Представянето ще бъде съпътствано от изложба на няколко оригинални картини на художника от семейната колекция, които ще останат там само за няколко часа. Затова галеристката – внучката на твореца Цена Бояджиева, ще посреща ценители още от 12 ч. по обед.
„Решихме с брат ми да участват работи, които – някои не са виждани, а други, които ги знаят хората от репродукции. Ще участва една работа, която е единствената започната с дясната ръка, а я завършва след инсулта с лявата - „Баташкото клане“, обясни Цена Бояджиева в предаването „Нощен хоризонт“.
Нейната майка й разказвала, че когато рисувал след инсулта, дядо й си тананикал „Бела съм, бела юначе“, тъй като вече не можел да говори. „А аз в по-късния период, когато стоях при него в ателието, учех си уроците или просто стоях, защото обичах да бъда при него, той умираше за Демис Русос, харесваше му, даже се просълзяваше и докато рисува, си пускаше радиото да слуша.“
Да носиш кръста на предшественика си
Много е сериозно и отговорно да бъдеш близък на такъв човек.
„Докато бях малка, беше много лесно. Той просто беше един трудолюбив човек, ставаше в пет и отиваше да рисува. Като пораснах, нещата тръгнаха в съвсем друга посока – казваха, че е голям, казваха, че това заболяване го прави велик, започнаха да ме гледат по-особено и мен, което ме притесняваше. Човек във времето свиква с всичко това, но носиш кръста на този човек под някаква форма.“
Нямаше скука покрай дядо ми, разказва още Цена Бояджиева. Тя помни как той обичал да изчезва, без да извести предварително близките си за плановете си – например когато реши да отиде в Бургаско да рисува нестинари или пък да се оперира, без да им каже, за да не ги притеснява.
При брезовските овчари
„Той много се губеше. Като реши и изчезне. Сутрин ставаше рано, бръснене, закуска и отиваше да рисува. Един ден го чакаме и го няма никакъв. Аз тогава работех по тютюна. Помолихме директора, та ни даде джипката. Отидохме в Брезово и го намерихме – толкова щастлив, седнал там, при овчарите, на къра и рисува“, спомня си Елена Кехайова, майката на Цена Бояджиева и първа снаха на художника.
„Той чрез рисуването живееше. Това го поддържаше него. Той не можеше да стои, да бездейства. Всяка сутрин отиваше да рисува – скицата вътре в пазвата, бастуна, палитрата на гърба…“, допълва Кехайова.
Художникът бил работохолик и настоявал всички около него да са постоянно заети и да имат някаква работа. Когато позирала за някоя картина, малката Цена получавала отплата – да бръкне в джоба на дядо си и да си вземе от него стотинки, с които след това да си купи сладолед. „Дядо ми беше не взискателен, буквално тиранин, когато трябва да позираш – не можеш да мръднеш, не можеш да дишаш направо“, спомня си тя.
За Златю Бояджиев е писано много малко още приживе, смята внукът му Златин Бояджиев. Затова той оценява появата на книгата „Виденията на Златю Бояджиев“ за толкова важна.
Започнал от Елин-Пелиновата България, животът на художникът минава през големи пропасти и исторически обрати, но въпреки това той остава себе си и прави това, което иска, отбеляза още Златин Бояджиев. Златю Бояджиев е многопластов творец, убеден е внукът му.
Да напишеш историята си чрез картините
„Той извисява човека над всичко, което говори за неговия силен дух. Не е редно да правя анализ на изкуството на дядо ми. Намерил е начин да стигне до всеки един от нас, по различен начин, но той стига, докосва сърцата, аз съм убедена в това“, сподели още внучката му Цена Бояджиева пред „Хоризонт“. Тя вярва, че дядо й пише своята история чрез картините, независимо кой и колко е написал за него като човек и творец.
Той трябва да присъства в чужбина, подчерта тя. „Защото той е много български автор и чрез неговото изкуство хората, които имат друг свят, други традиции, други нрави, би им било интересно и трябва да знаят за неговото творчество и неговия живот, който е безкрайно труден, безкрайно интересен и безкрайно успял.“
Наследство за младите
Според автора на книгата – Димитър Пампулов, днешните млади хора имат нужда от материали за „върхови наши творци, оставили много трайна следа в нашето изкуство“. Затова той решил да преработи книгата като изчисти образа на Златю Бояджиев, защото искал да бъде преведена и на английски. С книгата си Пампулов се обръща към младите хора, за да оценят наследството, оставено ни от художника.
„Защото Златю Бояджиев не е пловдивски художник, не е български художник, той е световен художник, едно явление в изкуството. Ние много скромно подхождаме към великани, към титани в изкуството. Много малко даваме възможност на света да се запознае с тези наши творци.“
Цена Бояджиева е галерист вече 17 години. Тя е създател, галерист и куратор на едно от най-посещаваните арт пространства в София - столичната галерия "България", разположена в едноименния концертен комплекс. „Това е едно прекрасно духовно място, трябва вътре в него да се правят стойностни и сериозни неща“, сподели още тя пред „Хоризонт“ дни преди представянето на книгата за Златю Бояджиев.
Още за вселената на Златю Бояджиев слушайте в звуковия файл.
Черно-бели снимки в текста: Семеен архив
В звуковия файл ще чуете тоновете на едно горещо сърце, отдадено на изкуството. В рубриката ни "Горещи сърца" днес гостува 29 годишната Денислава Пеевска от Враца. Тя е завършила джаз и поп пеене в музикалното училище във Враца и класическо пеене в Националната музикална академия " проф. Панчо Владигеров". Споделя, че животът й е музика, която..
"Книгата се появи напълно закономерно в моя живот, защото аз съм пишещ човек , разказа в "Нощен Хоризонт" София Стойнева , учител по БЕЛ в Гимназията за преподаване на чужди езици в Перник, която представи дебютната си книга - "Нещо за подарък", сборник с разкази. Сборникът е с разкази, основаващи се на истории от реалния живот...
В свят, който става все по-свързан технологично, но все по-изолиран емоционално, изкуството остава онова необяснимо, но толкова необходимо средство за обогатяване на човешката душа . В тези мътни години, когато вместо да се обединяваме чрез модерните комуникации, често се оказваме по-далечни един на друг , изкуството се издига над..
На 2 декември след дълго отсъствие, на поста си се завърна кметът на столичния район "Слатина" Георги Илиев . През месец юни след рязко влошаване на състоянието му, районният кмет бе приет в спешното отделение на Военно-медицинската академия. След прегледите и необходимите изследвания, бе установено наличието на 4 доброкачествени тумора в..
" Самотата убива човека , а тези хора ни помагат много, мерят кръвно, пулс, помагат ми, чистят ни, нямам думи. Плачат и се радват с нас.. ., разказа баба Весела от град Белене. Тя е над 80 годишна . "Чувствам се добре, че тук в дома си, в селото, получавам тази грижа , защото тук лекар и аптека няма, сподели Кольо от село Шишманци , а той все..
Новата книга "Целувам ви, Аспарух Лешников" ще излезе от печат в началото на новата година. Автор е д-р Веселина Узунова. Тя е ползвала семейния архив, предоставен от внучката на известния певец - Джесика Лешников, която живее в Лондон и е оперна певица. Когато четете книжката, ще имате възможност и да слушате известните шлагери на Аспарух..
Гост в рубриката „Горещо сърце“ е пазарджишкият художник Константин Анастасов. Неговото много спектърно творчество провокира различна публика, включително и детската, която го дарява с много емоции и непринуденост. Константин Анастасов е носител на таз годишната национална награда на СБХ в раздел карикатура. Той е автор на много творчески и..
Главният прокурор трябва да разполага с най-високите професионални и нравствени качества. Това заяви пред БНР с ъдия Владислава Цариградска...
Скалният град на траките край Кърджали е включен в топ 10 на световните обекти, според класация на вестник „Гардиън“. Перперикон попада сред най-добрите..
Осмият в страната Младежки център беше открит в Габрово. Той е разположен в сградата на бившия Летен театър в града, която беше изцяло преустроена...