Свежа Дачева в камбанарията на учения и твореца

„Може да се каже, че съм записвала моите малки човешки прозрения по моя път. Стиховете аз ги виждам като вид моя духовна биография – как душата ми се е развивала и какво е откривала по пътя си. Докато разказите… аз доста време се съпротивлявах на прозата, защо си казвах: „Защо да разказвам моите истории? Всеки си има своите истории и те са толкова много. За какво са му нужни моите?“ Но много хора ме подтикваха да го направя. И аз си казах: „За къде ще ги нося тези мои истории? Те са се случили тук, в този живот, и аз трябва да ги оставя в този живот, преди да си замина от него“, сподели Свежа Дачева.

В основата си всеки писател е съзерцател – на нещата, които вижда и усеща, и за прозренията, до които достига, вярва Свежа Дачева, която признава, че е много самокритична.

Респект към думите

„Изпитвам огромно уважение към празния лист, към дървото, от което идва празният лист и също така имам много голям респект към думата. Смятам, че ние сме много отговорни за думите, които казваме и не трябва да злоупотребяваме с дар словото, което сме получили.“

Думите също могат да замърсят околната среда, ако са произнасяни произволно, безотговорно и безсмислено, казва още Свежа Дачева, която не определя себе си като писател или поет, а като човек, който пише или който записва.

Дачева е живяла в Истанбул и Рим със статут на невъзвращенец – транзитен политически емигрант. От 1988 г. се установява в град Стрьомстад, на западния бряг на Швеция, на границата с Норвегия. 

Да преведеш приказки от Стриндберг

Има аспирантура в Института за славянски езици в Гьотеборг и докторска степен по етнология от Нов български университет в София. Занимава се с научна работа в областта на фолклористиката, етнологията, митологията и социологията. Превежда художествена литература от шведски на български език. Нейни са преводите на „Скандинавски приказки“, „Приказки" от Аугуст Стриндберг, които представят драматурга в непозната светлина.

Дачева е съставител и преводач в съавторство с дъщерите си на „Антология на шведската поезия“, представяща 73 автори. В продължение на няколко години пише единствения засега Шведско-български и българо-шведски речник, който вече има няколко издания.

Речник се създава много трудно. Никога не съм мислела, че ще пиша речник, но имаше нужда от такъв, разказа още Свежа Дачева, която е учила шведски чрез руски, а речника определя като „изстрадан“. Две от стихосбирките й са преведени на шведски език. Една от тях носи заглавието „Някога тук е имало море“.

Приказките като част от живота 

Свежа Дачева изследва приказния тип за доброто и лошото момиче в евро-азиатския приказен модел. „Една битова приказка на повърхността, но в своята дълбочина се оказва разказ за инициация на младо момиче в живота на възрастните. Винаги съм обичала приказките. Те са били част от живота ми – като магия, като съм била дете, като страст като учен. Философията на приказките е много впечатляваща.“

Дачева е била е общински съветник в местната управа на Стрьомстад в продължение на 15 години. Към Народния университет е консултант по въпросите на заетостта, където работи с мигранти. За пет години е била настойник на близо 50 деца, преживели война и достигнали до Швеция като непридружавани лица.

Дивата природа в града

В Швеция има пиетет към природата и никой не е забравил, че сме част от нея и че зависим от нея, подчерта още Дачева.

„Красотата на природата е нещо, което говори на всеки швед много силно. Те се гордеят със своята природа и я пазят. Ако видите моя малък град – там всичко е застроено на квартали, като някои от кварталите се намират на 25 км от центъра. Между тях си има абсолютно дива природа – гора, елени, сърни изяждат на хората ябълките, диви зайци. Хората съжителстват с природата.“

В Стрьомстад живеят около 14 хиляди души, но идват много туристи и летовници от столицата Стокхолм, норвежците пък идват целогодишно.