Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Памет и забрава за социализма

Николай Папучиев: Учените дължат неносталгичен прочит на миналото

До какво води липсата на консенсусен исторически разказ

Снимка: Музей на социализма - Варна

Учените трябва да се отстранят от носталгичното помнене на социализма, на което обществото има право. Това каза пред „Хоризонт“ Николай Папучиев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е автор на изследването „Минало за рециклиране – вещите от епохата на социализма между забравата и пазарните употреби“, с което участва в Международната конференция „(Пре)осмисляйки социализма: знание, памет и забрава за социалистическото минало“. Организатор на форума е Институтът по етнология и фолклористика към БАН.

Частните колекции провокират умилително отношение

Частните колекции създават определено отношение към миналото, което не е това, което реално се е случило, подчерта Папучиев. Той е на мнение, че подобни експозиции са вид банализиращ ключ, който разказва миналото като безобидно и спокойно време.

„Извеждат една битова, носталгична, лека страна на битието, която вкарва съвременния посетител в едно мило, носталгично отношение…“  

Николай Папучиев открои липсата на Музей на социализма у нас, за разлика от повечето бивши страни от социалистическия лагер.

„В това голямо отсъствие, в което липсва някакъв поне, консенсусен исторически разказ, се опитват да оперират частни лица, които създават свои колекции с вещи от социализма, афишират се сами като музейни експозиции. В един момент обаче бавно и постепенно ентусиазмът отминава и се оказва, че тези частни колекции нямат особено публично присъствие.“

Трябва да започне много целенасочена работа върху близкото минало, която да разкрие всички негови аспекти, смята ученият. „Животът в неговото ежедневие, употребите на властта,  натискът, който е съществувал, страхът у хората, радостите им, публичните и частните пространства. Изобщо времето на социализма е една модерност, която трябва да бъде изследвана многоаспектно.“

Прочитът на миналото - повече фактология, по-малко носталгия

Този диалог в науката трябва да бъде изваден от политическото злободневие, изтъкна още Папучиев.  

„Четенето“ на миналото не бива да се прави в контекста на това кой от днешните учени е ляв, либерал, десен, а по-скоро трябва да се направи един сравнително обективен, доколкото е възможно, прочит.“

Повече фактология, отколкото носталгично обръщане назад – това според Николай Папучиев ще направи анализа многопластов и по-обективен. Той обърна внимание и върху друга тенденция – ресторанти и барове да обзавеждат интериора си с битови вещи от миналото.

Според изследователя интересното е, че освен носталгия, подобни места се посещават и от млади хора, които нямат спомен за това минало, а "тази атмосфера носи памет за едно забавено време“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00