Вече шеста година всяка неделя от инициативата "Хора за хората" пристигат с голяма преносима тонколона в най-старата градска градина на София и поставят началото на народно увеселение. Хванати ръка за ръка, много граждани извиват кръшни хора и се забавляват в ритъма на традиционната българска музика.
В страницата си във Фейсбук от инициативата пишат: "Всяка неделя във всяко кътче на България възстановяваме, запазваме, подготвяме и одухотворяваме децата си с най-чистото, с най-българското - хорото ни!", и завършват с призива: "Нека бъдем достойни наследници на тези велики българи!"
Показна или спонтанна инициатива
Преди дни обаче срещат и другата позиция, неприемаща избора на мястото за подобна инициатива, позиция, която провокира вълна от коментари в социалните мрежи, стигащи до обидни квалификации, до обвинения в липса на патриотизъм или в демонстрация на чиста проба декоративен патриотизъм. Потърсихме мнението на инициаторите, но ни отказаха коментар, явно афектирани от възникналата полемика, като само ни написаха: "При общонародно събитие, каквото е хорото, няма две гледни точки. Има българи, хванати ръка за ръка в името на традицията и доказано най-богатия световен фолклор."
Преди година Красимира Митова се мести от София в родния си град Враца. Споделя ентусиазма, с който е започвала да събира хора на площада в града.
"Много ми се искаше тук, във Враца, да се случи подобно нещо. Свързах се с хората, които преди това са го правили. Те казаха: "Да, имаш нашата подкрепа. Искаш ли да вземем колоната, която сме ползвали?" Започнахме някъде от началото на юни месец тази година", разказва тя пред "Хоризонт". И допълва, че "в България май е популярно за всяко "за" да има и много против".
"Не го смятам за някакво показно мероприятие, което да покаже колко сме патриотични и колко обичаме българското. По-скоро е наистина опит да се свържем с нещо истинско и да накараме хората да се изкарат от черупките си и от социалните мрежи, и да се свържат на живо, както са се свързвали хилядолетия наред, да бъдат истински", мотивира своята позиция Красимира Митова.
Хората имат нужда от изява в открити пространства
Доц. д-р Веселка Тончева - етномузиколог от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, отдава инициативата "Хоро за хората" на особено силния интерес към българските народни танци в последните години:
"Тези хора очевидно някаква инициатива, очевидно някаква организация - имат нужда това нещо да го изнесат в публичното пространство, т.е. да го показват, да го изразяват, да го изявяват. Толкова много клубове има за български народни танци, наистина са много, навсякъде в България, и тези хора всичките играят, но те играят в затворено пространство - в читалище, в училище, в зала и т.н. Тук обаче нещо друго има, това опубличностяване, т.е. наистина изнасянето пред всички и по този начин въвличането на повече хора", коментира доц. Тончева.
Има ли преекспониране на посланието
"Прочетох и много силни думи на въпросната инициатива - за това как всъщност каква е космическата енергия и т. н. Истина има в това, че хорото обединява хората и че точно с тази кръгла форма, точно с това хващане за ръце наистина има едно консолидиране на общността, но дали трябва да го преекспонираме? Дали трябва да влагаме в това - чак силния патриотизъм и търсене на някаква национална енергия, не мога да кажа", допълни етномизукологът.
"Аз нямам абсолютно нищо против хорото и това е много ясно казано в моя пост", подчерта в предаването "Хоризонт до обед" Мария Касимова - Моасе.
"Аз имах против това, че въпросното шумно събитие, каквото и да е то, независимо дали е хоро или джаз концерт, или рок концерт, то смущава работата на Националния театър. Националният театър е също такъв български символ, с който би следвало да се гордеем. И докато аз бях на представление, в момента, в който актьорите от сцената си поемат въздух, се чува отвън ритъмът на някаква музика, каквато и да е тя, в случая беше хоро. Смятам това за неуместно", изтъкна Мария Касимова.
За хорото си има подходящо време и място
"Уважавам много българските традиции. Самата аз съм филолог. Имам разработки,фолклорни, които съм правила като студент и след това. Уважавам много този танц, но смятам, че все пак за всичко има време и място. И би било по-подходящо или това хоро да се изнесе в някакъв парк, където няма да шуми на хората наоколо и на културна институция като на Народния театър, или да се организира в по-ранно време", допълни Мария Касимова - Моасе.
На 5-ти ноември Мария Касимова - Моасе ще получи отговор от Столичната община дали е разрешено организирането на хоро пред Народния театър.
"Нека да познаваме фолклора си, но да познаваме и градската си култура. Ние имаме градска култура. Нашата столица е такава. Независимо, че се избутаха страшно много красиви къщи и места, които маркираха това историческо време, все пак нека да помним, че това е един европейски град, който е граден преди 100-120 години с архитекти българи, които са учили в чужбина и са привнасяли световната, европейска култура у нас. Нека да уважаваме и това", призова Мария Касимова.
Различните мнения чуйте в звуковите файлове."Мисля, че днес е ден на надежда, че могат да бъдат решени едни от най-сериозните проблеми на съвременния международен свят , а именно - войната, която се води в Близкия изток между терористични групи и Израел. Това може да доведе до нормализиране на цялата обстановка в региона, а оттам и подобряване на ситуацията в света ". Това отбеляза пред БНР..
"Това, което е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка ". Това обясни пред БНР Любомир Каримански , член на Управителния съвет на Българската народна банка: "Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава,..
"Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд ". Това коментира пред БНР Михаил Кръстев , икономист от Съюза за стопанска инициатива: "Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам - от 2019 година, която беше последната нормална фискална година . Оттогава се взимат..
" Не мога да кажа колко са зависими фирмите от политиците. Има очевидно неразбирателство ". Това каза пред БНР Стефан Софиянски , бивш кмет на София, във връзка с кризата с боклука в столичните райони "Люлин" и "Красно село": "Мисля, че проблемът е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината ", коментира Софиянски...
"Частичните местни избори извън общия цикъл никога не изглеждат особено добре" . Това заяви пред БНР Даниел Стефанов , политолог и изборен експерт: "Обикновено даже има по-ниска активност от тази на вчерашните избори в Пазарджик. Местните избори по принцип в България са проблематични , защото разликите между спечелилия и загубилия са доста..
България може да използва инерцията след привличането на вниманието към страната ни като дестинация за винен туризъм . Това мнение изрази пред БНР Ивайло Катерски от Асоциацията на винените професионалисти. " Топката е в нашето поле . Трябва да използваме тази инерция и заедно всички – Министерството на туризма, Министерството на..
"Трите групи птици, които мигрират у нас - това са грабливите птици, водоплаващите и пойните птици най-общо казано и на този ден се наблюдава как мигрират, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Асен Игнатов от НПНМ при БАН във връзка със Световния ден на прелетните птици - 11 октомври. Всяка година на този ден в страни като САЩ и Западна Европа е да се..
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..