Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Памет и забрава за социализма

Николай Папучиев: Учените дължат неносталгичен прочит на миналото

До какво води липсата на консенсусен исторически разказ

Снимка: Музей на социализма - Варна

Учените трябва да се отстранят от носталгичното помнене на социализма, на което обществото има право. Това каза пред „Хоризонт“ Николай Папучиев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е автор на изследването „Минало за рециклиране – вещите от епохата на социализма между забравата и пазарните употреби“, с което участва в Международната конференция „(Пре)осмисляйки социализма: знание, памет и забрава за социалистическото минало“. Организатор на форума е Институтът по етнология и фолклористика към БАН.

Частните колекции провокират умилително отношение

Частните колекции създават определено отношение към миналото, което не е това, което реално се е случило, подчерта Папучиев. Той е на мнение, че подобни експозиции са вид банализиращ ключ, който разказва миналото като безобидно и спокойно време.

„Извеждат една битова, носталгична, лека страна на битието, която вкарва съвременния посетител в едно мило, носталгично отношение…“  

Николай Папучиев открои липсата на Музей на социализма у нас, за разлика от повечето бивши страни от социалистическия лагер.

„В това голямо отсъствие, в което липсва някакъв поне, консенсусен исторически разказ, се опитват да оперират частни лица, които създават свои колекции с вещи от социализма, афишират се сами като музейни експозиции. В един момент обаче бавно и постепенно ентусиазмът отминава и се оказва, че тези частни колекции нямат особено публично присъствие.“

Трябва да започне много целенасочена работа върху близкото минало, която да разкрие всички негови аспекти, смята ученият. „Животът в неговото ежедневие, употребите на властта,  натискът, който е съществувал, страхът у хората, радостите им, публичните и частните пространства. Изобщо времето на социализма е една модерност, която трябва да бъде изследвана многоаспектно.“

Прочитът на миналото - повече фактология, по-малко носталгия

Този диалог в науката трябва да бъде изваден от политическото злободневие, изтъкна още Папучиев.  

„Четенето“ на миналото не бива да се прави в контекста на това кой от днешните учени е ляв, либерал, десен, а по-скоро трябва да се направи един сравнително обективен, доколкото е възможно, прочит.“

Повече фактология, отколкото носталгично обръщане назад – това според Николай Папучиев ще направи анализа многопластов и по-обективен. Той обърна внимание и върху друга тенденция – ресторанти и барове да обзавеждат интериора си с битови вещи от миналото.

Според изследователя интересното е, че освен носталгия, подобни места се посещават и от млади хора, които нямат спомен за това минало, а "тази атмосфера носи памет за едно забавено време“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина?

Седмицата, в която отбелязваме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина е една от темите в разговора на кореспондентката ни в Русе Ася Пенчева с д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов. Известно е, че на 3 март се..

публикувано на 09.03.25 в 07:20
Националната астрономическа обсерватория Рожен

Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи 44-та си годишнина

На 13-ти март Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи своята 44-та годишнина. Официалното й откриване е на тази дата през 1981-ва година. Редовната наблюдателна дейност по научни програми започва от месец септември 1979 г. Тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и в този район на Югоизточна Европа...

публикувано на 09.03.25 в 05:15

Анора, Фрида, Кете, Кариния, Орин, Джойс, Марина, Вера, Ели: Осми март отвъд календара

"Анора" на Шон Бейкър бе големият победител на тазгодишните "Оскар"-и с 6 номинации и 5 награди – за оригинален сценарий, монтаж, най-добра главна женска роля, режисьор и най-добър филм. Вечерта на "Анора" - наградите "Оскар" бяха връчени за 97-и път Така започна седмицата, в чийто край отбелязваме Международния ден на жената...

публикувано на 08.03.25 в 20:25

Джазът като "кипящо гърне", Биг бендът на БНР на 65!

Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР

публикувано на 04.03.25 в 15:44
Проф. Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Има сериозен проблем с организацията на културно-историческите обекти

Има сериозен проблем с организацията на всички български  културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..

публикувано на 03.03.25 в 17:06

НВИМ показа за първи път златния венец, дарен от Борис III при откриването на Паметника на свободата

Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..

публикувано на 03.03.25 в 16:22

Как голямото европейско семейство преобръща живота на едно българско семейство

В рубриката "Родина зад граница" ви срещаме с Йордан Минков, българин, който от 17 години, задено със семейството си, живее в Брюксел. Причината през 2007 година Йордан да емигрира в Белгия, е възможността за по - добро кариерно развитие на неговата съпругата. Веднага след влизането на страната ни в Европейския съюз, институциите в..

публикувано на 02.03.25 в 12:48