Социологическо проучване улавя страховете на българите за донорството

Открояват се суеверия, религиозни мотиви и липса на доверие в здравната система

публикувано на 05.11.19 в 13:53

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Интервю на Таня Милушева с Боряна Димитрова от ''Алфа Рисърч''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

74% от българските граждани или близо три четвърти биха потърсили възможност за трансплантация, ако това е шанс за лечение за тях или техен близък. На този фон обаче делът на готовите лично да станат донори е двойно по-нисък. 35 на сто заявяват, че евентуално биха дали съгласие да бъдат донори на органи, а около 31% биха сторили същото за техен близък. Това сочат резултатите от национално проучване на „Алфа Рисърч“ за нагласите на българските граждани спрямо донорството, поръчано преди началото на кампанията „Да! За живот“.

В предаването „Хоризонт до обед“ социологът Боряна Димитрова посочи, че тази огромна ножица медицинските специалисти описват с огромното разминаване между чакащите за трансплантация и малкото донорски ситуации.

Димитрова припомни, че в Европа средно 52-53% от хората заявяват желание да станат донори. „Докато в България не само имаме този нисък процент от 35 на сто, а отбелязваме и една негативна тенденция спрямо последното изследване на „Евробарометър“ през 2010 г. от 40% - на 35%“, посочи социологът.

Липсва достатъчно информация за донорството

Едва 3,8% от хората не одобряват донорството и смятат, че въобще не трябва да има трупно донорство на органи. Останалите са по-скоро склонни да подкрепят тази възможност, показва проучването.

Социолозите открояват три основни групи проблеми на тема донорство. „Първо информационни – много слаба информираност на хората за това какво представлява, как трябва да се даде съгласие, какви са стандартите, какви са практиките, така че ако някой стане донор, да знае, че тези органи отиват за наистина нуждаещи се. 59% от хората твърдят, че никога не са срещали информация по тези въпроси.“

35 на сто смятат, че биха предизвикали съдбата

В изследването социолозите регистрират и суеверие. „Около 35 на сто от хората твърдят, че е страх да не предизвикат съдбата. В България като че ли ръка заръка вървят рационалното отношение към живота и вид суеверия, които се наблюдават по отношение на донорството“, отбеляза Боряна Димитрова. „Около 1/3 от хората казват: хората не искат да мислят за фатални неща, сега да давам съгласие – толкова много проблеми имаме в живота“, допълни тя.

18% или почти всеки пети изтъква морално-религиозни причини – нежелание да се върви срещу природата.

Повече от половината запитани се съмняват в действията при инцидент

„Най-големият дял обаче – 57% казват, че изпитват страх, че при инцидент няма да бъдат положени достатъчно усилия, за да бъдат спасение“, изтъкна Боряна Димитрова. „Тук ми се струва, че именно тази бариера, този страх е нещо, което медицинските специалисти трябва да могат да опровергаят, показвайки какви са стандартите, какви са добрите медицински практики, как е организиран процесът на донорство в България.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.