Наш гид през историята е 21-годишният Андрей, който развежда посетителите из пространството. По-млад е от Революцията, но това не пречи да познава битието на румънския соц в детайли.
Обяснява ни концепцията: „Водим гимназисти на големи групи от по 30 души. Те получават задачи във всяка от стаите на апартамента. Разделяме ги на четири групи, като всяка от тях отива в различна стая - в хола, кухнята, банята и т. н. Всичко е интерактивно, трябва да намират решение на пъзелите като използват всички предмети в апартамента.“
Една от най-любопитните задачи, с която трябва да се справят, е в детската стая. Там разбират, че ученическият живот в румънския соц не е бил толкова лесен. Андрей ни разказва: „По време на социализма децата са били регистрирани под номер. Така ако си на улицата или някъде другаде, могат да те намерят по номера - как е името ти, в кое училище учиш и т. н.“
А самата задача, с която трябва да се справят, включва пране на ученическа униформа със студена вода и с автентичен от онова време сапун. А после: „Трябва да се върнат обратно в стаята и със замръзналите си ръце да напишат писмо до Николае Чаушеску, в което да му кажат колко велик е той, колко велика е партията и системата. На румънски това се казва „омаджиу“. Текстове, които учениците са писали, за да възхваляват Чаушеску и комунизма."
Предизвикателство за ръцете в детската стая, а в кухнята - морална дилема.
Учениците чуват разговор на съседите как смятат да отидат на църква. По това време на това не се е гледало с добро око. Андрей разяснява: „И тук трябва да решат дали да предадат комшиите си на службите „Секуритате“ - румънската „Държавна сигурност“. Казваме им, че ще получат бонус точка, ако ги предадат. Но това, което не знаят, е, че им даваме три точки, ако решат да не ги предадат. Повечето от децата решават да не предадат съседите си“.
Уроците за комунизма, които се преподават в румънските училища, са повече от недостатъчни. Това според Андрей е една от причините да е трудно и дори шокиращо за днешните румънски ученици да се сблъскат с живота през соц-а.
Напускайки 80-те години на Румъния, търсим отговори на въпросите - кое е най-голямото предимство от падането на комунизма и по-вкусни ли ни се струват плодовете на днешната демократична система, в която живеем. Плодове, които понякога нагарчат и препращат с вкуса си към други времена. Търсим отговора от Андрей: „Свободата на словото и свободата на изразяване са сред най-важните неща, които имаме в демокрацията. Също така правото да гласуваш за различни партии, защото така сами взимаме решения за бъдещето си. А не партията да го прави вместо нас. Това е най-важното нещо, което имаме днес. Трябва да се борим за него всеки ден.“
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
"Без да се пипат данъци, няма как да се запълни дупката в бюджета. Няма как да се влезе в 3% дефицит, без да се наложат непопулярни мерки "...
Мария Тенева – директор на дирекция ''Сигурност'' в Столична община сподели за БНР: "В момента всички сили на пожарната, на полицията и 3 екипа..
Трябва да си мъж и то издръжлив мъж, условията в тези страни като Йемен не предполагат масирано присъствие на жени , сподели бившият и последен..