, оставах да живея за по-дълго на новото място и се сприятелявах с местните”, споделя Або. 

Според него във Великобритания се дават повече възможности за пътуване. Спомня си за 90-те години у нас, когато не било толкова лесно да се пътува, тъй като нямало отворени граници и евтини полети. „Опитвам се да го оценявам, тъй като не се знае колко ще продължи това, като се вземе предвид актуалната политическа ситуация в света”, прогнозира той и допълва, че „никога не се знае коя граница се отваря, коя се затваря”.

Последната книга на Або - „Поводи за връщане”, е посветена на Латинска Америка. Когато пътува, той винаги успява да пропусне нещо характерно за мястото. И винаги, когато си тръгне, иска да се върне, за да навакса пропуснатото. Затова е такова и заглавието на книгата. „Не става въпрос за поводи за връщане към корените и към рода, а към местата, на които вече сме били”, допълва пътешественикът.

Кой е Чойо?

Плюшеният миньон Чойо е неразделна част от пътешествията. Получава го в лунапарк в Аризона. „Дадоха ми стрелички за дартс, трябваше да пукам балони. Не успях, но съдържателят на стрелбището ми подари миньона, тъй като видя колко много го искам”, спомня си през смях Савчов.

„Търся преживявания, които не мога да имам у дома. Когато отида на чуждо място, не искам да ходя на кино, тъй като кино има и на мястото, където по принцип пребивавам. На новото място искам да науча нещо за езика на хората, да науча малко от историята и да видя природата. Повече ме грабват по-непознатите кътчета на света. Търся изживяване, нещо, което мястото ме кара да изпитам”,  категоричен е Або.

Спомня си за случай, в който бил прокълнат на пазар. Разхождал се из вещерския пазар в Боливия, където всеки продавач се съревновава с останалите, въпреки че стоките им са еднакви. Имало много изделия от вълна от алпака, много мека и фина. Купува си такъв шал, но продавачката от съседната сергия го проклина със заклинания. Няколко месеца по-късно, когато е в Лондон и си кара мотора, шалът се захванал за веригата на мотора и се изхлузил от врата му. Случайност или пък не, разсъждава Або…

Явор или Або...

А защо Явор, както е истинското име на пътешественика, се нарича Або? „Когато съм бил малък, не съм можел да си произнасям името и така съм се представял пред хората. Започнаха да ме наричат така на шега и остана“.

Або си има и перуанско семейство. Амет и Мария, син и майка, го приемат в къщата си и то много бързо. Дават му и ключ. „Много топло отношение. Отначало малко ме сащиса, понеже хората в Англия са хладни. Хората в Боливия наистина така се отнасят. Срещали сме се още няколко пъти по света. Те страшно много ми помогнаха, докато бях там“, разказва с благодарност Або.

Спомня си още, че перуанците се хранят заедно. Винаги сядат заедно и се молят преди хранене, тъй като са и много религиозни. Това се доближава до онази България, която Або е запечатал в ума си от детските години. Животът в Перу също е беден, а хората там не могат да си позволят ежедневни дадености, например перални. 

Презадоволеността и индивидуализмът у хората са предпоставките за тяхното отчуждение, смята Або Савчов. „Колкото по-малко има човек, толкова повече е готов да даде. Хората, при които живях в Перу, имаха само една малка пералня на двора, но бяха много по-готови да помогнат от милионери, с които съм се запознавал. Искам да създавам връзки с различни хора по различни начини и това е причината да пътувам толкова много”, казва още Або.

На път, за да учиш, не да избягаш 

Тънката граница между това да пътуваш, за да учиш, и да пътуваш, за да избягаш, той търси всеки ден. „Колкото повече го мисля, толкова повече осъзнавам, че няма смисъл. Просто трябва да взимам решенията и да си правя изборите в живота без да ги анализирам твърде много. Винаги има две страни на монетата. Винаги един добре образован човек може да извади аргументи и в двете крайности. Правя това, което мисля, че е правилно на чисто емоционално ниво. След това го анализирам с моите приятели на по чашка.”

Още за пътешествията на Або Савчов по света, както и за тези в света на Або, чуйте от интервюто в звуковия файл.